Инфлацията не се крие в хладилника или на щанда за храни. Между ноември 2025 г. и октомври 2026 г. цените на 73 основни вида храни и безалкохолни напитки в 72 търговски вериги са се увеличили с едва 1,66%. За същия период официалната обща инфлация, измерена от НСИ, е почти четири пъти по-висока – около 5,7%. Това става ясно от най-новият анализ на Асоциация "Активни потребители.
ОЩЕ: Близо 40 000 проверки, десетки хиляди нарушения: НАП обяви еврото ли е виновно или нещо друго
Къде отиват парите ни?
Макроикономическите данни сочат, че самите храни и безалкохолни напитки допринасят с едва около 8% за общата инфлация (или около 15%, ако към тях добавим алкохола и тютюна). Истинските двигатели на поскъпването са извън хранителния рафт – над половината от целия инфлационен натиск (54%) идва от транспорта, следван от разходите за жилище, вода, ток и горива (16%), както и от ресторантите и хотелите (12%).
Когато става въпрос за самите храни, поскъпването далеч не е масово, а е съсредоточено в една много специфична категория – пресните плодове и зеленчуци. Докато 61 от изследваните храни отчитат минимално средно увеличение от едва 0,4%, 12-те вида пресни плодове и зеленчуци са скочили средно с 8,1%. Сред най-осезаемо поскъпналите са бялото зеле - с 33,2%, доматите - с 26,5% и морковите - 25,6%. В обратната посока се движат лимоните, цията цена пада с 14,5% и кравето масло - с 13,4%.
Интересна динамика се наблюдава и около въвеждането на еврото през януари 2026 г., когато цените на храните във веригите регистрират месечен ръст от 1,85%. Пазарът обаче бързо се саморегулира и до март около три четвърти от този начален скок е напълно стопен.
ОЩЕ: Докога в бъдещо време? Млякото в Люксембург е по-евтино, констатира земеделският министър

Въпреки тези относително спокойни пазарни тенденции, експертите предупреждават за сериозна заплаха пред прозрачността. Изпълнителният директор на БНААП Богомил Николов отбелязва, че тези реални данни съществуват само защото веригите са били задължени да обявяват цените си. След промяната от 9 август 2026 г., с която прагът за това задължение бе вдигнат пет пъти (само за търговци с оборот над 25 млн. евро), броят на активните вериги, подаващи ежедневни цени, се срина драматично от около 211 на едва 66 в началото на ноември.
За да не остават потребителите в тъмно, от Асоциацията настояват прозрачността да стане постоянна, прагът да бъде върнат на около 5 млн. евро (с облекчен режим за малките търговци), а КЗП да въведе месечен индекс на цените по вериги с напълно публичен архив. А докато институциите обсъждат мерките, гражданите могат да защитят портфейлите си, като следят реалните цени и получават известия за намаления на любимите си продукти през безплатната платформа на асоциацията nasmetka.eu.