Какво трябва да знаем за наргилето

Части на наргилето

Наргилето произхожда от Индия и се използва за пушене на тютюн по цял свят. Историята му датира от 16 век. В зависимост от вида, то може да представлява по-сложна конструкция с множество отвори или да има само един отвор. Съществуват различни хипотези за произхода на наргилето, като от една страна то се свърза с Персия, Африка и Индия, а от друга - с Америка и Европа.

Наргилето, което се употребява за пушене на билки, ароматен тютюн и плодове, е известно като шиша. Състои се от чашка в горната си част, която е главата на устройството. В нея се поставят въглен и тютюн, нагрети по индиректен начин. Закрива се с алуминиево фолио.

В основата си наргилето има стъкленица, наричана още ваза или водно тяло. В нея се поставя вода или друга течност, като идеята е димът от тютюна да се филтрира в нея.

Над стъкленицата има метална тръба с клапан. Той служи за плътното затваряне на пространството между вазата и тръбата. Към него е прикрепен маркуч (бору). Иначе казано, това е гъвкава тръба, в чийто край има дървен или метален мундщук, през който се дърпа димът. 

Друг елемент е чинийката за употребените въглени. Макар и да не е задължителна, препоръчително е да се използва някакъв поднос, за да се предпази външната част на устройството от падане на въглен.

Традиционните наргилета са сирийски, египетски и индийски. Те са изработени от изкусните ръце на квалифицирани майстори, поради което всяко едно устройство е различно. Освен това на пазара се предлагат стъклени наргилета, направени от формовано стъкло. За разлика от традиционните си събратя, те не са податливи на ръждясване.

Ето от какво се прави тютюнът за наргиле (шиша):

• естествен глицерин, благодарение на който се постигат големи облаци дим и правят усещането още по-вълнуващо;
• традиционен тютюн (измит и изсушен);
• плодови аромати и плодова каша - те придават страхотен вкус на шишата;
• мед или меласа - те осигуряват влажност на тютюна, като същевременно му пречат да изгори бързо.

Как се сглобява наргиле?

Първата стъпка е да напълните стъкленицата с вода поне до половината. Добавете шиша в чашката. Вземете тънък слой алуминиево фолио, с което трябва да покриете чашката. Уверете се, че то обгръща горния край на чашката изцяло и е добре изпънато. Пробийте няколко малки дупки по него с помощта на перфоратор за фолио, клечка за зъби или игла.

Сега поставете чинийката на обособеното за това място, а върху нея - чашката с фолиото.

Когато и тази стъпка е завършена, е време да запалите въглените. Ако имате естествени въглени, е необходимо да ги загреете на котлон и след това да ги преместите върху горната част на чашката. Това може да отнеме време. Изчакайте докато едната страна стане червена и след това обърнете въглена на другата страна, за да се нагрее равномерно. Едва тогава можете да го използвате.

Ако въглените са бързо горящи, е достатъчно да разполагате със запалка. Не вземайте въглените с ръце. Вместо това използвайте клещи. Прихванете ги добре с едната ръка и запалете запалката с другата.

Съвети за начинаещи потребители

Когато пушите наргиле, трябва да вдишвате бавно и равномерна дима. След като напълните белите дробове, издишайте. Имайте предвид, че е възможно в началото да почувствате лек световъртеж, който е по-вероятно да се дължи на дълбокото вдишване, отколкото на наргилето.

За да направите изживяването още по-сладко, може да замените водата с безалкохолни или дори алкохолни напитки. Ако все пак предпочитате първата опция, не забравяйте да сменяте водата след всяко ползване на наргилето.

Не се колебайте да смесвате различни вкусове, за да си създадете индивидуален микс, отговарящ на собствените ви предпочитания. По този начин ще превърнете пушенето на наргиле в още по-приятно изживяване.

Можете да си направите чашка от плод, като използвате ананас, портокал или ябълка. Просто разрежете плода и издълбайте вътрешността. Важно е да остане само кората. Пробийте една дупчица от долната страна.

При ползване на алуминиевото фолио, уверете се, че сте направили повече на брой дупки, за да може въглените и шишата да изгарят по-бавно. Работете по ръбовете на фолиото, като оставите центъра на чашката непокътнат.