Оцелели от руската окупация: "Кажеш ли нещо нередно, ти слагат чувал на главата"

Украинските военни внезапно предпримат съкрушителна атака край Вербивка - малко градче с 3000 души население, което беше окупирано от руските сили още от 7 март. Наскоро отвоюваният Балаклея в Харковска област и Вербивка са разположени толкова близо един до друг, че всъщност са почти един град. И двете населени места бяха освободени от силите на Киев в рамките на няколко дни.

Никулина е отседнала в близък град, контролиран от Украйна, но работи като директор на училище „в изгнание“ - далеч от сградата на образователната институция, и организирала онлайн часове за учениците си, разказва историята ѝ Kyiv Independent.

В чата на учителите от Вербивка във Viber съобщенията започват да врят и кипят след украинското контранастъпление. Новината се разпространява бързо и само няколко часа по-късно Никулина получава още едно телефонно обаждане: "Здравейте, обаждаме се от Украйна!".

Жителите на Вербивка успяват да се свържат и да съобщят на директора на училището, че отново са свободни. Вербивка става първият град, освободен в рамките на светкавичната контраофанзива на Украйна, довела до грандиозно руско поражение в Харковска област. След това украинските войници се втурват да си върнат контрола над град Балаклея и продължават движението си до река Оскил.

Няма храна и лекарства, има побой и разстрел: Разкази на украинци, минали през "филтрация"

"Какво ще стане, ако ти отрежем ухото?" - питат войниците Олександър Вдовиченко. След това го удрят по главата. Ударите идвали всеки п...

Прочети повече

Хората се радват. Но не за дълго. На следващия ден два руски артилерийски снаряда падат във Вербивка и разрушават училището на Никулина. Гордостта на местната общност само за миг се превръща в купчина счупени тухли и натрошени стени. Десетки учители и около 300 ученици са съкрушени. Това е „последното сбогом“ на руските военни с града, който губят за броени часове.

Чували върху главите

Избърсвайки сълзите си, директорката Никулина се разхожда сред руините на училището, а под краката ѝ се чупят стъкла. Училището във Вербивка, класифицирано като лицей, е било сред най-добрите учебни заведения в Харковска област. Преди да бъдат разгромени, руснаците са използвали сградата като своя местна щабквартира.

"Ще я възстановим", продължава да повтаря тя. Но реално погледнато, разрушенията са почти пълни.

Дни след като украинските войски влизат в града, Вербивка все още не е включена към местната електрическа мрежа, повредена по време на боевете. Въпреки това - при спиране на тока местните жители се събират в бакалницата "Ижачок" точно до разрушената сега сграда.

Руските сили достигат Вербивка, разположена на 100 км навътре в територията на Украйна, в рамките на две седмици след пълномащабното нахлуване, започнало на 24 февруари. За местните жители денят, в който украинските военни се завръщат да ги освободят, е момент на дългоочаквано облекчение.

Ген. Марк Мили: Русия понася загуби на фронта и реакцията на Путин ще е непредсказуема

Председателят на Обединения комитет на началник-щабовете на Въоръжените сили на САЩ генерал Марк Мили предупреди за потенциалната реакц...

Прочети повече

Много местни жени започват да плачат, докато разказват за случващото се по време на руската окупация. Вербивка преживява почти 7 месеца на страх, унижение, насилие и грабежи. Това е историята и на други украински градове под контрола на руските сили. До 6 септември градът е окупиран от части на 11-и армейски корпус на Русия, специална полиция и бойни сили, които по-късно ще понесат тежки загуби при внезапния украински удар.

Според жителите, колкото по-близо е до фронтовата линия, толкова по-безмилостни са руските грабежи. "От много къщи взеха всичко, което успяха", разказва Тетяна Синовоз, 59-годишна местна работничка в млекопреработвателен завод. "Когато видеха хубаво домакинство, понякога прогонваха собствениците на дома - просто така, оставяха им само паспортите".

За жителите на Вербивка това са времена на страх. "Най-лошото е, че знаеш, че всичко може да ти се случи", казва Синовоз. "Могат да дойдат при всеки по някаква причина и да ти направят всичко. И нямаше абсолютно нищо, което да ги спре. Аз съм стара, нямаха проблеми с мен, но наистина се притеснявах за племенницата си. Тя е на 17 години и беше тук. Успяхме да я изведем тайно оттук".

"Колкото до нас, винаги се страхувахме, опитвахме се да останем колкото се може по-дълго на закрито, за да не ги зърнем (б.а. - руските окупатори). Човек с пистолет винаги е страшен".

Както почти навсякъде в Украйна, и тук е имало сътрудници. Това били предимно местни жители, които търсели власт над съгражданите си и възможност да сложат ръка върху местните предприятия и имоти или да се включат в присвояването на руски средства.

Руснаците с атака срещу Южноукраинската АЕЦ, ракета е паднала на 300 м от ядрените реактори

В нощта между неделя и понеделник руските окупационни сили са извършили ракетна атака срещу Южноукраинската атомна електроцентрала, съо...

Прочети повече

Сътрудниците, които докладват своите съседи, са нещо съвсем нормално във Вербивка. Всички те бързо бягат от града заедно с руските военни, ненавиждани и презирани от бившите си съграждани. "Да ме прости бог за това, но ако има разследване, ще назова имена", казва Синовец. "Те помагаха на руснаците да ограбват съседите си, искаха пари и власт над нас. Всички в града знаят кой е направил това, а скоро и цяла Украйна ще разбере".

Сътрудниците нанасят много вреди, като докладват украинските военни ветерани и техните семейства. Руснаците преследвали млади, силни мъже, за които имало подозрения, че са склонни към въоръжена съпротива. Задържаните в импровизираните руски затвори са бити и разпитвани. Някои от тях по-късно са освободени, но други не.

Така, според гражданите на Вербивка, местният жител Олег Скомороха е бил задържан от руснаците през март. И до днес никой не знае дали мъжът е жив.

"Те хващаха хората от улиците и ги отвеждаха", казва Володимир Виник, възрастен местен жител. "Кихнеш ли неправилно, кажеш ли нещо нередно - получаваш чувал на главата и те отвеждат в една къща, която използват като затвор. Знаете какво са правили с хората в тези затвори".

"Лично аз видях как руснаците вкараха в училището двама мъже с чували на главите. Нямаме представа кои са били тези мъже и дали изобщо са напуснали сградата живи", добавя той.

Божията молитва

Пълен напред: ВИДЕО кадри от контраофанзивите на украинците

От 1 септември досега украинската армия е успяла да върне на Украйна 1000 квадратни километра окупирана от руснаците украинска територи...

Прочети повече

В града през цялото време на руската окупация се носят мрачни слухове за задържани или дори убити млади хора в съседна Балаклея. Украинските войски, които влязоха в града на 8 септември, откриха доказателства за тези слухове. Местният полицейски участък е бил превърнат в затвор, където са държани и разпитвани цивилни мъже и жени.

Според местния жител Артьом Ларченко, за когото се твърди, че е прекарал 49 дни в плен, руснаците измъчвали пленниците с електрошок, като ги карали да крещят, за да може останалите да ги чуят. Пленниците - тези, за които руснаците подозират, че са бивши войници, активисти или пожарникари, подпомагащи украинската армия - изписали на стената на килията си Божията молитва "Отче наш, Който си на небесата...".

Руснаците са оставили затвора при отстъплението си под украинските удари. Според украинската полиция около 40 пленници е трябвало сами да се освободят от килиите си.

Училището във Вербивка и камерата за мъчения в Балаклея са най-тежките белези от руската окупация, разкрити в двата града до момента. Много жители казват, че се радват, че най-лошото най-накрая е отминало. Повечето вярват, че руснаците никога няма да се върнат.

„Оптимисти сме“, казва пред Kyiv Independent зам.-директорът на училището Олена Лисенко. „Ще работим за възстановяването, колкото можем по-усърдно. Наистина искаме за възстановим напълно училището, за да може нашите деца да се учат“.