Как ромеите за малко да убият хан Крум по време на мирни преговори?

Какво се случва след битката при Върбишкия проход

На 26 юли 811 година, Крум постига една от най-великите победи в историята на нашата държава - тази при Върбишкия проход. Тя остава запомнена не само заради огромното си значение, но и защото е едва вторият случай в историята, при който ромейски император губи живота си на бойното поле.

Следвайки инерцията от този триумф, през следващата година Крум предприема мащабно настъпление в Тракия, като превзема територии до днешното ни южно Черноморие и заселва тези земи с българско население. Изпраща предложението за мир към новия ромейски император Михаил Рангаве, но отговорът е отказ, което води до превземането на Месемврия (Несебър) от страна на Крум. Там той открива над 30 медни сифона за изстрелване на гръцки огън - смъртоносното тайно оръжие на ромеите, което често ги е измъквало от заплетени ситуации. Така се стига и до сблъсъка на българските войски с императорската армия при Версиникия (близо до днешното Елхово) на 22 юни 813 година.

Значението на победата при Версиникия

Инициативата за битката изначално идва от Михаил Рангаве. Той уж пробива българския център и смята, че е близо до голяма победа. Но това е точно капанът, който му готви хан Крум. Българските войски успяват майсторски да обкръжат ромеите и нанасят поредното съкрушително поражение на Византия. Михаил Рангаве на косъм избягва смъртта и се завръща в Константинопол, само за да бъде свален от престола от Лъв V Арменец. Крум е на път да пренапише историята на Визания, тъй като за малко да убие двама византийски императори в рамките само на три години. Той продължава офанзивата срещу ромеите и завладява значителна част от Източна Тракия, като повечето крепости отварят вратите си пред него, с изключение на Одрин. Така Крум стига до портите на Константинопол и ромеите виждат, че трябва да вземат сериозни мерки срещу него. Ето какво коварство му подготвят.

Коварството на ромейския император

Крум провежда "езически жертвоприношения" пред очите на жителите на Константинопол, което им оказва силно влияние. Основната причина за това действие е стремежът на Крум да засили напрежението сред ромеите и да принуди новия император да моли за мир. Крум нарежда да се изкопае голям ров, като символ на готовността си за обсада на града. Тези действия водят до частичен успех и започването на мирни преговори в близост до града.

Мирните преговори

От страна на България присъстват:

• хан Крум
• кавхан Иратаис
• Константин Пацик (зет на Крум и най-вероятно преводач)

Представителите на Византия на преговорите са били със сходни позиции, с изключение на липсващия император Лъв V Арменец. Този факт е забележим, но това не пречи на началото на преговорите. Малко след старта на преговорния процес, византийците дават таен знак за атака към скрити стрелци наблизо. Крум е ранен, но успява да избегне плен. Но българските загуби са тежки - кавхан Иратаис умира, а Константин Пацик е пленен. Това предизвиква голям гняв у българския владетел, който в отговор разрушава множество християнски храмове по пътя си обратно към България. Освен това започва и подготовка за голяма обсада на Константинопол. За съжаление, на 13 април 814 г., този велик български владетел си отива от този свят.