Кой град щял да строи "бозопровод" до София

История на бозата по нашите земи

Бозата е позната от 9-10 век сред тюркските народи в Азия и постепенно преминава към Балканите, особено след появата на Османската империя в Европа. Тогава започва да се развива като бизнес, тъй като става популярна в османската армия заради полезността си за организма. Освен витамините, тя съдържа и рядка съставка - млечна киселина, която подпомага храносмилането и я прави изключително полезна. Въпреки това, появява се проблемът с множеството разновидности на бозата на пазара.

Например, Тартар Бозата - боза поръсена с опиум, което логично довежда до забраната ѝ от султан Селим II. В годините след това се появяват различни видове от популярната напитка. Това са алкохолната боза (тя е с много по-голямо количество алкохол от обикновената) и киселата боза. Те също не са приети радушно от османските власти и са забранени. Така постепенно остава само познатата на всички ни боза.

Как бозата се превръща в символ на Радомир

Радомир и Любимец се състезават за титлата на столицата на бозата в България, като радомирците се смятат за победители. Още по време на Османската империя, бозаджийството е било занаят, който българите постепенно усвояват.

Защо Радомир щял да строи бозопровод към София

Смята се, че този занаят се развива особено силно в Радомир след Освобождението. Напитката става истински символ на града след Войнишкото въстание от 1918 година, когато много тонове захар и брашно биват откраднати от складовете на гарата в града. Тези съставки са основни при производството на боза. Това дава много поводи за шеги на гърба на радомирци:

• Бозенбург - Това е прякор, който се лепва на Радомир заради връзката му с бозата

• Бозопровод към София - Разбира се, местните шегаджии веднага отвръщат на удара и започват планове за изграждане на бозопровод към София, за да напоят жадните столичани.