Президентът на САЩ Доналд Тръмп поиска Европа да харчи повече за отбрана. В отговор Европейският съюз и НАТО започнаха да разширяват понятието "военни разходи", пише The Wall Street Journal. Опасенията от пълномащабна война с Русия карат Брюксел да разглежда европейските пристанища като потенциални логистични хъбове за прехвърляне на войски към източния фланг на Алианса. Освен че увеличават директните си военни бюджети, правителствата в ЕС все по-често включват в тях и разходи за инфраструктура – пътища, жп линии и пристанища.
Ръководители в корабоплавателния сектор обаче предупреждават, че преобразуването на пристанищата за военни нужди може да навреди на конкурентоспособността им. Европейски управляващи уверяват, че ще търсят баланс между сигурността и икономическата ефективност.
Превъоръжаване
На срещата на върха на НАТО в Хага се очаква страните членки да се споразумеят за увеличаване на военните разходи до 5% от БВП. От тях около 1,5% ще бъдат насочени към т.нар. "несмъртоносни способности" – киберсигурност, устойчивост на институциите, състоянието на пътищата, железниците и пристанищната инфраструктура. Още: Зеленски с прогноза кога Русия може да атакува НАТО
За първи път ЕС предлага да задели 75 милиарда евро от следващия си петгодишен бюджет за модернизация на транспортната мрежа с военна цел. Дори частично изпълнение на този план би представлявало рязко увеличение спрямо сегашните 1,7 милиарда евро, предвидени до 2027 г.
"Бързото придвижване на войски и техника в рамките на Европа е приоритет за отбраната, но не само. То е важно и за реакция при кризи, както и за модернизиране на транспортната система", казва еврокомисарят по транспорта Апостолос Цицикостас.
Европейските власти вече анализират слабостите в пристанищата – лоша логистика, слаба свързаност или ненадежден интернет – които биха могли да затруднят движението на войски. На последната среща на Европейската организация на морските пристанища в Гърция единствената тема бе сигурността. Още: Година по-късно: Русия пак предлага промяна на границите в Балтийско море
"Разбираме, че мерките са нужни, но трябва да останем конкурентоспособни", коментира Катаржина Грушечка-Спихала, вицепрезидент по финансите в пристанище Гдиня, Полша. Според нея частните инвеститори може да се колебаят да вложат средства в обекти, които могат да се превърнат в цел на Русия.
Военни експерти предупреждават, че сигурността трябва да бъде част от инвестиционните планове. Александър Буценс, заместник-началник в отдела по логистика на НАТО, заяви, че пристанищата могат да се използват за тренировки с военен транспорт. Това беше първият случай, в който представител на НАТО присъства на среща на ръководители на европейски пристанища.
Според ЕС и НАТО сигурността и икономиката не се изключват. Двете организации са идентифицирали 500 ключови точки, които трябва да бъдат модернизирани, за да се гарантира мобилност при евентуална конфронтация с Русия. Тези подобрения ще са от полза и за гражданския транспорт.
"Съвместно с НАТО очертахме приоритетни коридори, посочихме критичните точки и ще продължим да инвестираме в модернизацията на ключови пристанища и логистични възли. Те трябва да са ефективни в мирно време и готови за отбрана при нужда", казва еврокомисар Цицикостас. Още: Извънредна ситуация: Какво ще се случи, ако Русия атакува Германия с ракети?
Пристанищата играят стратегическа роля в плановете на НАТО още от създаването му през 1949 г. При военен конфликт големи контингенти американски войски и техника биха могли да бъдат прехвърлени по море. НАТО вече тренира такива сценарии – тази пролет 25 000 войници и 3000 превозни средства бяха прехвърляни през пристанища от Норвегия до Гърция.
След завръщането на Тръмп и отказът му да оказва натиск върху Русия за войната в Украйна, страните от ЕС засилиха усилията си за укрепване на отбранителния си капацитет. Макар че ЕС не финансира директно производството на тежка военна техника, съюзът все по-често подкрепя индустрията чрез инвестиции в гражданска инфраструктура с военна функция.
Няколко пристанища вече получиха такава подкрепа. В Полша се разширяват товарните зони на пристанище Гдиня, а в Шчечин се увеличават капацитетите за превоз на войски по всички възможни направления – море, въздух, път и жп транспорт.
В Латвия пристанище Рига подготвя възможности за прием на военни конвои и големи кораби. Литовското пристанище Клайпеда разширява кейове и железопътна връзка, за да подобри логистиката. Балтийските пристанища не замръзват през зимата и са особено важни в кризисни ситуации. Още: Германското разузнаване: Имаме доказателства, че Русия ще тества чл.5 на НАТО
ЕС работи и за киберсигурност на инфраструктурата. Европейската агенция за морска безопасност помага на пристанищата да оценяват рискове и да реагират на кибератаки. Норвежкият Северен център за киберустойчивост определи руските хакери като заплаха за отбраната на континента.
Защитата на подводните кабели вече е приоритет за НАТО и ЕС. Има съмнения, че Русия стои зад повредени тръбопроводи и кабели в Балтийско море, и се очаква тази заплаха да нарасне.
Ролята на България
Върховният представител на ЕС по външна политика Кая Калас обяви планове за създаване на черноморски център за морска сигурност. Инициативата е в начален етап и ще включва и България, и Румъния, пише още пише The Wall Street Journal.
"Русия атакува въздушното пространство, пристанища и морски маршрути. Целта ни е да подобрим сигурността в региона", заяви Калас. По думите ѝ България и Румъния ще инвестират в модернизация на пристанищната си инфраструктура, за да гарантират, че "войниците ще бъдат на правилното място в точното време". Още: НАТО се плаши от кошмарен сценарий за едновременна война с Русия и Китай
Автори: Костас Парис и Даниел Майкълс
Превод: Ганчо Каменарски
