Над 2000 метра - но тези планински върхове в България не са известни

Третият най-висок връх в България се намира на главното било в северния дял на Пирин. На юг от върха са разположени Казаните, на изток - долината на река Бъндерица, а на северозапад - циркус Бански Суходол. Карстовият ръб Кончето отделя връх Кутело от връх Бански Суходол, а седловината Премката го отделя от връх Вихрен. Върхът е изграден от белезникави на цвят, натрошени мрамори. Склоновете му са много стръмни, на места - почти отвесни, покрити с камъни и трева.  

Гледан от Разложката котловина, връх Кутело наподобява неправилен трапец, по който стърчат крайните му северозападни и югоизточни коти. Оттук се създава илюзията, че е по-висок от Вихрен, тъй като пиринският първенец е разположен малко зад него.

Кои са 5-те най-високи планини в България

Предполага се, че името му произлиза от котел - поради факта, че околните циркуси много приличат на котли.
Най-популярният маршрут до Кутело е от хижа “Вихрен”, който продължава около 3-3,5 часа и е със средно ниво на трудност. Общото разстояние от хижата до върха е малко над 4 км, но има над 930 м денивелация. На няколко места маршрутът е полегат, но има и няколко доста стръмни участъка.

Полежан, Пирин 2851 м

Полежан е известен като най-високият гранитен връх в Пирин, който се нарежда на четвърто място след мраморните върхове -  Вихрен (2914), Кутело (2908), Бански Суходол (2884).
Издига се на едноименния рид между гребена Обидимски Ушици от югозапад и Ушиците от северозапад. От тях върхът се отделя с добре изразени седловини. Погледнат от изток, север и запад, върхът има форма на остър конус, а погледнат от югозапад, юг и югоизток, прилича на гигантска гърбица.

Склоновете на гранитния Полежан са изключително стръмни, на места има петна от трева и клек.
В миналото върхът носи името Мангър тепе. Предполага се, че името идва от шума, който се издава от нацепените гранитни блокове, натрупани на върха. Когато хората стигнат до тях, те издават типичен звук, който прилича на звъна на стари турски медни монети - мангъри.

През 1942 г. името се променя на Полежан.
Най-популярният маршрут до грантиния пирински исполин е от хижа “Безбог”, до която може да се стигне с лифт или по черен път. Не е необходимо да минавате през връх Безбог, а да го заобиколите от юг. Теренът е предимно каменист. В края се спира до връх Малък Полежан, който се нарежда на 8-мо място по височина в България заедно с връх Каменица (2822 м).
Пътят от хижа “Безбог” продължава на юг, покрай Безбожкото езеро. Следвайте маршрута към Попово езеро, който се движи по жълта (за хижа “Демяница”) и зелена (за хижа ”Пирин”) маркировка. Оттук се стига и до заслон “Тевно езеро”.

Коя е най-старата планина в България?

Малка Мусала, Рила 2902 м

Малка Мусала е четвъртият най-висок планински връх в България. От 1950 до 1989 г. върхът носи името на комунистическия лидер Георги Димитров. Разположен е североизточно от първенеца Мусала, с който го свързва скален гребен, наречен Трионите. Билото продължава на север-североизток към върховете Иречек и Дено. На северозапад от Малка Мусала е разположен Мусаленският циркус, а под двата върха и гребена има два малки циркуса, този на Темното езеро и един без езеро.

В подножието на върха се виждат красивите езера. Първото е Леденото, на север от него е заслон “Леденото езеро”. Оттук на север е Алеково езеро. Само на няколко стотин метра северно от връх Малка Мусала се намира връх Иречек, един от най-високите върхове на Рила - 2852 м. До него се стига по седловината от връх Малка Мусала.

Връх Мусала е само на няколко стотин метра източно от връх Малка Мусала. До него се стига чрез седловина Трионите, която свързва двата върха. Югозападно от връх Малка Мусала е връх Малък Близнак. До него се стига също през седловина Трионите на запад.
Най-популярният маршрут до връх Малка Мусала е от лифта на хижа “Ястребец”, който продължава малко над 6 км и над 760 м денивелация. Изминава се за около 5 часа.