Емблематичните кметове на Добрич, чието дело никога няма да бъде забравено

За трима кметове на Добрич със сигурност може да се каже, че са оставили диря в развитието на града. Стефан Баев и Кирил Старцев полагат основите на Добрич след две освобождения – от турско и от румънско, а Вида Димитрова – на съвременния град.

Стефан Баев е първият кмет на новоосвободения от османска власт Хаджиоглу Пазарджик (Добрич). През 1879 г., едва 29-годишен, застава начело на добруджанския град и доскоро се считаше, че той е най-младият му кмет. (Това беше вярно до местните избори през 2015 г., спечелени от сегашния градоначалник Йордан Йорданов, който зае поста на 28-годишна възраст).

В книгата си „Кметовете на град Добрич“ Атанас Пеев пише за Стефан Баев е, че е сред радетелите за независима българска църква и това логично го противопоставя на гръцкия владика в родния му град Шумен. Син на замогнал се занаятчия, той получава добро за времето си образование при възрожденския учител и драматург Добри Войников. Но конфликтът с гръцкия свещеник го принуждава да търси препитание другаде. След известен период в Истанбул, през 1878 г. той се заселва в Хаджиоглу Пазарджик и започва търговия. Издигнат от местното население на най-високия пост в града, на Стефан Баев се пада отговорността да сформира администрация, подбирайки образовани българи, да построи първото училище и да намери учители. Сградата на училището е била на два етажа. На мястото ѝ по-късно румънците издигат административната палата с окръжен съд и префектура, която сега е художествена галерия. Делегат е в Учредителното събрание, приело Търновската конституция.

Планът за строежа на училището и тефтерче, в което си записвал разходите по издръжката на кметската администрация, са запазени от Стефан Баев. Барелеф с лика му е поставен на фасадата на общината по повод 150 години от рождението му и там всяка година се чества Денят на българската община.

Кирил Старцев е другият кмет на Добрич, застанал начело на града след възвръщането на Южна Добруджа в пределите на България през 1940 г. Като един от най-успешните кметове на Русе е командирован в освободения Добрич, за да подготви административното управление. Остава начело на добруджанския град едва 106 дни – от 11 септември 1940 г. до 26 декември 1940 г., но през този период оставя трайни следи. Освен да създаде организация за работа на различни служби, той е трябвало да се справи и с настаняването на пристигащите от Северна Добруджа български преселници. Първата му заповед е от 27 септември - само два дни след влизане на българските войски в освободения Добрич.

С нея той нарежда да бъдат свалени всички фирмени табели и реклами и те да бъдат изписани на български език. А на 28 септември се заема с хигиенизирането на града, издавайки заповед гражданите да изметат тротоарите и половината от улиците пред къщите и дворовете си, да ги почистят от трева и бурени. Забранява се изхвърляне на вода по улици и канавки, хвърляне на хартии и остатъци от храна по улиците, пускането на домашни животни, гледане на прасета в централната част, миене на моторни коли, бъчви и каци по улиците. И още – „Категорично е забранено даване на каквото и да е възнаграждение на служителите“. Налага забрана да се бере реколтата от слънчоглед и царевица от нивите на изселените румънци, както и да се засяват нивите им, преди да се вземе решение от общината. Собствениците на коне, магарета, мулета, говеда, биволи, свине, овце и кози трябва да ги регистрират в градската ветеринарна лечебница. С решение на общинската управа започва преименуването на улици.

Вида Димитрова е първата жена, застанала начело на Добрич (тогава Толбухин), в периода от 1956 до 1962 г. За нея в града още се носят легенди за пиперливия ѝ език, как с колички е мъкнала камъни и пръст при изграждане на езерото и алпинеума в градския парк, как влязла боса при Тодор Живков и му обяснила, че е събула галошите си, заради голямата кал в Добруджа. Освен разширяването на парка и строежа на езерото в него, дело на Вида Димитрова са летният театър, спортният комплекс. Останала е с името Баба Вида, макар да е нямала и 50 години при управлението ѝ на Добрич.

В книгата си „Кметицата от Добрич“ племенникът ѝ Кольо Герджиков разказва за реакцията ѝ на упреци, че е взела в екипа си „фашагата инж. Димитров“, който скоро бил лежал в затвора заради политическите си убеждения – „Не го знам фашага ли е, комуняга ли е, но е работлив, способен, много добър специалист, дялан камък“, била категорична тя. Възмущава се и прекаленото изтъкване на заслугите на комунистическата партия: „Струва ми се, че прекаляваме с това „партията“ – ний партийците туй направихме, ний партийците онуй допринесохме и все се бием в гърдите, всичко партията свършила. А забравяме, че преди всичко сме българи, човеци“.  Баба Вида се справя и с липсата на подготвени кадри – инженери, озеленители, икономисти – „Някои привлякохме, а повечето си създадохме сами – пратихме ги да учат задочно“, обяснява тя.

Голямото строителство в града започва през 60-те години, но Вида Димитрова поставя основите, казва Цветан Сашев от Регионалния исторически музей. След нея са изградени жилищните квартали в периферията на града, дори и курортът „Албена“ е дело на ръководителите на тогавашния Толбухин. През 2001 г. бившият първи секретар на Окръжния комитет на БКП Димитър Димитров беше удостоен със званието „Почетен гражданин на Добрич“ за заслугите му за развитието на града.

Интересна е равносметката, която прави друг ръководител на добруджанския град – Иван Христов Недков. По негово време всяка година се предоставяли 1000 – 1500 апартамента на нуждаещи се: „Кметската работа беше трудна и неблагодарна, но не съжалявам за нищо, защото дадох частица от живота си за изграждане на Добрич като съвременен град. Допускали сме грешки, много неща не сме видели и не сме направили, но сме работили не за себе си, а за добруването на хората“.