Новият ректор на СУ "Св. Климент Охридски": Избор като за БФС или излишни съмнения?

Законно ли е?

Мандатът на новоизборания ректор на Алма матер ще свърши през ноември, 2027 година. Вълчев е роден на 6 март 1962 г., т.е. е на 61 години и 7 месеца, когато се кандидатира за ректор и ще е на 65 години и 8 месеца при приключване на мандата. Само че съгласно Правилника за устройство и дейност на университета, ректор трябва да е човек, който няма да навърши 65 години по време на мандата си и съответно да има основание за прекратяване на трудовия договор (чл. 27, ал. 1). Това е много силен аргумент, базиран на фактическо нормативно положение, против избора на проф. Вълчев.

Против този аргумент обаче може да бъде цитиран Законът за висшето образование, в частта му на чл. 31, ал. 7: "На ръководна длъжност не може да бъдат избирани лица, чиято възраст към датата на избора не позволява да изпълнят поне половината от законоустановения мандат до навършване на 65-годишна възраст". Това работи в полза на проф. Вълчев. Следва обаче въпросът какъв тогава е правилникът на СУ – незаконен ли? Или законът е рамка, а конкретиката при автономността на висшите учебни заведения им дава право да бъдат по-строги при писането на норми за собственото им управление и тези норми следва да бъдат отправната точка за основополагащи за управлението неща като избор на ректор?

Още: Проф. Анастас Герджиков: Партийната партизанщина надделява над националния интерес

Как доц. Георги Вълчев стана професор?

СНИМКА: БГНЕС

Интересен факт е, че проф. Вълчев печели научната си титла с конкурс, който е обявен на 18.04.2023 г. в Държавен вестник тоест няма и година преди избора за нов ректор на СУ. Това става с 2 монографии и 11 статии, като на първо място е монографията му „Историята и нейните обществени употреби. Политически и културни употреби на българското минало от Възраждането до края на Първата световна война“. Тук има спорове – кой го е оценявал, било ли е всичко по подаване на документи относно процедурата наред:

1. Подаването на документацията – монографията на проф. Вълчев не е била официално публикувана преди крайния срок за подаване на документи, който е юни месец. Според Правилника за прилагане на Закона за развитието на академичния състав в Република България (Заключителни разпоредби, точка 10), това обаче не е нарушение – защото: "С удостоверение от съответния издател за "публикувани" се приемат и статии, студии, монографии и др., които са приети за печат в издания, които притежават ISSN или ISBN". В резюмета на публикациите на Вълчев, качени на официалния сайт на СУ, изрично е посочено, че монографията е под печат.
2. Втората монография, за която има спор, е "Сто години туристическо дружество "Сърнена гора". Историческо развитие". Защото – според Закона за развитието на академичния състав, Допълнителни разпоредби, т. 10: "Монографията е научен труд, който не повтаря или обобщава съществуващото знание, който има научен редактори/или научни рецензенти, притежава ISBN и е в обем не по-малък от 100 стандартни страници с 1800 знака на страница". Има ли 100 страници текст в съответната монография – въпрос, чийто отговор е лесно видим при преглеждането ѝ. Тя е с обем 136 страници, въпросът е колко от тях отговарят на изискването за 1800 знака текст на страница.
3. В журито, което оценява Вълчев, има общо седем членове. Петима от тях са историци – съответно, спори се, че е крайно учудващо как така толкова много историци оценяват творби за даване на звание "професор" в професионално направление "Социология, антропология и науки за културата". Само че има и уточнение за направлението - (Теория и история на културата. История на българската култура XV –XIX век и културно наследство (публични политики, мениджмънт и социализация)). С други думи, става въпрос за история на културата и това със сигурност би се използвало от защитниците на проф. Вълчев като аргумент специално заради монографиите му. Не са обаче само те – има още 11 статии, чиято тематика съвсем не е преобладаващо историческа. Например: "Ролята на информационните технологии и въздействието на пандемията COVID 19 за предефиниране на концепцията за музейна експозиция"; "Професионално развитие в областта на културното наследство чрез формалното образование, осъществявано в Софийски университет "Св. Климент Охридски" и т.н.; – може да се видят в резюметата, линк към които е даден по-горе. Факт е обаче, че няма нито един член на журито с особено мнение и всички препоръчват Георги Вълчев да получи званието "професор".

"Чисто в академично отношение и в духа на високите стандарти, които задава СУ, се явяват и липсата на цитати в световно известните бази данни Scopus и Web of Science, като за това говори и липсата на Хирш индекс в наукометрията на доцент Вълчев" - това също е критика, както научи Actualno.com, но дали е основателна предвид "Фантазиите на Възраждането – генеалогиите"?

Още: Доц. Георги Вълчев: Трети март е повод за национална гордост, не преклонение пред Русия (ВИДЕО)

Конкуренцията на проф. Вълчев

Кандидатите, за които имаше най-много гласове, освен Вълчев, бяха още проф. Николай Витанов (Физически факултет), проф. Климент Найденов (Геолого-географски факултет), и проф. Милен Замфиров (Факултета по науки за образованието и изкуствата). На балотаж проф. Вълчев отиде с проф. Витанов.

Източници на Actualno.com от СУ обаче споделиха, че проф. Найденов и проф. Замфиров са тези кандидати, заявили изрично намерение да правят сериозна ревизия на бюджета на университета – колко и за какво се харчи. Един от примерите – колко пари се дават за чистота на Алма матер и какъв е резултатът. Дали новият ректор ще направи такава ревизия или не, предстои да видим. Съвестна и убедителна ревизия ще покаже, че няма влияние върху новото управление от старото.

Още: Четирима са кандидатите за нов ректор на Софийския университет (СНИМКИ)