Легендата за Баба Марта - знаете ли я?

Според една от версиите, траките са първите, които използват червено-бели преплетени конци, свързани с пролетните мистерии. Те символизират края на студа и събуждането на природата за нов живот. Съчетанието между бял и червен конец означава безкрая на живота и безсмъртието на човешкия дух.

Баба Марта

Живяла някога Марта със своите братя високо в планината. Братята й носели едно име - Сечко. Единият брат наричали Малък Сечко, а другият - Голям Сечко. Всичко виждали и чували те от високата планина. Когато се усмихвала Марта, погалвала тревички, цветенца и гадинки и стопляла природата с благата си усмивка.

Три легенди за мартениците

Един ден в края на зимата млада и пъргава невеста подкарала овцете високо в планината, примамена от топлото слънце.
- Не извеждай, булка, овцете на паша - думал й старият свекър - Скоро Сечко си отиде. Кърпикожусите цъфтят сега, това е цвете лъжовно, не прецъфти ли, не му вярвай, кожухчето не сваляй!
- Е, тейко - отговорила снахата - какво ще ми стори Марта? Тя е жена, зло на жена не може да стори - отговорила невестата и подбрала овцете нагоре към планината.

Чула Марта тези думи и се ядосала. Нищо че е жена, тя също можела бури и хали да посее, слънцето да покори, слънчев благодат да прати. Какво като жена й казват! Не минало много време и тъмни облаци покрили планината.

Силни ветрове забрулили безмилостно, леден сняг навалял, започнала люта зима. Земята се сковала, птиците замлъкнали, спрял ромонът на ручея. Смелата млада невеста така и не се върнала у дома. Останала вкаменена заедно с овцете най-горе в планината. Оттогава останал обичаят да се правят мартеници, за да се умилостиви Баба Марта, да не се люти и да носи само добрини на хората.

Хан Аспарух

В края на живота си хан Кубрат извикал петте си сина (Баян, Котраг, Аспарух, Кубер, Алцек) и им заръчал никога да не се делят, да са винаги задружни, за да не могат враговете им да ги нападнат и погубят. Починал старият хан, хуните нападнали българите и пленили дъщерята на Кубрат - Хуба. Предводителят на хуните хан Ашина предложил на петимата хански синове да го признаят за техен владетел. Само тогава щял да освободи сестра им и да им остави земите. Пред труден избор били поставени ханските синове.

Най-големият от тях Баян се съгласил да признае хунското господство и останал при пленената си сестра. Другите четирима братя не спазили заръката на баща си Кубрат и тръгнали да търсят свободни земи, където да се установят.

Един от братята се отправил на север, а Аспарух, Кубер и Алцек тръгнали на юг. Точно преди да се разделят завинаги, братята тайно се разбрали с Баян и Хуба да останат при хан Ашина, докато те намерят свободна земя. След това Аспарух щял да им прати птица, вързана със златна нишка на крачето - знак да избягат. Потеглили братята и оставили пленените Баян и Хуба в ръцете на Ашина.

Мартеницата в списъка на ЮНЕСКО

Скоро при Хуба долетял гълъб със златен конец на крачето. Както била уговорката, Хуба и Баян хукнали да бягат от хуните и да стигнат водите на Дунав. Не знаели, обаче, накъде да вървят. Само гълъбът можел да им посочи пътя, а те не знаели как да прекосят другия бряг. Баян взел бял конец, който Хуба вързала на едното краче на гълъба. Пуснали птицата да полети нагоре, но тогава се появили преследвачи от хунското племе и започнали да стрелят. Баян бил ранен от хунска стрела и началото на конеца, който държал в ръката си, почервенял от кръвта му. Тогава на другия бряг на Дунав се появил Аспарух със своите войници. Хуните го видели и побягнали уплашени.

Аспарух помогнал на брат си и сестра си да преминат реката и ги довел при своите войници. Взел конеца от ръката на Баян и вързал белия с червения край. Закичил всеки един от своите воини с късче от този свещен конец. Застанал пред войската и признал, че той и братята му не се поучили от съвета на стария Кубрат, за което заплатили с кръвта си. Ако останали единни, това нямало да се случи.

Тогава Аспарух заръчал червено-белият конец никога да не се разкъсва и тази нишки винаги да свързва българите.