България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".
2 юли 1949 г.: Умира Георги Димитров
На този ден през 1949 г. умира Георги Димитров. Той е роден на 18 юни 1882 г. в радомирското село Ковачевци. Влиза в Българската работническа социалдемократическа партия през 1902 година. Година по-късно се присъединява към течението, ръководено от Димитър Благоев.
Следващата година Димитров става секретар на Софийската партийна организация. През 1909 г. влиза в състава на ЦК на БРСДП и става секретар на Синдикалния комитет на Общия работнически синдикален съюз. Георги Димитров е избиран многократно за общински съветник и народен представител.
Прочетете също: 15 юни: Почитаме паметта на Джон Атанасов. Обесен е войводата Цанко Дюстабанов
Воден от идеята за националното обединение, той вярва, че то може да се постигне не чрез война, а чрез Балканската социалдемократическа федерация. Димитров се обявява категорично против въвличането на България в Първата световна война. По време на войната деецът води активна антивоенна агитация. Това става причина за ареста му. Той е амнистиран след поражението на България в Първата световна война.
Георги Димитров участва активно във възстановяването на БРСДП и укрепване на движението на синдикатите в страната. Той участва и в международното работническо и комунистическо движение. Присъства на някои от конгресите на Коминтерна в Москва.
Прочетете също: 16 юни: Тодор Каблешков се самоубива. Избухва Междусъюзническата война
По време на държавния преврат на 9 юни 1923 г. той не възразява срещу тактиката на неутралитет, възприета от партията. Димитров участва дейно в подготовката на Септемврийското въстание през 1923 г. Но след неуспеха му, той емигрира заедно с Васил Коларов в Югославия. След това се премества в Австрия, а малко по-късно се установява в СССР. Димитров се изявява като един от ръководните дейци на Балканската комунистическа федерация.
В периода 1929 - 1933 г. той се изявява като ръководител на Западноевропейското бюро на Коминтерна. През март 1933 г. е арестуван в Берлин заедно с Бл. Попов и В. Танев - тримата са с обвинение за участие в подпалването на Райхстага. Но поради липса на доказателства Димитров е оправдан. След процеса той получава отказ от българското правителство да го приеме в страната и заминава за СССР. Там получава съветско поданство и отново се присъединява към Коминтерна.
По време на Седмия конгрес на световната комунистическа организация той е избран за генерален секретар и остава на този пост до края на съществуването на организацията през 1943 г.
Георги Димитров инициира създаването на Отечествен фронт. Като ръководител на Коминтерна, той е сочен за отговорен за репресиите на Сталин срещу дейци на БКП, емигрирали в СССР.
След Втората световна война Георги Димитров подкрепя идеята за тясно обединение между България и Югославия, като част от по-широк комунистически проект за Балканска федерация. Този проект след 1948 г. е прекратен.
Известна е и провежданата от Димитров политика по отношение на Македония. Той работи целенасочено за признаване на отделна македонска нация и македонска държавност в рамките на югославската федерация. В свои тези от 1946 г. Димитров пише, че се е формирала самостоятелна македонска нация и че в бъдеще трябва да се обединят и другите части на Македония, включително Пиринският край в България. В България през този период се насърчава записването на хора като македонци и изучаването на македонски език в Пиринския край.
През ноември 1945 г. Димитров се завръща в родината, където участва активно в обществено-политическия й живот. В Шестото ВНС той заема поста министър-председател на България след победата на БКП. Георги Димитров остава на този пост до смъртта си.
Димитров умира на 2 юли 1949 г. До началото на 90-те години на миналия век тленните му останки се съхраняват в специално изграден за него мавзолей в центъра на София. Преди взривяването на мавзолея близките му преместват неговите тленни останки в Софийските централни гробища.
Прочетете също: 14 юни: Убит е Александър Стамболийски
