България през 2014 година: Случаят КТБ – развитие и развръзка

След като в първата част на обзора на сагата "КТБ" видяхме как и защо ескалира кризата, остава да погледнем какво беше решението и какви са изводите, макар че те тепърва ще се вадят и в съда.

КТБ – разтягане на локуми и мълчанието на БНБ

При цялата суматоха, Цветан Василев дори не беше в България – той говореше от чужбина, първоначално от Австрия, впоследствие и от Сърбия, където всъщност още е. Василев обвини Иван Искров за кризата, Бойко Борисов се съгласи, но посочи и самият Василев за виновник, както и правителството на Пламен Орешарски. Борисов не пропусна да оправдае задочно ГЕРБ за кашата, като каза, че 40% от кредитния портфейл на КТБ бил натрупан по времето на Орешарски.

На 15 юли официално стана ясно – да не се надяваме КТБ да отвори преди 21 септември. Падна и нелепата версия, че кредитни досиета от банката били изчезнали – новата беше, че не са попълнени както трябва и липсвали данни за обезпечеността на отпуснати заеми за милиарди левове.

Започна и голямото говорене, както и голямото вадене на кирливи ризи покрай банката. На топа на устата дойде ДСБ – със сравнително малък влог в банката. Оказа се, че влогът бил направен още преди година. Заговори и Иван Костов – пак за Валутния борд и как можел да падне, което накара Трайчо Трайков да каже: Всеки, който говори, да си декларира интереса и какво всъщност има в КТБ. Оказа се, че цялото семейство на Костов е свързано с КТБ. Излезе и въпросът дали тези с кредити от КТБ няма да се отърват и да не връщат – според властите абсурд.

Същевременно Иво Прокопиев очерта вариантите за решаване на случая с КТБ – или банката да бъде спасена от инвеститор като Оманския фонд (вариант Цветан Василев), или да бъде фалирана банката и да бъдат гарантирани абсолютно всички депозити в нея (вариант Пеевски), или да бъдат гарантирани само влоговете до 100 хил. евро, както е по закон. Бойко Борисов побърза да отхвърли съмненията на Прокопиев, че подкрепя „варианта Пеевски”.

Заради цялата каша исканията да има проверка от чужбина и на БНБ, и на прокуратурата, се засилваха. Иван Искров заговори за подаване на оставка, президентът Росен Плевнелиев поиска досиетата в КТБ да бъдат отворени, за да се стигне до дъното. А Цветан Василев хич и не бързаше да се връща в България, след като хора като Емил Хърсев признаха, че пазарът очаква 2 млрд. лева дупка в КТБ.

В самия край на юли дойде нова неприятна новина – чак на 10 септември ще стане ясно дали въобще КТБ ще отвори през септември. Големи вложители в КТБ взеха да плашат със съд, намеси се и Европейската комисия, чудеща се защо не се изплащат поне гарантираните влогове, а Лютви Местан взе да пита КОЙ по адрес на КТБ.

Междувременно схемите покрай КТБ сякаш край нямаха – Ахмед Доган имал кредитна карта без лимит и прокуратурата обеща да го разследва воглаве с Емел Етем, Цветан Василев наливал милиони в ТВ7 по сложна схема. А това, което интересуваше вложителите – кога ще си вземат парите, се забавяше още повече и протестите се появиха.

В крайна сметка логичното се случи – Цветан Василев беше обвинен в длъжностно присвояване и Интерпол започна издирване. И докато прокуратурата поне се обаждаше, БНБ мълчеше какво ще става с КТБ. „Протестна мрежа” наля масло в огъня, като обяви, че БНБ тайно се готви да разпродава активи на КТБ, а БНБ отрече. Финансови експерти на работодателските и синдикалните организации, начело с Емил Хърсев, поискаха КТБ да бъде оздравена. БНБ показа признаци на живот и разреши на КТБ да се занимава с кредитите си и погасяването им, но яснота по много важни въпроси като това колко голям е размерът на гарантираните от закона влогове в банката нямаше. Дори от чужбина вече питаха как може някой още да вярва на Иван Искров, а в България Владимир Каролев взе да се съмнява и какво прави прокуратурата.

КТБ – варианти и решение

На 19 август за пръв път служебният премиер Георги Близнашки заговори за „мощен фонд от Виена”, който имал интерес да спасява КТБ. Информацията беше, че фондът може би е намерен от Цветан Василев, но БНБ отрече. Оказа се, че става въпрос за Оманския държавен фонд, който и без това имаше дял в КТБ. БНБ изрази готовност да преговаря, въпреки че Василев вече беше обвинен в длъжностно престъпление. Впоследствие самата Централна банка поясни, че „базираните във Виена” консултанти от EPIC всъщност представляват Цветан Василев, а Оманският фонд поиска и държавата да помага, за да участва в спасението на КТБ. Излязоха и подробности къде всъщност личи името на EPIC в големи сделки в Източна Европа – например при сделката за македонския телефон Cosmofon и Telekom Slovenije, заради която в Словения почна мащабно разследване за корупция. Все пак Оманският фонд официално предложи да спасява КТБ, но първоначално БНБ отрече и това. Накрая Иван Искров обясни, че всъщност представляваните от EPIC акционери, воглаве с оманците, искали КТБ да бъде спасена със съвместно дружество, в което държавата да влезе с пари, а инвеститорите – с активи на „Бромак” на Цветан Василев. Един от директорите на КТБ Илиян Василев обвини Искров в лъжа и каза, че всъщност инвеститорите искали да набират пари с обезпечени активи на „Бромак”, но полза нямаше – Бойко Борисов, вече като лидер на най-голямата партия в 43-ия парламент, възприе позицията на Искров, Радан Кънев го подкрепи и парламентът реши да не спасява КТБ, а да се пристъпи към плащане на гарантираните влогове в КТБ и да се започне процедура за изменение на законодателството ни за банковия надзор. Отделно се прие международна одитна фирма да разследва какво се е случва, ако има нови „случаи КТБ”.

Докато се стигне до там обаче, се натрупаха и други истории. Президентът отказа да каже дали е имало предложения да стопираме банковата система и дали са били на БСП, Иван Костов обясняваше как по-умен от него в спасяването на банки няма, Тити Папазов пък сочеше Цветан Василев като месия и гарантираше, че лично щял да го върне в България. Цветан Василев сам уж беше готов да се връща от Сърбия, но прокуратурата да не го пипа.

А решението не търпеше отлагане – много общини зациклиха, защото парите им бяха в КТБ и поискаха държавни заеми, Цацаров току обясняваше каква точно престъпна схема има в КТБ. На 9 септември БНБ обяви, че чак на 20 октомври ще е ясно какво показва одитният доклад за КТБ, докато прокуратурата призна, че само сръбският съд може да реши дали да върне Цветан Василев в България, но поне поиска официално екстрадиция. На Иван Искров законът му пречеше, за да разреши кризата с КТБ, затова и сигурно на 16 септември БНБ обяви, че удължава специалният надзор на КТБ и ТБ Виктория с максимално позволения от закона срок – шест месеца. Така решението за бъдещето на двете банки трябваше да е ясно на 20-ти и 22-ри ноември съответно.

Поредното отлагане предизвика Вежди Рашидов да избълва нова порция змии и гущери, който не криеше, че има милиони в КТБ. Атанас Атанасов от Реформаторите нарочи ДПС за виновник, Реформаторският блок посочи с пръст Цацаров и поиска той да бъде разследван, след като Иван Костов взе да дава акъл и да иска КТБ да бъде спасена с помощта на Оманския фонд. И никой, освен медии като Actualno.com, не се сещаше да заговори, че не само външен инвеститор може да позволи на хората да си вземат парите. В европейското законодателство имаше предвидени други опции, които показваха как Законът за гарантиране на влоговете всъщност позволява на Искров шест месеца да отлага и отлага. Реформаторският блок все пак се сети да иска пренасяне на еврозаконодателството в нашето едно към едно, а накрая ЕК логично започна наказателна процедура заради бавенето да се върнат гарантираните от закона влогове. Служебният министър на финансите Румен Порожанов също призна дупката в нашия закон спрямо европейския – според нашия влогове се връщаха 20 дни след отнемане на лиценз на банка, а според правото на ЕС – 20 дни след като дадена банка не може да плаща изискуеми депозити. И точно служебното правителство обеща пред ЕК България да поправи този пропуск, като финансовото министерство във второто правителство на Бойко Борисов предложи вариант, който Искров оспори.

Едно беше ясно на 100% - всички големи в политиката и службите са в КТБ. И големите обещания валяха – на Борисов за оставка на Искров, на Цацаров - всичко ще излезе наяве, а Искров се оправдаваше, че полиците не му помогнали да оздрави КТБ. От Сърбия Цветан Василев говореше за изнудване, а Маргарита Михнева предупреждаваше, че ако той заговори, България ще се преобърне. Лютви Местан поиска международно разследване на сагата КТБ.

Междувременно се появи информация, че квесторите в ТБ Виктория продават нейни активи, което накара работодатели и синдикати да побеснеят. Появи се и информация, че Лихтенщайн разследва Цветан Василев за пране на пари, както и че жена му купила имот за 20 млн. евро край Женева, но Василеви се оправдаха, че нямало да го ползват. Това не мина дори пред нашата прокуратура и тя също започна разследване за пране на пари на семейство Василеви. Президентът пък обобщи – Василев сам си е отпускал кредити.

И Пеевски законодател

Страната на неограничените възможности е България – безспорно. Делян Пеевски показа защо – като предложи законово как да се оправи кашата "КТБ". Какво предлагаше Пеевски воглаве с Йордан Цонев по същество - за всички лица, които подават или да подавали декларации по Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши и други държавни длъжности, да не важи банковата тайна, когато става въпрос за банка с отнет лиценз или банка, която трябва да бъде преструктурирана. Отделно имаше и за офшорките – имената на действителните собственици при случаи като КТБ да се разкриват само при просрочен кредит. В цялото предложение имаше куп вратички, потвърдени и от проф. Валери Димитров – човек, който добре разбира материята.

Официалните обяснения за случилото се в КТБ

На 20 октомври одитният доклад за КТБ влезе в БНБ, докато Европейският банков орган също искаше изплащането на гарантираните в банката депозити да започне. Два дни по-късно стана ясно – не е ясно дали кредити на стойност 4,22 млрд. лева могат да бъдат напълно обезпечени и възстановени. Излязоха и официални данни къде са отишли повечето кредити, как прословутите 206 млн. лева всъщност били изтеглени като актив под формата на вземане срещу неизпълнено задължение на „Бромак” ЕООД, а лъсна и името на ТЦ-ИМЕ АД – като гара разпределителна за даване на кредити към свързани фирми. А сметките показваха, че евентуално спасяване на КТБ ще струват по 2 хил. лева на всеки работещ в България. Естествено, шефовете на КТБ веднага заспориха що е то обезпечен и необезпечен кредит и как одиторите са правили оценки в ущърб на интереса на КТБ. Но Цацаров показа как мисли държавата – КТБ си е била схема за присвояване.

При всичките тези данни от БНБ пак нахалстваха – нямало данни, че случката с КТБ можело да се случи. Задочно клиентът на прокуратурата подуправител на БНБ Цветан Гунев посочи защо БНБ не виждала сигнали – една проверка за две години направена на КТБ. А Левон Хампарцумян ясно и без грам свян обобщи защо се получава така.

Логично Иван Искров каза очевидното – лицензът на КТБ ще излети. След решението КТБ да не се оздравява, Йордан Цонев директно заяви, че се готви разграбване на активите ѝ, а депутатите взаимно се обвиняваха кой е виновен. 20 дни след изказването на Цонев Фондът за гарантиране на влоговете осъмна с нов шеф, а „Лев Инс”, което много слухове свързват с Алексей Петров, прояви интерес към ТБ Виктория.

На 6 ноември лицензът на КТБ официално беше взет, като БНБ отмени и плащания на КТБ сама към себе си. Реши се и официално – на 4 декември почва плащането на гарантираните депозити в КТБ.

Междувременно клиенти на банката решиха швейцарска фирма да търси кой е виновен за провала на КТБ, Цветан Василев си поиска 290 млн. лева от ТВ7 и News7, докато седеше в Сърбия и тамошният съд се занимаваше с екстрадицията му. Плъзнаха и слухове кой колко от известните в България хора има в КТБ, а Стоян Александров, който говореше много в началото на кризата, си призна, че гори с милиони, докато съдията по делото за несъстоятелността на банката си даде отвод, преди съдът да спре самото дело заради жалба на Цветан Василев. А адвокатът на Василев – Менко Менков, даде аргументи защо несъстоятелността на КТБ не трябва да се узаконява – квесторите не са назначени законосъобразно, БНБ е действала съмнително в някои случаи. В КФН един от заместниците на председателя Стоян Мавродиев подаде оставка. Стана и ясно колко души имат гарантирани влогове в КТБ – 255 хил.

Дойде и 4 декември – този път особени проблеми нямаше и хората започнаха да си теглят парите от КТБ. А признанията валяха – Левон Хампарцумян обясни, че в КТБ чакали парите от „Южен поток”, но провалът на проекта ги обрекъл. Бареков също изгря – знаех какво е КТБ, но си изтеглих парите. Бившият финансов министър Петър Чобанов призна, че вложителите в КТБ трудно могат да докажат колко пари са имали в банката, ако смятат, че не им връщат толкова, колкото мислят, че трябва. А подуправителят на БНБ Цветан Гунев беше отстранен окончателно от поста си.

За финал стана ясно, че делото за несъстоятелността на КТБ ще започне догодина, докато вложители в банката се обърнаха към Европейския съд. А ДАНС - е, те също не останаха по-назад и се обявиха за невинни по срива на КТБ. Чудно кой ли тогава трябваше да го предотврати?!