След години на обсъждания и отлагания парламентът окончателно прие на второ четене мащабни промени в Кодекса за социално осигуряване, с които се въвежда системата на т.нар. мултифондове във втория пенсионен стълб. Новият модел ще позволи средствата за втора и трета пенсия да се инвестират при различни нива на риск с цел постигане на по-висока доходност.
В окончателното гласуване законопроектът получи подкрепата на ГЕРБ, "Продължаваме промяната - Демократична България", "ДПС-Ново начало", АПС и "Има такъв народ". БСП гласува "против", МЕЧ и "Величие" се въздържаха, а депутатите от "Възраждане" не участваха във финалния вот, след като напуснаха заседанието, за да присъстват на погребението на своя колега Славчо Крумов.
Приетите текстове се определят като едни от най-съществените промени в пенсионната система през последните години и целят да осигурят по-голяма гъвкавост при управлението на пенсионните спестявания и потенциал за по-добра доходност на средствата във втория и третия стълб. Още: Как парите за пенсия да са повече: Експерт обясни видовете мултифондове
Исторически промени
Реформата предвижда към универсалните пенсионни фондове да бъдат създадени три типа подфонда – динамичен, балансиран и консервативен. Те ще се различават основно по допустимия дял на инвестиции във финансови инструменти с променлив доход. При динамичния подфонд до 90% от активите ще могат да се инвестират в по-рискови инструменти, при балансирания – до 55%, а при консервативния – до 25%.
Новите правила задължават пенсионноосигурителните дружества предварително да оценяват какъв инвестиционен риск е готов да поеме всеки осигурен. Това ще се прави чрез специален въпросник, въз основа на който ще се определя рисковият профил на клиента. Дружествата ще трябва да го информират за резултатите от оценката и да го консултират при избора на подходящ подфонд. Още: Мултифондове: Депутатите одобриха реформа във втория пенсионен стълб
Преди да избере или промени участието си в даден подфонд, осигуреното лице трябва да получи писмена информация за характеристиките, инвестиционната стратегия и резултатите от дейността на съответния подфонд.
Всеки осигурен ще може сам да избира в кой подфонд да се включи. Изключение ще има за хората, на които им остават по-малко от три години до пенсиониране – техните средства задължително ще се насочват към консервативен подфонд.
Ако осигуреното лице не направи избор, ще се прилага служебно разпределение според възрастта. До навършване на 50 години средствата ще се насочват към динамичен подфонд, между 50-годишна възраст и три години преди пенсия – към балансиран, а в последния етап преди пенсиониране – към консервативен. След изтичане на една година от последния избор или служебно разпределение осигурените ще могат да променят подфонда си.
Промените предвиждат и постепенно намаляване на таксите и удръжките в пенсионните фондове, като очакванията са те да бъдат редуцирани приблизително наполовина в рамките на следващите десет години. Таксата върху осигурителните вноски ще бъде понижена поетапно – до 3,75% през 2026 г., до 3,59% през 2027 г., а впоследствие ще продължи да намалява, докато достигне 2,10% през 2032 г. С текстовете се затягат и изискванията към пенсионноосигурителните дружества и инвестиционните посредници.
Законодателните промени включват и нови правила за определяне на пожизнените пенсии и разсрочените плащания от втория пенсионен стълб. Още: Повишаване на сигурността: Експерт за мултифондовете в допълнителното пенсионно осигуряване
Гласуването в пленарната зала премина след няколко прекъсвания. Миналата седмица разглеждането на текстовете беше отложено заради спор около възможността пенсионните средства да се инвестират в български инфраструктурни проекти. Тогава депутатът от ПП-ДБ Венко Сабрутев изрази съмнения относно ролята на Българската банка за развитие в подобни инвестиции. В крайна сметка текстът, който съществува в законодателството още от 2009 г., беше приет без промени.
