Лично решение на Иван Искров е дали ще подаде оставка. Това (БНБ-бел.ред.) е един от най-независимите органи, поне по закон. Коментарът направи вицепремиерът по икономическата политика и министър на регионалното развитие и инвестиционното проектиране Екатерина Захариева.
Още: България и Северна Македония се активизираха по строежа на жп трасето по Коридор VIII
Още: Пътните ремонти ще се координират с хотелиери и ресторантьори
Според нея не е редно да се оказва натиск на гуверньора на Централната банка в насока той да подава оставка. В тази връзка беше обяснено, че Искров днес ще даде обяснение в парламента за случвалощото се в БНБ и чак тогава ще се решава неговото бъдеще.
Захариева коментира, че очевидно някой в БНБ не си е свършил работата по отношение на Корпоративна търговска банка. Тя добави, че надзорът очевидно не е правен както трябва.
На въпрос дали КТБ трябва да бъде спасена, вицепремиерът отговори кратко: "Не мога да отговоря на този въпрос". Тя допълни, че знае за преговорите между БНБ и инвеститорите около Оманския фонд. Повече подробности за тях обаче не бяха споменати.
Още: Пак промяна: Индия неохотно намалява вноса на руски петрол под натиска на САЩ
Още: Най-големият световен производител на уран намалява производството
В заключение по тази тема Захариева беше категорична, че финансовата институция не бива да бъде спасявана с пари на данъкоплатците.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Очакванията на германските износители се влошават
Още: Добивите в Югоизточна Европа са силно засегнати от високите температури и сушата: Данни на ЕК
Вицепремиерът още веднъж изрази учудването си от големината на "дупката" в КТБ. Според нея част от тези 4,22 млрд. лв. могат да бъдат върнати. С тях пък може да се изплатят депозитите на вложителите.
Държавата за момента се оправя. По този начин беше коментира ситуацията около общините чийто пари се оказаха заключени в Корпоративна търговска банка.
Още: Товарните и пътническите превози в България нарастват през 2025 г.
Още: Българите са поръчали 57% повече луковици, семена и разсад за градините си тази година
