Ревност между братя и сестри: Какво да правим?

Защо децата се ревнуват?

В повечето случаи ревността и съперничеството между братя и сестри са мотивирани от желание за похвала, одобрение и доказателство за родителска любов. Първородните особено страдат от ревност, тъй като са живели повече, използвайки вниманието на мама и татко.

Често ревнивото дете не е уверено в себе си, изпитва страх, страхува се, че изобщо не е обичано или по-малко от другото. Ето защо трябва да се отнасяте към него като към човек, който преживява труден период.

Като всеки човек в труден период от живота, детето се нуждае от родителската любов и че може винаги да разчита на тях. То се нуждае от обич, грижа и разбиране от родителите си.

Ако детето бъде лишено от възможността да покаже открито ревността си, то ще започне да потиска тези емоции и да не ги изразява по никакъв начин. Много е вероятно следващия път ревността да се почувства в по-опасна форма.

КАКВО НЕ СИ СТРУВА ДА ПРАВИТЕ?

Наказването на децата за подобно поведение е погрешно, това само ще потвърди страховете му, че не е достатъчно обичано.

Кавгите между братя и сестри са нещо естествено и неизбежно. Практически няма семейства, в които децата да живеят в любов и хармония и никога да не влизат в конфликт помежду си.

Родителите трябва да са наясно с това и да не се надяват, че дъщерите и синовете им винаги ще се разбират. Да разчитате на това означава да очаквате твърде много от децата си.

Ако не сте видели какво се е случило между децата и как е започнала кавгата или битката, не вземайте страна. Кажете например: „Няма значение кой е започнал първи, ние имаме правило в нашето семейство: не се карайте“!

Създайте ясни правила, обяснете какво е позволено и какво е забранено, включително по време на спор.

Насърчете децата да се опитат сами да разрешат проблема: „Съжалявам, че това се случи, но съм сигурен, че можете да намерите изход и без мен“. Ако причината за кавгата е играчка, по-добре е да я вземете с думите „Виждам, че не можете да играете тази игра без да се карате, така че утре ще ви я върна“.

Опитайте се да търсите решение на проблема, а не виновника.

Обръщайте на всички деца еднакво внимание и ги хвалете еднакво.

Опитайте се да изградите взаимоотношения с всяко дете, като вземете предвид неговите характеристики, отделяйки на всяко от тях определено време.

Често ревнивите деца са убедени, че никой не ги харесва. А задачата на мама и татко е да повишат увереността на детето в своите способности, като му показват любовта си към него, хвалят го, обръщат му внимание.

Спрете да сравнявате децата: подчертаването на техните различия само ще влоши ситуацията и ще ги насърчи да се състезават.

Не се карайте на детето си за неприязън към брат или сестра. Той трябва да може да сподели страданието си и дори да изрази гнева си. Накарайте го да се почувства така, сякаш го разбирате и признавате трудностите му.

Не влизайте в ролята на полицай или съдия: не защитавайте едно от децата, когато се карат. Родителите имат право да чуят оплакванията, но не и да осъждат. В противен случай "жертвата" ще се възползва от това в бъдеще.

Не трябва да принуждавате по-големите и силните, че трябва да отстъпват на по-малките и слабите.