Осъдиха ни за КТБ, но тръгнахме да променяме закона заради друга банка

Представляващите дадена банка преди да бъде взето решение за отнемане на лиценза ѝ да могат да встъпят в производството по разглеждане на искането на БНБ за откриване на производство по несъстоятелност. Това предлага служебното финансово министерство с кратко допълнение на Закона за банковата несъстоятелност.

Още: Смазване на икономиката на Путин: Американските сенатори подкрепят 500% мита върху руски стоки

Още: Сенатът на САЩ не успя да блокира митата на Тръмп

С добавката се прави опит българското законодателство най-после да бъде съобразено със забележките, че не позволява адекватна съдебна защита от страна на акционерите на обявена в несъстоятелност банка в България. Точно това се оказа основата на решението на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по казуса КТБ и лиценза на банката на Цветан Василев: Съдът в Страсбург: Лицензът на КТБ е отнет незаконосъобразно.

Накратко - според съда е нарушение на Европейската конвенция за правата на човека назначените от БНБ квестори и синдици да са единствени защитници на КТБ пред съда, защото БНБ е другата страна по процедурата.

Освен това - със законопроекта се маха правото на финансовия министър да предлага на Фонда за гарантиране на влоговете в банките да освобождава синдика на банка в несъстоятелност, когато синдикът не изпълнява задълженията си или с действията си застрашава интересите на кредиторите. Припомняме, че това право влезе в закона през 2015 година - само че финансовото министерство твърди, че министърът не може да следи адекватно дали синдикът работи както трябва, защото няма механизъм, с който министърът да си състави точната преценка.

Още: ДЗИ с награда от Transform IT Awards за въвеждане на AI при оценка на щети по Каско

Още: В Русия забраняват на държавните фирми да купуват вносни компютри

Дори законопроектът да бъде приет за разглеждане от парламента, то това ще стана чак след формирането на ново Народно събрание т.е. най-рано от октомври нататък. А случаят КТБ далеч не е единствен, заради който ЕСПЧ посочва, че българското законодателство не отговаря на европейските норми - такъв е случаят с Международна банка за търговия и развитие (МБТР). Тя фалира преди 17 години, а на 2 юни, 2016 година ЕСПЧ ни осъди. И именно заради това сега се появи законопроект, което личи от мотивите: "Предложеният законопроект за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН) е изготвен във връзка с необходимостта от предприемане на мерки за изпълнението на решението на Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ) от 2 юни 2016 г. по делото "Международна банка за търговия и развитие АД и други срещу България" (жалба No 7031/2005)" (МБТР срещу България) и на Пътна карта за изпълнение на осъдителните решения, постановени срещу Република България от Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), приета с Решение на Министерския съвет No 586 / 06.08.2021 г., както и с необходимостта от отмяна на някои неприсъщи и необезпечени правомощия на министъра на финансите в производството по несъстоятелност на банка".

ОЩЕ: България през 2014 година: Случаят КТБ – предистория и ескалация на кризата