Колко са видовете местоимения в българския език?

Самото име предполага неговото значение - местоимение, т.е. “вместо име”. Местоимение е всяка дума, с която могат да се заменят имената (съществителни, прилагателни, числителни), да се посочват различни обекти и техни признаци или да се пита за тях. Местоимението е заместваща дума.

Иван се обърна към Елена.
Той се обърна към Елена.
Иван се обърна към нея.

Граматически признаци
Местоимението се изменя по:
* род - той /м.р./, тя /ж.р./, то /ср.р./, който /м.р./, която /ж.р./, което /ср.р./
* число - аз /ед.ч./, ние /мн.ч./
* лице - аз /1-во л./, ти /2-ро л./, той /3-то л./
* членува се: мой - моят; свой-своят.
Местоимението приема граматическите признаци на думата, която замества.

Кога се употребява: който и когато?

Видове местоимения
Местоименията в български език са 10 вида

1. Лично местоимение
Именителен падеж: аз, ти, той, тя, то, ние, вие, те
Винителен падеж, пряко допълнение, пълна форма: мене, тебе, него, нея, него, нас, вас, тях.

На нея не може да й се вярва.
Нас пак ни прецакаха.
Ще дойда до вас.

Винителен падеж, пряко допълнение, кратка форма: ме, те, го, я, го, ни, ви, ги
Изчакай ме да дойда с теб.

Дателен падеж, непряко допълнение: ми, ти, му, й, му, ни, ви им
Дай ми техния адрес.
Кажи им да не закъсняват.

2. Притежателно местоимение
мъжки род - мой, твой, негов, неин, негов, наш, ваш, техен
женски род - моя, твоя, негова, нейна, негова, наша, ваша, тяхна
среден род - мое, твое, негово, нейно, негово, наше, ваше, тяхно
множествено число - мои, твои, негови, нейни, негови, наши, ваши, техни
кратка форма - ми, ти, му, й, му, ни, ви, им.

3. Възвратно лично местоимение
Винителен падеж: себе си /си/
Дателен падеж: на себе си /си/

Той себе си не може да разбере, а се сърди на другите.
Дадох си сметка колко съм помъдрял през годините.

Как се пише „и“ с ударение на компютър/телефон?

* Забележка: В съвременния български език няма падежи. Съществуват останки от падежни форми от миналото, главно в местоименната система.

4. Възвратно притежателно местоимение
Пълна форма: свой, своя, свое, свои
Кратка форма: си
Всеки гледа само своите проблеми.
Всеки гледа само проблемите си.

5. Показателно местоимение
за лица и предмети: този, тази, това, тези, онзи, онази, онова, онези
за признаци: такъв, такава, такова, такива, онакъв, онакава, онакова, онакива
за количество: толкова

6. Въпросително местоимение
за лица: кой, кого, кому, коя, кое, кои
за предмети: кой, що, коя, кое, кои
за признаци: какъв, каква, какво, какви
за притежание: чий, чия, чие, чии
за количество: колко

7. Относително местоимение
за лица: който, когото, комуто, която, което, които
за предмети: който, която, което, които
за признаци: какъвто, каквато, каквото, каквито
за притежание: чийто, чиято, чието, чиито
за количество: колкото

8. Неопределително местоимение
за лица: някой, някого, някому, някоя, някое, някои
за предмети: някой, нещо, някоя, някое, някои
за признаци: някакъв, някаква, някакво, някакви
за притежание: нечий, нечия, нечие, нечии
за количество: няколко

9. Отрицателно местоимение
за лица: никой, никого, никому, никоя, никое, никои
за предмети: никой, нищо, никоя, никое, никои
за признаци: никакъв, никаква, никакво, никакви
за притежание: ничий, ничия, ничие, ничии
за количество: николко

10. Обобщително местоимение
за лица: всеки, всекиго, всекиму, всяка, всяко, всички
за предмети: всеки, всяка, всяко, всички
за признаци: всякакъв, всякаква, всякакво, всякакви
за количество: всичкия, всичкият, всичката, всичкото, всичките.