"Трябва час по-скоро ние да градим скоростни пътища, магистрали при високо качество и безопасност". Това заяви министър-председателят Румен Радев при представяне на нов подход за развитие на транспортната инфраструктура. В събитието участват министърът на транспорта и съобщенията Георги Пеев, министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Шишков, представители на браншови организации и на неправителствения сектор.
Премиерът отбеляза, че целта е да се търсят публично-частни партньорства, вид концесия, за строителството на пътища и тунели, като акцентира, че не става дума за вече започнало строителство с публични средства като автомагистралите „Тракия“, „Марица“, „Хемус“ и „Струма“. "Знаем, че няма как да си говорим за икономика, икономически ръст, за балансирано развитие на регионите и решаване на демографските проблеми, ако нямаме съвременна свързаност, а това означава модерни и безопасни пътища", заяви Радев.
Още: Кои пътища ще бъдат дадени на концесия? Регионалният министър с подробности
В началото на представянето премиерът посочи, че най-големият въпрос е как да се върви оттук нататък и най-бързо да се развие транспортната инфраструктура, с по-малък разход на финансови средства и повишено качество.
Той отбеляза, че правителството иска да чуе браншовите и други организации, които да се запознаят с анализа, направен от ресорните институции, а след това отново да се срещнат, обсъдят и да се вземе решение какво ще се строи приоритетно и как. „Като набележим основните насоки, тогава с решение на Министерския съвет да заковем, че ще работим по тези и тези стратегически проекти под еди-каква си форма и начин на изпълнение и да тръгнем да го правим“, обясни премиерът.
Според Радев моделът на изграждане на стратегическа инфраструктура трябва да бъде сменен, да не разчита изцяло на публичните средства и еврофондовете, а да се намерят нови модели на публично-частни партньорства, концесии, които могат да бъдат класически, възлагане с отложено плащане и смесено концесиониране.
„Целта е публичният ресурс да се освободи за дейности и сфери, където е водещото място на държавата – образование, здравеопазване, култура, спорт, сигурност и най-вече да постигнем скорост“, каза премиерът. Той отбеляза, че за да има скоро адекватна инфраструктура, това означава да се работи паралелно по проекти.
„Искам да разсея едни спекулации, че ще даваме магистралите на концесия. Искам много ясно да заявя – там, където има изградено строителство с публични средства, където всеки българин вече е платил чрез бюджета, ние изобщо не говорим за концесия – като магистралите „Тракия“, „Марица“. Магистрала „Хемус“ ще бъде завършена докрай с националния бюджет, не с концесиониране, така ще бъде и при скоростния път от Видин до Ботевград, така ще бъде завършена автомагистрала „Струма“, каза Румен Радев.
Той обаче посочи, че особено по оста Север – Юг, като магистрала „Черно море“, Русе-Маказа, тунела през Петрохан, магистрала „Рила“, която да свърже магистрала „Струма“ с магистрала „Тракия“, и други възможни тунели през Стара планина, плановете са да се правят с концесиониране.
Радев отбеляза като най-важна проектната готовност, независимо от модела, който се избере, за жизненоважните за развитието на България пътни артерии. Той посочи, че вече е публикуван за обществено обсъждане законопроект за публично-частното партньорство, като се планира да се оптимизира и Законът за устройство на територията и други закони, така че да стане проектирането много по-бързо. Премиерът каза също, че догодина всичко трябва да бъде готово и да започне възлагане на проектите, като ще бъдат поканени наши и чужди строителни фирми и организации.
България се позиционира в центъра на три трансевропейски коридора
Всеки проект вече ще се оценява на базата на строга икономическа логика и реална степен на готовност. „Нашата цел е пределно ясна: спрем ли работата на парче, ще превърнем списъците с желания в реални обекти. С този нов подход бизнесът влиза в процеса от самото начало, защото притежава експертизата за финансова и оперативна устойчивост. Това е нашият нов държавен стандарт“, коментира транспортният министър Георги Пеев.
Той допълни, че страната ни се позиционира в центъра на три трансевропейски коридора: Балтийско море – Черно море – Егейско море, Западни Балкани – Източно Средиземноморие и Рейн – Дунав. Тази мрежа се разглежда и през призмата на военната мобилност. Изграждането на инфраструктура с двойно предназначение повишава сигурността и отключва европейско финансиране.
По думите на транспортния министър анализът разкрива сериозно изоставане по река Дунав, което досега е забавяло икономиката. Броят на мостовете показва ясен дефицит: Германия разполага с 34 моста (средно на всеки 5 км), Австрия с 33, Унгария със 17, Сърбия с 15, а Румъния със 7. На този фон в българския участък от 300 км има едва 2 моста. Това следва да бъде абсолютен приоритет.
За първи път държавата показва прозрачно реалното състояние на мегапроектите си. Цифрите показват следното:
- При пътната мрежа от общо 1875 км по европейските коридори в момента се строят или ремонтират едва 340 км (18%). За над 1250 км липсват дори екологични оценки.
- При железопътната мрежа от общо 2056 км се модернизират едва 31%.
В портфейла влизат и 9 пристанищни, летищни и интермодални обекта, като за 5 от тях вече има концесионни анализи.
„Европейският ресурс не е достатъчен за реализацията на всички необходими инвестиции, поради което трябва да бъдат разгледани и други възможности, включително публично-частното партньорство и концесионните механизми“, заяви Георги Пеев. При разработването на новите проекти ще се търси баланс между държавния и частния интерес. Основната цел е ефективно управление и добра поддръжка на обектите. Публично-частните партньорства и концесиите ще се прилагат за инициативи с висок приходен потенциал, където бизнесът може да управлява риска и ресурсите по-ефективно.
За да бъде пресечен административният порочен кръг, правителството прави радикална промяна в законодателството. Премахва се бавното съгласуване стъпка по стъпка. Процедурите ще вървят паралелно през нова дигитална координационна платформа.
„С тази стратегия България преминава от думи към реални действия. Така ще утвърдим мястото си като предвидим, стабилен и свързан лидер в региона“, допълни министър Георги Пеев.
