Лидерите на Европа и НАТО избраха моралното превъзходство пред дипломацията и сега се оказват на резервната скамейка. Киър Стармър и европейските лидери се съгласиха да се обединят в противопоставяне на империализма на Владимир Путин, като същевременно твърдо отстояват искането на Володимир Зеленски да не се отказват от територия в името на мира. Има обаче един проблем. Те ще трябва да демонстрират това "неразрушимо" единство не на Кремъл, а пред Доналд Тръмп, молейки го да затегне санкциите срещу Русия и да не се поддава на исканията на Путин. Но когато става въпрос за реални преговори със самия Путин, те изобщо не са поканени, пише The Telegraph.
Европа не беше изключена от мирния процес от Москва или Вашингтон. Нейните лидери доброволно се оттеглиха от играта. След провала на предвоенната дипломатическа дейност под ръководството на Еманюел Макрон, европейските политици решиха напълно да се откажат от диалог с Кремъл.
Британски и европейски представители обявиха самата идея за преговори с Русия за табу. Москва трябваше да бъде изолирана, санкционирана и третирана като парий. Всяко предложение за диалог със "империята на злото" на Путин беше възприето като предателство към "нашите смели украински съюзници". Още: Туск се противопоставя на срещата Путин - Зеленски в Будапеща заради асоциациите с Будапещенския меморандум
В резултат на това американците поеха инициативата, започвайки паралелни преговори по неофициални канали дори още при президента Джо Байдън. Подробностите за тези странични преговори все още не са разкрити, но резултатът е ясен: Тръмп, а не европейците, сега определя условията за прекратяване на войната.
Гледа ли Европа отстрани?
Отказът на Европа да започне диалог с Кремъл помогна ли на Украйна или навреди? От една страна Тръмп изглежда готов да приеме дори най-скандалните искания на Путин - например предаването от Киев на нови райони от Донецка и Луганска област в замяна на отказа на Москва от претенции за неокупирани райони от Запорожка и Херсонска област. От друга страна не е ясно как точно Европа планира да принуди Путин да прекрати бойните действия при условия, приемливи за Зеленски.
Както казват в Русия, "лошият мир е по-добър от добрата кавга", но днес няма избор. Още: Срещата Путин-Зеленски: Новата дъвка, според журналисти
По време на целия военен конфликт Великобритания и Европа предпочитаха да поддържат морално превъзходство, вместо да се принизяват до мръсния компромис. Това доведе до героични и драматични образи като мечата прегръдка между Стармър и Зеленски на Даунинг стрийт миналата седмица. Но това няма много общо с практическата дипломация.
По време на Студената война Западът и СССР поддържаха постоянни дипломатически контакти и диалог на най-високо ниво, както публично, така и зад закрити врати. Личното приятелство на съветския посланик във Вашингтон Анатолий Добринин с брата на Джон Кенеди, Робърт, изигра ключова роля в разрешаването на Кубинската ракетна криза през 1962 г. А Макрон се отнасяше към Путин като към парий, заявявайки, че "Русия се е превърнала сега и за дълго време в заплаха за Франция и Европа".
Всъщност подкрепата за Украйна не е попречила за продължаването на диалога с Москва. Разбира се, лесно е да се прецени с поглед назад. Но имаше няколко момента, когато тази ужасна война можеше да бъде спряна.
Един от тях е след провала на мирните преговори в Истанбул през март-април 2022 г. Те се провалиха поради руската арогантност и отказ да се направят отстъпки по ключови въпроси като ограниченията за украинската армия. Но нито американските, нито европейските лидери присъстваха на масата за преговори и Зеленски остана сам. Още: Двата сценария за край на войната в Украйна
За съжаление, тези преговори така и не бяха възобновени с участието на съюзниците на Украйна. През ноември 2022 г. се появи друг шанс - т. нар. "Прозорец на Мили", кръстен на председателя на Обединения комитет на началник-щабовете на САЩ Марк Мили, който призова за преговори, след като руските войски се оттеглиха от Херсон и Харковска област.
Европа обаче продължи да настоява, че Русия може да бъде победена на бойното поле и всичко, което е необходимо, беше снабдяване на Киев с повече оръжия. Същата фатална логика, както във Виетнам след 1968 г. или в Афганистан през 2009 г. по време на вълната на Обама, когато военните увериха политиците, че войната може да бъде спечелена просто като се хвърлят повече бомби върху врага, пише още пише The Telegraph.
Необходима беше решителната намеса на Тръмп, за да се сложи край на тези илюзии. Някои войни завършват с победа, но почти никоя не е завършила със справедливост. Така че войната в Украйна може да завърши с нейното разделение. Единственият начин да променим това е сами да обявим война на Русия.
Европейските лидери, които се смятат за наследници на Чърчил, би трябвало да си спомнят думите на самия премиер за мъдростта на преговорите. Както му казал сър Айзенхауер по време на обяд в Белия дом през 1954 г.: "По-добре е да се срещнем лице в лице, отколкото да се бием." Още: Козовете, които получи Украйна от двете срещи в САЩ: Говори Чавдар Стефанов (ВИДЕО)
Автор: Оуен Матюс
Превод: Ганчо Каменарски
