Трудно ще познаете значението на тези 20 думи на родопски диалект

Слушах многократно една и съща история и всеки път ми беше и забавна, и мила. Приседнала край печката, в която закачливо припламваха сухи борови дръвчета, нагласяща големите си розови панделки, слушах в захлас и детското ми гласче огласяше с безгрижен смях селската стаичка, осветена от газеничето на стената. Сладки моменти, които днес от дистанцията на времето оценявам още по-силно, че съм имала късмета да ги преживя, и съм разбрала, че няма лукс, който да замени дългите снежни зимни вечери при баба и дядо.

Особено се забавлявахме с историята за сакулката, която е в големия ляв. Тази история е колкото смешна, толкова и сериозна, защото разкрива най-пълно богатството на родопския диалект, изпъстрен с думи, чието значение е твърде вероятно да не разберете, ако не владеете диалекта.

В този разказ свекървата – майка на дядо ми – иска от снахата – баба – торбата, която се намира в обора, но баба дълго е търсила нещо непознато като предмет, което би могло да е сакулка в ляво в стаичките. Ляв и сакулка са именно от онези трудни за разгадаване думи на родопски диалект, които са се запечатали в съзнанието ми от снежните вечери, озаряващи нощта с вълшебния начин, по който покритата с бяло земя отразява луната, прекарани с баба и дядо и техните разкази по преживяно, съхранили спомени, корени и история, която и днес съпреживявам.

Топ 15 думи от Странджанския диалект

20 думи на родопски диалект, чието значение вероятно няма да разгадаете

Освен сакулка и ляв съм ви подготвила още 18 интересни диалектни думи, всяка от които има своята история, поради което смисълът им се е запечатал в ума ми като нещо мило, специално и чисто като детство на село, като баба и дядо.

1. Кестисвам – тази интересна дума от родопския диалект няма нищо общо с кесията на родопчани и далеч не значи, че си прибрал на сигурно пендарите. Сигурно е, че те ще останат неприбрани и ще изчезнат, защото кестисвам означава, че си се уморил и оставяш прибирането на някой друг. В случая на снахата. Някои думи на родопски диалект, останали неразбрани, струват скъпо – липсващи пендари.
2. Гърмидол – вероятно сте чували тази дума, но не знаете, че е на родопски диалект. Днес тя най-често се използва за човек, който говори високо: „Този какъв е гърмидол, като говори го чувам чак през 3 стени“, но гърмидол означава дракус, а не гръмогласен. Така че, ако ви нарекат така, не се стремете да шепнете, а да сложите един празен стол на софрата за невидимия дракус по стара традиция, за да не ви накаже.
3. Бално – ако ти е бално, не ти се слушат родопски песни и не ти се ходи на бал, тъжно ти е – има голяма разлика.
4. Галям – не, не сте галили възрастния родопчанин, разказал ви автентична родопска приказка, оставила дълбока следа в душата ви, харесалите сте го, защо „галям“ на родопски означава „харесвам“.
5. Дъщата няма нищо общо нито с тъщата, нито с дъщерята, защото на родопски диалект означава тепавица. Ах, тези родопчани…
6. Ако родопчани ви изпратят за зуници, наберете им горски ягоди. Откъсайте и за себе си, няма по-сладки ягоди от онези, родени на слънчевите поляни в полите на Родопите и споделени под дебела борова сянка.
7. Не цъкайте с език, мислейки колко невъзпитани и груби са хората в това специално кътче от страната ни, ако родопчани ви изпратят при онова „копеле“, живеещо на края на селото, за да ви упъти, тъй като „копеле“ на родопски е просто… „момче“.
8. „Не мой ме гепи“ е израз на родопски диалект, който много се различава от жаргонното значение, с което се използва днес. Казваме гепи, ако искаме някой да хване нещо, но всъщност „гепи“ означава „бави“ – „Не ме бави“.
9. „Опишкаль съм се“ може и да ви звучи забавно, но значението на думата е тотално различно от това, което предполагате – „убол съм се“. Не носете на горкия ви възлюбен чифт нови панталони, а игличка, с която да извадите трънчето от пръста му.
10. „Синия“ не е цвят. Тази дума на Родопски диалект означава „софра“ или онези малки ниски масички, около които, седнали на земята, споделяли хляба, шарената сол, качамака и катмите родопчани.
11. Като казах катми… дядо ги наричаше марудник и ежедневно искаше от баба да му ги забърка и изпече на сач. Бяха марудници, чиито вкус оставя следа – на детство, на обич, на споделеност. Никога повече не усетих този уникален вкус върху устните си, носещ дъха на трудолюбивите ръце на баба, където и да хапвах марудници.
12. Ако решите, че „сгадам се“ е разбирам се или сгодявам се, ще сгрешите. Изразът всъщност означава „приготвям се“.
13. Парфюмът не е бил чужд на дедите ни и на родопчани. Наричали го обаче „мис“. Ако търсиш днес „мис“ в магазина извън онези кътчета от Родопите, където ароматното съкровище в стъклено шише се нарича именно така, готви се за проблеми, защото няма да те разберат.
14. Не е случайна обидната дума „крава“, с която на жаргон понякога се нарича дебела жена – какъв грозен епитет! „Кравен“ на Родопски диалект означава  именно „дебел“.
15. Ако гостите ви от китните Родопи търсят „бунелка“, не се притеснявайте, че го нямате в дома си и че ще се изложите, тъй като „бунелка“ не е  нищо повече от най-обикновена вилица.
16. Родопчани карат „арабата“, а не кола – странна диалектна дума, която е сред най-трудните за разгадаване.
17. Забавен израз на диалект, използван в недалечното минало често от родопчани, отглеждали животни във всеки двор, е „Метнах на хайванесе“, което ще рече „Нахраних животните“.
18. И накрая, но не на последно място, „бабиния пояс“ е… „небесна дъга“.

Пъстър и уникален е родопският диалект особено ако го слушаш на фона на вековни борове, прегърбени от тежък сняг, сгушен в престилката на баба, която хем се смее, хем си припомня младостта и грешките от незнание на местния диалект, хем се ядосва на дядо, че разказва тези смешки, хем в очите ѝ отново се преражда младостта. За да пребъдат те, дедите ни, чрез спомените от детството ни и чрез забавните си разкази и да оставят следи. Родопски следи в тежкия сняг…