Трябва да модернизираме българското образование, като запазим обаче добрите традиции. Това заяви пред ТВ7 министърът на образованието Анелия Клисарова, коментирайки внесената вчера в парламента стратегия за развитие на образователната система.
Още: Криза в образованието: За десетки училища няма нито един желаещ директор
В предложенията фигурира и такова, според което трябва да бъдат създадени бордове за управление на ВУЗ-овете, 70% от членовете, на които да се назначават от държавата, а 30 да са от въпросния университет. Ректорите въстанаха срещу тази точка, тъй като съзряха в нея опит да се посегне върху автономията на ВУЗ-овете.
Клисарова поясни, че в стратегията са предложени три европейски модела за управление на висшите училища и това е само един от тях, като не е задължително той да бъде избран като окончателен. Идеята е била да се подпомогнат ВУЗ-воете със специалисти, които да помагат с финансовото управление. Тя обаче е категорична, че не държи твърдо на тази идея.
Улесняване на достъпа до висше образование - това е заложено като основна цел в стратегията, предложена от МОН. Това е световна тенденция и се налага, тъй като държавата си е поставила за цел увеличение на висшистите с до 35-40%.
Още: Кабинетът отпусна милиони компенсация за семейства с деца, неприети в детска градина в шест общини
Още: България се готви да прави ядрени специалисти. Точна ли е рецептата?
Голяма част от младите хора не учат висше образование поради бедност, обясни проф. Клисарова. Целта на държавата е да намери начин да ги подпомогне със стипендии, кредити и чрез други способи, за да могат те да получат по-добри шансове за развитие.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Близо 70 нови физкултурни салона и ремонти на училища и градини: Властта раздаде милиони на общини
Още: Предлагат затягане на контрола при ученическите екскурзии
Стратегията за отпадналите в основното образование. Едва около 10% от тези деца обаче излизат от системата на училищата поради нисък успех. Най-голям е делът на напусналите по семейни и социални причини и на тези, заминали в чужбина.
Повишаване качеството на висшето образование ще бъде основна цел на стратегията. Няколко са стъпките, които МОН предвижда в тази посока - ВУЗ-овете ще подлежат на преакредитация, ще бъдат фиксирани броят на преподавателите спрямо този на студентите и финансовите механизми.
Показателите за качеството, определени от просветното ведомство, са разпределени в три основни групи - академични, научни и реализация на пазара на труда. По тях ще бъдат класирани всички ВУЗ-ове у нас. Колко от тях няма да отговорят на критериите, ще стане ясно след провеждане на национално проучване по темата. Проф. Клисарова обаче е категорична, че висши училища няма да бъдат затваряни - те ще бъдат профилирани. Има шанс да се върне т. Нар. "държавна поръчка", потвърди още образователният министър.
Още: Интеграция: Кабинетът отпусна 37 милиона за работа с деца и ученици от уязвими групи
Още: Вълчев заговори за българската PISA след 7 и 10 клас
Проф. Клисарова анонсира провеждането на форума "Изгубени граници - новата политика на ЕС", организиран от българските евродепутати, който ще засегне темата с образованието на децата бежанци.
Относно искането на студентите за оставка на правителството, министър Клисарова обясни, че вратите на министерството са отворени за младите хора. Тя е на мнение, че стратегията за развитието на образованието трябва да бъде съгласувана с тях на всяка цена, тъй като тя не е приоритет само на МОН, а и на цялата страна. Тя призова студентите да съставят работна група, която да даде предложения, които да бъдат вписани в стратегията на министерството.
