През лятото и началото на есента на 2026 година, със саботажни действия и хибридни атаки Русия започна да навлиза все по-дълбоко в европейска територия.
На 11 август военни водолази унищожиха два дрона, плаващи край бреговете на Румъния, в близост до енергиен проект на стойност 4 милиарда евро. Девет дни по-късно Букурещ вдигна по тревога два изтребителя F-16, за да неутрализира морски дрон близо до същата газодобивна платформа в Черно море, на която се намираха стотици работници. По-рано същия месец германската полиция засече въоръжен дрон на летището в Лайпциг, а преди седмица самолети на НАТО свалиха друг безпилотен апарат, навлязъл във въздушното пространство на Литва от съседна Беларус – съюзник на Москва. И това са само малка част от инцидентите - наскоро дрон се появи и до германска военна база, в Люксембург в края на миналата седмица летището спря работа пак заради опасност от дронове и местните власти взеха решение да вземат нови системи за противодействие на безпилотни апарати.
Във всички тези случаи властите директно посочиха Кремъл като отговорен.
Докато войната на диктатора Владимир Путин срещу Украйна продължава с минимално развитие на фронта и хиляди жертви всяка седмица, хибридните атаки срещу Европа зачестяват, като същевременно стават все по-безразсъдни. Компаниите, намиращи се на предна линия, попадат в „сива зона“ между войната и мира, а европейски представители – пожелали анонимност поради чувствителния характер на темата – се опасяват, че е въпрос на време да се стигне до жертви сред цивилното население.
„Ясно е, че европейската отбранителна индустрия работи в различна среда на сигурност в сравнение с преди няколко години“, заяви Кулдар Вярси, изпълнителен директор на естонската компания за отбранителни технологии Milrem Robotics, която през август стана обект на предполагаем палеж. „Като компания, чиито системи се използват от няколко държави – членки на НАТО, както и от други съюзници и партньори, включително Украйна, ние трябва да отчитаме произтичащите от това рискове.“
Само преди броени дни Министерството на правосъдието на САЩ обвини руските разузнавателни служби в „заговор за финансиране на тероризъм и извършване на поръчкови убийства“ в Европа по нареждане на Кремъл. Атаките срещу заводи за отбранителна продукция, комунални услуги, транспортни системи и комуникационни мрежи изправят европейските лидери пред най-голямата заплаха за сигурността от десетилетия насам.
Засега не е ясно дали те са способни да се справят с това предизвикателство.
Още: Защитени ли сме от руски атаки: Говори проф. Николай Радулов (ВИДЕО)
„Трудно ни е да противодействаме на така наречените хибридни атаки, тъй като отворените ни общества улесняват действията на нападателя“, коментира Джеймс Евърард, бивш заместник-върховен главнокомандващ на съюзните сили на НАТО в Европа. „Това е война без преки бойни действия; под прикритието на ядрения си щит Русия вярва, че може да действа безнаказано – било то директно, или чрез подставени лица.“
Мащабът и честотата на тези инциденти биха били немислими преди няколко години на континент, който дълго време се е смятал за защитен от пакта за колективна отбрана на НАТО. Но след като президентът Доналд Тръмп постави под въпрос ангажираността на САЩ към военния съюз, а Русия засилва войната си срещу Украйна с настъпването на зимата, увереността в сигурността на Европа изглежда далеч по-разклатена.
Ежедневна мишенa
Германия е „ежедневна мишена на хибридна война“ от страна на Русия, заяви на 1 септември министърът на вътрешните работи Александър Добринд. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков определи тези обвинения като „напълно неоснователни“.
Още: Руското злонамерено влияние е завладяло държавата: Служба към Конгреса на САЩ разкритикува България
През последните два месеца се наблюдава промяна в насочеността на Русия към обекти на отбранителната промишленост и логистични съоръжения, пряко свързани с подкрепата за Украйна, твърди представител на страна от НАТО, според когото тази по-агресивна кампания крие по-големи рискове. Тъй като Москва продължава да планира операциите си така, че да може да отрича пряка отговорност, кампанията е по-значима от стратегическа гледна точка, отколкото заради нанесените до момента материални щети, отбеляза служителят.
Тази оценка може да се промени, докато Русия повишава залозите с инциденти като атаката с дрон от миналия уикенд срещу жп гара близо до украинско-полската граница, извършена в момент, когато през нея са преминавали високопоставени европейски и американски представители. Подобни нападения досега бяха до голяма степен табу, което служи като поредно доказателство за нарастващата дързост и готовност да се рискува живота на чужди граждани.
Докато в миналото Русия беше обвинявана в намеса в избори и използване на миграцията като оръжие, сега тя е подозирана в саботажи, палежи, посегателства върху критична инфраструктура, кибератаки и нарушения на въздушното пространство – включително инцидент от миналата седмица, довел до смъртта на двама цивилни на граничен пункт между Украйна и Молдова (която също се стреми към членство в ЕС). Върховният представител на ЕС по външните работи Кая Калас заяви, че Европа преживява „вълна от все по-кинетични хибридни атаки“.
Трудностите при реакцията на хибридни атаки понякога водят до нежелание за открито обвиняване на Русия – както за да се избегне ескалация, така и за да не се разкриват разузнавателни методи, посочват официални лица. За много инциденти, особено кибератаки и хакерски пробиви срещу критична инфраструктура, се съобщава оскъдно или изобщо не се говори, което означава, че мащабът на проблема е много по-голям от оповестеното публично.
Още: "Трябва да се намесим рано": Властта в Италия е притеснена от руска намеса в изборите
Много производители на оръжие в Германия са обект на редовни кибератаки, според запознат със ситуацията източник. През 2024 г. извършители на палеж подпалиха дома на Армин Папергер, главен изпълнителен директор на отбранителния гигант Rheinmetall AG, а западни разузнавателни служби предупредиха, че Русия планира убийството му. В момента той пътува със засилена охрана, а Rheinmetall е засилила цялостните си мерки за сигурност.
Германският производител на радари и сензори Hensoldt AG разширява дейността си, свързана с дронове и периметърно наблюдение в заводите си и иска да изгради инфраструктура, която сама да позволява свалянето на дронове, заяви в интервю изпълнителният директор Оливър Доре. За целта е необходимо разрешение от федералната полиция, като Доре подчерта, че насоките по въпроса са нужни възможно най-скоро, преди ситуацията да се влоши.
Полша, която е ключов канал за помощ към Украйна, стана обект на поредица от подозрителни инциденти, включително множество кибератаки срещу обществени услуги като водоснабдяване, енергийна инфраструктура и болници, както и повреди по железопътната линия между Варшава и украинската граница, приписвани на руското разузнаване. През август министър-председателят Доналд Туск определи пожара в завод на един от най-големите европейски производители на дронове – WB Electronics – като „акт на саботаж“, макар и да не бе оповестена официална връзка с Русия.
Този месец Полша обяви, че разширява защитата на въздушното си пространство и укрепва отбранителните си способности за бързо реагиране, като се позова на заплахата от „руски провокации“.
Още: "Ще ме обесят": Защо Путин не може да спре войната
Най-големите европейски производители на оръжие като цяло не се поддават на притеснения заради засилващата се руска активност, насочена към техните съоръжения и персонал, твърди представител на една от тези компании. Мерките за сигурност са затегнати, а остатъчната памет от Студената война подхранва бдителност, граничеща с параноя, отбеляза същият източник.
Други ключови предприятия са по-малко способни да се защитят. Постигането на 100% защита на електроенергийните мрежи е невъзможно, „особено когато може дори да не знаете с какво се сблъсквате“, каза Юха Рясянен, изпълнителен директор на енергийната компания Savon Voima в Източна Финландия.
„Постоянно се засилват мерките за физическа сигурност и наблюдение, увеличава се броят на камерите и се въвеждат различни методи за засичане“, каза той. „Но най-важното е хората да се научат да понасят прекъсванията на електрозахранването.“
Още: Мерц: Ще накараме извършителите на хибридни атаки да си платят
Руската кампания е контрапродуктивна
Подобна устойчивост сочи към друга реалност: досега кампанията на Русия не е успяла съществено да намали европейската подкрепа за Украйна. Напротив – зачестяването на знаковите инциденти засили аргументите в полза на по-големи разходи за отбрана в Европа, по-тясна координация на контраразузнаването и нови санкции.
Както се изрази един служител, кампанията на Кремъл може и да създава смущения, но се оказва контрапродуктивна за Москва.
Германия например обяви след инцидента в Лайпциг, че за септември е планирана доставка на допълнителни ракети за противовъздушна отбрана Iris-T за Украйна, както и че скоро Берлин ще предостави на Киев няколко хиляди нападателни дрона.
С навлизането на хибридните действия все по-дълбоко в Европа, от време на време завесата се повдига, за да разкрие с какво се сблъскват властите. В началото на септември британски гражданин бе арестуван и обвинен по силата на Закона за националната сигурност в това, че е предоставил на руско разузнавателно звено подробности за обекти за производство на дронове в Англия и се е подготвял за извършване на саботаж. Адвокатите му заявиха, че той е лоялен към Обединеното кралство.
Още: Ивайло Мирчев: Стоянов да назове политиците в иранската хибридна атака
Това се случва на фона на предполагаеми палежи срещу дома на британския министър-председател Киър Стармър, активност на руски подводници около критична инфраструктура на Британските острови и дронове, изстрелвани от кораби на т.нар. „сенчест флот“ във водите на Обединеното кралство и Ирландия – включително по време на посещението на украинския президент Володимир Зеленски в Ирландия по-рано тази година.
Правителствата – от Лондон до Варшава – трескаво се опитват да засилят индивидуалните и колективните си ответни мерки преди по-сериозни щети да прераснат в открит конфликт с Русия. Според официални лица НАТО укрепва възпирането в засегнатите държави, но на страните членки все още липсва координирана стратегия.
Член 5 на НАТО
Сред представителите на службите за сигурност преобладава мнението, че Путин изпробва докъде може да притисне членовете на НАТО, за да разкрие нерешителността на съюзниците, като същевременно не преминава прага, който би задействал ответни действия съгласно клаузата за колективна отбрана по Член 5. Въпреки това, подобни опити за сондиране на почвата увеличават риска от грешни преценки и инциденти.
Още: "Иран проведе хибридна операция": Военният министър обвини български политици в синхрон с Техеран
„Русия последователно идентифицира слабости в инфраструктурата на НАТО и е готова да изпробва различни тактики и цели по гъвкав начин, поемайки все по-големи рискове“, коментира Емили Ферис, сътрудник в базирания в Лондон Кралски институт на обединените служби (RUSI).
През март Ферис публикува доклад относно саботажните действия, приписвани на Русия в страните от НАТО, в който определи Алианса като „неподготвен“. Шест месеца по-късно оценката ѝ остава непроменена.
„При липсата на ясни „червени линии“ от страна на НАТО относно последиците от подобни атаки, Русия се възползва от несигурността, за да разшири обхвата на действията си“, отбеляза тя.
Единственият случай, в който е задействан Член 5, е след атентатите от 11 септември 2001 г. в САЩ. Според двама представители на властите, западните разузнавателни служби сега прилагат методологията за борба с тероризма – разработена след онези събития и в хода на борбата срещу „Ал Кайда“ и „Ислямска държава“ – и спрямо руската хибридна война.
Както Русия, така и терористичните групировки използват подставени лица, често вербувани чрез интернет. Поради това за западните служби съществуват прилики при идентифицирането на субектите, представляващи заплаха. Разликата е, че вербуваните в услуга на Москва не се ръководят от идеология, а действат срещу заплащане.
Представители на западните служби за сигурност твърдят, че действията на Москва са продиктувани от отчаяние, след като украинските атаки с дронове срещу енергийната инфраструктура и логистичните складове нанесоха щети на руската икономика. В Москва смятат, че колкото по-болезнени са ударите на Украйна срещу Русия, толкова по-силни ще стават гласовете, настояващи Европа да си плати за това. Източник, близък до Кремъл, се изрази по-директно, заявявайки, че заради подкрепата си за Киев Европа ще бъде подложена на истински ад от страна на Русия чрез асиметрични хибридни операции.
За държавите на предна линия, като балтийските страни, Русия отдавна е преминала всякакви условни граници.
„Това не е хибридна война; става дума за експлозиви, способни да причинят щети. Възможни са жертви. Хора могат да загинат“, заяви литовският външен министър Кестутис Будрис. „Ако не спрем това, то ще ескалира.“
