100 години от рождението на Хачико - кучето, което показа на света какво е любов и вярност!
Хачико е роден на 10 ноември 1923г. в японската префектура Акита. Местен фермер решава да подари кученцето на проф. Хидесабуро Уено, който работи в Университета в Токио. Професорът кръщава своя домашен любимец Хачико, което означава “осмият”.
Всеки ден от понеделник до петък професорът пътува с влак до университета, където работи. Хачико го изпраща сутрин до гарата, а след това се връща в 17 часа, за да го посрещне.
За съжаление, на 21 май 1925г. проф. Хидесабуро Уено получава инфаркт, докато е на работа в университета, и умира. Тогава Хачико е едва на 1г. и половина. В деня на смъртта на професора, кучето го изпраща сутринта до гарата и в 17 часа е отново там, за да го посрещне. За съжаление, професорът не излиза от гарата и Хачико остава да го чака там ... завинаги.
Българският Хачико прекара 2 месеца на гроба на стопанката си
Всеки ден, точно в 17 часа, Хачико се появява отнякъде и седи до късно, за да чака своя любим стопанин. Близки и роднини се опитват да приберат кучето и да го гледат, но то бяга и винаги се връща на едно и също място – гарата, където за последно е видял своя стопанин.
Местните търговци и работници хранят Хачико и искрено се възхищават на неговата преданост и любов. Години наред кучето седи на гарата и чака своя стопанин да се върне. Неговата лоялност е пример какво е да бъдеш истински приятел.
Хачико става известен в цяла Япония през 1932г., когато във вестника се появява статия за него, в която се разказва за неговата преданост. Кучето чака цели 9г. своя стопанин, но така и не го вижда повече. Две години по-късно на мястото, където Хачико години наред чака своя стопанин, е издигнат паметник в негова чест.
През 1987г., вдъхновени от историята на това предано куче, е направен филмът “Hachiko Monogatari”, а през 2009г. “Хачико: история на едно куче”, в което в главната роля на професора е Ричърд Гиър.
Хачико посещава гарата в продължение на 9 години, всеки ден в 17 часа той е там и чака своя стопанин. И така до смъртта си на 8 март 1935г. Тогава е обявен ден на траур, а Хачико е погребан така както заслужава и там, където би искал да бъде – до своя покоен господар.
По време на Втората световна война, когато има неизменна нужда от метал, паметникът на Хачико бива разрушен. През 1948г. обаче той е възстановен и до ден-днешен е пример за любов, преданост и вярност до гроб.
Вижте всички последни новини от Actualno.com
Още от ЛЮБОПИТНО:
Не хвърляйте старото великденско яйце - ето за какво се ползва
Тези 6 храни съкращават живота
Как трябва да се грижи за себе си жена след 35 години, за да запази младостта си
Може ли тази толкова известна добавка да ни помогне да отслабнем?
След Цветница започва най-тъжната седмица за християните
Само в кои 2 дни може да се боядисват яйцата за Великден
Как е най-добре да се пържат мекиците от готово тесто?
Как се нарича страхът от открити пространства – и как се лекува?
Редактор:
Ралица Солакова