Повечето съюзници в НАТО са информирали САЩ, че не желаят да бъдат въвличани в американската война срещу Иран. Товаа написа американският президент Доналд Тръмп в своята социална платформа "Трут соушъл".
"САЩ бяха информирани от повечето от своите "съюзници" в НАТО, че не искат да бъдат въвличани в нашата военна операция срещу терористичния режим в Иран, в Близкия изток, и това въпреки факта, че почти всяка страна категорично се съгласи с това, което правим, и че на Иран не може, по никакъв начин, в никакъв вид и под никаква форма да бъде разрешено да притежава ядрено оръжие. Все пак не съм изненадан от техните действия, защото винаги съм приемал НАТО, където ние наливаме стотици милиарди долари на година, защитавайки същите тези страни, за еднопосочна улица – ние ще ги защитаваме, а те няма да правят нищо за нас, и то тогава, когато имаме нужда", заяви Тръмп в публикацията си. (Тук за пореден път се налага да напишем, че твърдението, че съюзниците в НАТО не са помагали на САЩ, не отговаря на истината - съюзниците изпратиха свои военни контингенти, например, в Афганистан, както и във втората война в Персийския залив срещу Ирак.)
Балтийските държави Литва, Латвия и Естония, които членуват в НАТО, заеха различни позиции относно помощта на Алианса за Вашингтон в американско-израелската кампания срещу Иран, и по-специално в обезопасяването на Ормузкия проток. Основният транспортен маршрут за превоз на петрол бе блокиран от Иран, а цените на петрола скочиха в световен мащаб с около 50%.
Още: Захарова: Агресорите САЩ и Израел засегнаха икономическите интереси на Русия
Във вторник външният министър на Естония Маргус Цахкна каза пред Естонското радио и телевизия (ЕРР), че страната е готова да обсъди със САЩ изпращането на сили в Ормузкия проток.
"Президентът на САЩ заяви, че очаква подкрепа от съюзниците от НАТО, но при условие че тази помощ не е абстрактна. Позицията на Естония е, че ако Съединените щати повдигнат този въпрос официално, например в рамките на НАТО или двустранно, ние със сигурност сме готови да го обсъдим", каза първият дипломат на Естония пред ЕРР. Ако НАТО или Европейският съюз не постигнат консенсус по отношение на подкрепата на САЩ във войната срещу Иран, то тогава Естония може да допринесе като част от отделна коалиция, добави той.
Неговият литовски колега Кестутис Будрис заяви преди Съвета "Външни работи" на ЕС в Брюксел, че НАТО трябва да разгледа искането на САЩ за помощ за повторното отваряне на Ормузкия проток.
"Трябва да направим анализ на цялата оперативна среда и възможностите, с които бихме могли да допринесем. Със сигурност не можем да отхвърлим подобна идея", каза Будрис, цитиран от сайта на Литовското радио и телевизия (ЛРТ). Той припомни, че подобни ситуации в миналото са ескалирали до степен, в която е ставала наложителна подкрепата от съюзници и международни организации.
Още: Украинците шокирани от ПВО тактиката в Близкия изток - за САЩ ракетите Patriot са като вестници
Най-категорична в позицията си е Латвия. Нейният министър на отбраната Андрис Спрудс посочи пред националното радио, че страната му не планира да разполага въоръжени сили в Ормузкия проток.
"В момента няма такива планове. Това е което диктуват нашият интерес, нашите нужди и нашите цели. Най-важното сега е да гарантираме сигурността на източния фланг на НАТО и ЕС. Когато оценяваме участието в мисии като цяло, първо оценяваме какво пряко въздействие има то върху нашата собствена сигурност тук, на източния фланг, и в Латвия", каза той.
Позицията на Естония
Външният министър на Естония Маргус Цахкна заяви, че на първо място е необходимо да се определи какъв вид помощ търси Вашингтон и с каква цел.
"Ако говорим за военна помощ, трябва да има много ясни планове. В момента можем да заключим, че Европа не е наясно със стратегическите цели на Съединените щати. Честно казано, ние не бяхме наясно дори когато тази война започна, така че в това отношение стоят много въпроси", обърна внимание той.
Цахкна посочи, че Естония е надежден партньор на САЩ, като изтъкна участието на страната в мисиите в Ирак и Афганистан. Той каза, че Естония винаги подкрепя своя съюзник, когато е необходимо. Естония разполага с три кораба за минно противодействие, а в момента нейни военнослужещи участват в международни операции.
"Приносът ни зависи от това какво биха поискали Съединените щати. Към момента не е отправено официално искане на ниво НАТО. Има съюзнически държави, които са готови да обсъдят въпроса, но има и такива – например Германия и Великобритания – които заявиха, че не предвиждат изпращането на военни части в Близкия изток", каза Цахкна.
В същото време той призна, че Естония няма много възможности за принос. "Трябва да вземем предвид, че на места Ормузкият проток е широк около 30 километра. Ако говорим хипотетично за обезопасяване на корабоплаването, това би означавало, че бреговата линия също трябва да бъде поставена под контрол, тъй като оттам е много лесно да се удари всичко, което се движи в морето", обърна внимание Цахкна.
Още: Иран отворил маршрут за "безопасно преминаване" през Ормузкия проток, някои плащали по 2 млн. долара
Позицията на Литва
Съюзниците от НАТО биха могли да обмислят евентуално искане от Съединените щати за помощ за повторното отваряне на Ормузкия проток, ако бъде отправено такова искане, заяви литовският външен министър Кястутис Будрис в понеделник.
"Имали сме няколко ситуации, които са ескалирали до ниво, в което е било необходимо участието на съюзници и международни организации", каза той. "Сега видяхме подкрепа, предоставена от САЩ на двустранна основа. Ако искат подкрепата на международна организация, разбира се, ще я разгледаме", каза Будрис.
Той отбеляза, че в никакъв случай Европейският съюз не трябва да облекчава санкциите срещу Русия или Беларус в отговор на покачващите се цени на петрола заради кризата в Персийския залив. "Опитът да се намалят цените на петрола в краткосрочен план по този начин – с облекчаване на санкциите за Москва, би бил огромна стратегическа грешка в средносрочен и дългосрочен план", посочи той, цитиран от ЛРТ.
Фокусът на Европа не бива да се измества от Украйна.
"Не може да има връщане към нормално сътрудничество с Русия. Санкциите трябва да бъдат запазени и засилени, трябва да се търси отговорност за военни престъпления и дипломатическата изолация на Русия трябва да бъде запазена", каза той по време на визитата си в Загреб във вторник, когато се срещна с хърватския министър-председател Андрей Пленкович.
Позицията на Латвия
На този етап няма планове за участие на латвийски сили в евентуална операция в Персийския залив, заяви латвийският министър на отбраната Андрис Спрудс пред латвийското радио.
В момента латвийски военнослужещи са на няколко мисии в близкоизточния регион. "Наши военнослужещи участват в мисията на НАТО в Ирак, в мисия на ООН в Ливан, има наши части и в Израел. Част сме от военноморската мисия на Европейския съюз "Аспидес" в Червено море. В момента се разработват планове за по-нататъшно участие - те определено трябва да бъдат приети от правителството и от Сейма (парламента – бел. ред.). В момента Ормузкият проток не е на дневен ред", посочи Спрудс.
На въпрос дали латвийските сили ще имат достатъчно ресурси, за да участват в подобна операция Спрудс отговори, че за това е необходима щателна оценка. Решението за участие в подобна операция трябва да се вземе на ниво НАТО или Европейски съюз, допълни той.
"Това е преди всичко операция на САЩ и Израел. Следователно, разбира се, тези две страни до голяма степен взимат решенията. Това не е операция на НАТО. Ясно е, че от тази операция има достатъчно значими глобални последици, включително и за портфейлите ни - разходите ни за гориво. Тя засяга хората. Латвия е част от Европейския съюз и НАТО и първо Европейският съюз и НАТО трябва да вземат решенията относно всяко потенциално участие в каквато и да е операция", каза Спрудс.
