Каква е историята на израза "Оплачи се на арменския поп"

Историята гласи, че един анонимен арменски архиепископ е бил много близък със султана и се бил застъпил за българи, които били заточени и осъдени на смърт на територията на Диарбекир. Има различни интерпретации относно колко пъти е защитил българите, колко са били те на брой и т.н.

Политиката на Турция за османското наследство става все по-явна

Турция явно води активна политика за защита на османското наследство по света, включително и на Балканите. От 2014 година Турската аген...

Прочети повече

Арменската общност в България пък се позовава на исторически факт, който обаче не се обвързва изцяло с тази история. Това е, че Ботев на страниците на вестник “Знаме” е отправил публични благодарности на арменския владика от Диарбекир за добрите му християнски дела. Тази история обаче е по-скоро част от фолклорната митология, отколкото приближена до фактологията - както и предишната. 

Ето и каква е истината за произхода на този израз

В историята на арменците тяхната патриаршия в Цариград просъществува от 1461 година и е създадена по заповед на султан Мехмед II. Дотогава гръцкото духовенство не е разрешавало на арменците да имат своя патриаршия, понеже двете църкви взаимно се обвиняват в ерес. След като Константинопол пада, султанът дава своето разрешение на Цариградската патриаршия да се запази в града, но дава позволение и на арменците да създадат своя собствена. Така се признават всички религиозни общества в рамките на града. И от цялата тази история се изземат някои моменти и се създава “приказката” за близостта на арменския духовник със султана. 

Борбите ни за църковна независимост започват от 60-те години и продължават до признаването на българската църква, а от това и до създаването на Българска екзархия. И може би много от вас си мислят, че турците са били в основата на тази пречка, но всъщност това са били гърците. А от другата страна, арменската патриаршия е била зад нашия гръб. Оттук също може да се каже, че произлиза изразът, тъй като гърците тогава са насочвали българите да се обръщат за помощ към арменския папас, а не към тях. Те не го наричали патриарх, а само поп. И са го изричали със смисъла на пренебрежение и подигравки, а не че той щял реално да им помогне. И този израз всъщност има ироничен характер и патос.