Кампанията на Украйна за удари с дронове, насочена към лишаване на Русия от възможността да поддържа логистиката и транспорта на гориво към окупирания Крим, още повече продължава да отслабва и без това претоварената руска противовъздушна отбрана и поставя нови дилеми пред защитата на Руската федерация. На 16 юли говорителят на украинския военноморски флот, капитан втори ранг Дмитро Плетенчук, съобщи, че операциите на украинските Сили за безпилотни системи (USF) в Азовско море са парализирали руските доставки на гориво и са затруднили доставките на провизии към анексирания Крим.
Още: The Economist: Украинските удари превръщат Крим в ахилесовата пета на Русия
A Russian shadow fleet vessel was attacked in the Black Sea and caught fire. Ukraine’s Unmanned Systems Forces dashboard now shows 2 vessels hit by Ukrainian drones in a new overnight round of strikes. #Ukraine pic.twitter.com/QORL8wsNyc
— NOELREPORTS 🇪🇺 🇺🇦 (@NOELreports) July 16, 2026
Плетенчук заяви, че украинските сили са разширили кампанията си за удари с дронове срещу руските морски маршрути за снабдяване към Черно море и заплашват линиите Новоросийск–Босфор и Дон–Босфор. Капитанът отбеляза, че регионът Азовско-Черно море осигурява до 20 процента от руския износ на суров нефт и че пристанището Новоросийск в Краснодарския край е най-голямото морско пристанище в Русия. Той заяви, че украинските сили нанасят удар по руските усилия за транспортиране на гориво чрез малки танкери, преминаващи от река към море.
Дмитро Плетенчук отбеляза също, че руските сили все повече разчитат на морските пътища, след като украинските сили започнаха ефективно да прекъсват сухопътните линии, свързващи окупирания Крим с Ростовска област - през Южна Украйна. Плетенчук заяви, че руските сили не са успели да укрепят противовъздушната отбрана по морските коридори между Азовско и Черно море въпреки многократните предупреждения от украинските крайбрежни власти за ограничения в корабоплаването в района през последните три години. Той отбеляза, че руските сили няма да могат да защитят всички кораби поради недостиг на средства за противовъздушна отбрана и че руските военни кораби ще бъдат изложени на опасност от украински удари, ако ескортират товарни плавателни съдове.
Още: Украинските дронове вече промениха хода на войната, но достатъчни ли са за голямата цел?
Говорителят на украинските ВМС съобщи, че украинските удари прекъсват доставките на авиационно гориво от Русия към летищата в окупирания Крим и вероятно ще доведат до бъдещ недостиг на, както и ще засегнат способността на Руската федерация да защитава Черноморския регион срещу украински дронове. Плетенчук заяви, че руснаците избягват да разчитат на моста през Керченския пролив за логистика поради предишни украински операции срещу него и опасения от нови удари. Намекна, че украинските сили не са нанасяли удари по моста, тъй като руските сили ще трябва да разчитат на него, за да се оттеглят от окупирания Крим към Русия.
Засилващата се украинска кампания от удари със среден и голям обсег, насочена срещу руските сухопътни и морски маршрути за снабдяване в региона на Азовско и Черно море, вероятно ще продължи да изолира окупирания Крим и да прекъсва руската военна логистика, което пък следва да отслаби руските настъпателни операции и да възпрепятства по-нататъшното напредване в Южна Украйна, гласи оценката на ISW - американския мозъчен тръст Институт за изучаване на войната. Експертите от вашингтонския тинк танк продължават да оценяват, че нарастващата честота, мащаб и дълбочина на украинската кампания за удари със средно- и дългообхватни оръжия, която сега се разширява, за да включи удари в региона на Азовско-Черно море, ще продължи да принуждава Русия да разгръща прекалено много своите противовъздушни отбранителни системи върху широка територия.
Още: Русия изтегля ПВО-то си от Арктика, за да опази рафинериите си

Снимка: iStock
Болезненото унижение за самопровъзгласената морска суперсила Русия пък е, че за първи път от 2013 г. насам в Средиземно море не остава нито един руски военен кораб. Москва поддържаше постоянно военноморско присъствие там в продължение на 13 години, но изглежда, че тази глава е приключила. А в самата Русия нещата едва ли стоят по-добре - след девет години ремонт и разходи от близо 1 милиард долара единственият руски самолетоносач „Адмирал Кузнецов“ явно вече е обречен на скрап. Продажбата на самолетоносача едва ли ще помогне – според различни информации корабът е в толкова лошо състояние, че никой не иска да го приеме.
A stinging humiliation for a self-proclaimed naval superpower: for the first time since 2013, not a single Russian warship remains in the Mediterranean
— NEXTA (@nexta_tv) July 17, 2026
Not one.
Moscow maintained a permanent naval presence there for 13 years, but that chapter appears to be over. And things are… pic.twitter.com/IAoKa1i148
Русия поискала от Индия повече бензин, Ню Делхи отказал
С оглед на всичко това, Русия се е обърнала към Индия за допълнителни доставки на бензин, защото кампанията на Украйна за удари с голям обсег продължава да намалява руските рафиниращи мощности. На 15 юли Reuters съобщи, позовавайки се на два източника, запознати с въпроса, че водещи руски енергийни компании — включително държавни предприятия като „Роснефт“, „Газпром нефт“ и „Лукойл“ — се обръщат към индийски нефтопреработватели за допълнителни доставки на бензин. Поне един товар с индийски бензин вече е отплавал за Русия и в бъдеще ще има допълнителни пратки, твърди един от източниците.
После обаче Reuters съобщи, че Индия е отхвърлила искането на Русия за увеличаване на доставките на бензин. Три държавни петролни компании са заявили, че не разполагат с излишни количества гориво за износ. Източник, запознат с въпроса, заявява, че допълнителни доставки на индийски бензин биха могли да достигнат Русия чрез мрежа от посреднически прехвърляния от кораб на кораб, и отбелязва, че Москва би могла да потърси доставки на дизелово гориво, макар руските запаси да са достатъчни към момента. В същото време руското бизнес издание "Коммерсант" съобщава, че производството на дизелово гориво в Русия в момента е под нивото на вътрешното търсене, като се позовава на източник от пазара. Анализаторите очакват Бразилия и Турция да потърсят алтернативни доставчици, докато Москва ограничава износа. Продължителността на мерките остава неясна въпреки официалните уверения за достатъчно предлагане.
In Russia, fuel may be running out — but emotions certainly aren't
— NEXTA (@nexta_tv) July 16, 2026
In Rostov-on-Don, a woman nearly got into a fight with a man while waiting in line at a gas station. pic.twitter.com/9NxsGtd7xQ
Още: Краят на газовата суперсила: Акциите на "Газпром" се сринаха до исторически минимум
Компанията за морска разузнавателна информация Kpler и нейните сателитни снимки показват, че танкерът „Агни“, плаващ под флага на Коморските острови, е отплавал от пристанището Вадинар в Индия с 42 000 метрични тона бензин между 18 и 20 юни, прехвърлил е бензина на танкера „Гарнет“ близо до Египет между 6 и 7 юли и се очаква „Гарнет“ да пристигне в пристанището Витино, руската област Мурманск, около 26 юли. Това са вече изпратените доставки. И още - източници от корабоплавателния сектор казват, че танкерът „Варг“ е отплавал от пристанището Вадинар с неуточнени количества бензин и се очаква да премине през Суецкия канал, за да прехвърли бензина на неуточнено плавателно средство край бреговете на Египет, откъдето ще отплава към Русия.
Около 40% от нефтопреработвателните мощности на Русия са изведени от експлоатация за поне два месеца вследствие на украински удари, гласят още изчисленията на Reuters.
Още: Руските бизнесмени изтеглят милиарди от страната. Къде ги внасят?
Кампанията на Украйна за удари с дълъг обсег срещу руската нефтопреработвателна инфраструктура намалява руския капацитета за преработка, което през последните няколко седмици засилва недостига на бензин в повечето руски региони и в окупираната част на Украйна и принуждава Русия да изнася запасите си от суров нефт и да внася рафиниран бензин от страни като Индия. Украйна вероятно ще продължи кампанията си за удари с дълъг обсег, за да принуди още повече Русия да търси рафиниран бензин от външни източници, посочва ISW.
А сателитни снимки от последните подобни удари на украинските сили показват красноречиво - има повреди и на двете основни инсталации за дестилация на суров нефт в „Газпром Нефтехим Салават“ (рафинерията в Башкирия) след удара на 14 юли. Инсталацията AVT-4 и намиращите се в близост технически съоръжения са с множество повреди, докато по-ранни снимки потвърдиха и повреди по AVT-6. Покривът на един цех също е сериозно повреден. Рафинерията е спряла работа след ударите.
Satellite imagery confirms damage to both primary crude distillation units at Gazprom Neftekhim Salavat after the July 14 strike. AVT-4 and nearby technical racks show multiple damage, while earlier imagery confirmed damage to AVT-6. A workshop roof was also seriously damaged.… pic.twitter.com/F1DYgFfqWq
— NOELREPORTS 🇪🇺 🇺🇦 (@NOELreports) July 16, 2026
Санкциите на Линдзи Греъм срещу Русия са в позиция да бъдат приети от Сената: 100% мита срещу купувачи на руски петрол
Законопроектът за санкции срещу Русия, предложен от вече покойния американски сенатор (републиканец) Линдзи Греъм, вече има над 60 съавтори, което е достатъчно, за да бъде приет от Сената - горната камара на Конгреса на САЩ, съобщава Axios. Законопроектът ще наложи 100-процентни вторични мита върху държавите, които продължават да купуват руски нефт и газ. Най-голямото оставащо препятствие е намирането на време за разглеждане в Сената. Актуализираният законопроект, който сенаторът Ричард Блументал (демократ от Кънектикът) се опитва да прокара в горната камара, все пак ще се нуждае от одобрение от Камарата на представителите - т.е. долната камара.
Според източника на изданието законопроектът в момента има най-малко 61 съавтори, включително 39 републиканци и 22 демократи. В същото време президентът на САЩ Доналд Тръмп се колебаеше да подкрепи напълно законопроекта, но даде да се разбере, че е готов да го подпише в чест на Греъм. „Разглеждаме това сериозно – това е в чест на Линдзи. Той се бореше за това повече от всичко друго“, заяви американският лидер.
Такъв законопроект би засилил натиска върху руския диктатор Владимир Путин, като позволи на президента на САЩ да наложи 100-процентни мита върху петте най-големи купувачи на нефт и газ от Русия. Вторичните санкции ще бъдат насочени към страни като Китай и Индия, с цел да се прекъснат приходите, които спомагат за финансирането на руската война в Украйна. Освен това законопроектът е насочен срещу руския „сенчест флот“ – мрежата от танкери, използвани за заобикаляне на западните санкции при износа на петрол от страна на Русия.
Войната в Украйна: развитие на бойните действия
Вече 66 поредни денонощия интензивността на сухопътните бойни действия на фронта в Украйна е на нечуваното ниво от над 200 бойни сблъсъка за 24 часа – това е официалната информация на украинския генщаб. На 14 юли е имало 249 бойни сблъсъка спрямо 279 на 13 юли. Руснаците са хвърлили 265 контролирани авиационни бомби (КАБ), което е с 30 по-малко спрямо предишното денонощие. Артилерийският им обстрел е бил в мащаб 3110 изстреляни снаряда, като тук разликата е с около 40 надолу на дневна база. Руската армия е използвала 9920 FPV дрона, което е само с два по-малко спрямо предното денонощие, сочат обобщените данни от сутрешната сводка на украинския генщаб.
Отново от Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) не дават никаква информация за направлението при Гуляйполе, Запорожка област. Покровското направление пък вече минава към Константиновското, съгласно информацията на генщаба, тъй като райони край Покровск са посочени като места на боеве в посока Константиновка - т.е. от Покровск, на североизток, към Константиновка. Там са били извършени 20 руски пехотни атаки за денонощието. Откъм Часов Яр, т.е. Краматорското направление, към Константиновка е извършена само една атака. В направлението към Славянск е имало повече - 23, а в Лиманското - 10.
Кадри с геолокализация, публикувани на 16 юли, сочат, че украинските сили наскоро са напреднали в централната част на Андреевка-Клевстово - североизточно от Олександровка, като вероятно са прочистили населеното място от руски диверсанти.
Five Russian soldiers surrender to the 3rd SOF "Triarium" in Andriivka-Klevtsove, Donetsk Oblast@GeoConfirmed @AndrewPerpetua @UAControlMap
— Bielitz (@Bielitzling) July 16, 2026
48.047051, 36.599560 (1:05 - 1:33)
src: https://t.co/LIAnE8AeGf pic.twitter.com/dDoor4tCXb
Руснаците пък имат потвърден напредък в северната част на Харковска област - геолокализирани кадри от 16 юли показват, че те са се придвижили на запад от Травянския язовир, североизточно от град Харков.
Още: Укрепване на източния фланг на НАТО: Лондон увеличава военното си присъствие в Естония
Украинските военновъздушни сили съобщиха, че 120 цели са били свалени или неутрализирани през нощта, след като Русия е атакувала с една противорадарна ракета Х-31П, седем управляеми ракети „въздух-въздух“ от типа Х-59/69 и 130 безпилотни летателни апарата от типа „Шахед“ (включително с реактивни двигатели), „Гербер“ и „Италмас“, както и дронове примамки. Според предварителни данни системите за противовъздушна отбрана са свалили или неутрализирали пет управляеми ракети „въздух-въздух“ тип Х-59/69 и 115 дрона в северната, южната и източната част на страната.
Две ракети и осем атакуващи безпилотни летателни апарата са поразили седем локации, а отломки от свалени дронове са паднали на пет други места. Освен това противорадарната ракета Х-31П не е успяла да достигне целта си, съобщиха украинските ВВС.
Още: За пореден ден: Русия атакува Одеса, има загинали и ранени (ВИДЕО)
Руското министерство на отбраната съобщи, че ПВО е свалила през нощта 243 украински безпилотни летателни апарата над областите Белгород, Брянск, Воронеж, Калуга, Курск, Орел, Ростов, Смоленск и Тула, Краснодарския край, Ставрополския край, анексирания Крим, както и във водите на Азовско и Черно море.
В област Воронеж е нанесена щета на железопътна линия, като причината за това се установява, твърди пресслужбата на Югоизточната железопътна компания. През нощта в региона беше обявена ракетна тревога. „Днес, 17 юли, в 3:35 ч. сутринта, на участъка Некрилово–Колено беше установено повреждане на един от релсовите пътища. Движението на влаковете е пренасочено към втория релсов път. Възможни са закъснения на пътническите и крайградските влакове. Няма пострадали. Причината за инцидента се установява. Железопътните работници предприемат всички необходими мерки за отстраняване на последствията от инцидента. Екипът за реагиране при извънредни ситуации на Югоизточната железопътна компания координира ремонтните работи“, се посочва в публикацията.
Беше съобщено за удари и в окупирания Керч на полуостров Крим, като в близост до жп гарата е бил забелязан силен пожар.
A strike was reported in occupied Kerch, with a strong fire seen near the railway station. #Ukraine pic.twitter.com/dVBduP2G4p
— NOELREPORTS 🇪🇺 🇺🇦 (@NOELreports) July 16, 2026
Специалните сили „Омега“ на Украйна също така са унищожили руски бомбардировач Су-24М на военното летище „Саки“ в окупирания Крим. Първият дрон е ударил носа на самолета, а вторият – зоната на горивния резервоар, което е довело до окончателното му унищожаване.
Omega special forces destroyed a Russian Su-24M bomber at the Saky military airfield in Russian-occupied Crimea. The first drone hit the aircraft’s nose; a second struck the fuel tank area, causing its final destruction. #Ukraine pic.twitter.com/y62080G5tq
— NOELREPORTS 🇪🇺 🇺🇦 (@NOELreports) July 16, 2026
Още: Украйна атакува и подпали руското военно летище "Енгелс-2" (ВИДЕО)
Киев обяви, че са повредени още 12 кораба, свързани с руския „сенчест флот“. Роберт Бровди с позивна "Мадяр", командир на Силите за безпилотни системи на Украйна, заяви, че на 17 юли са били повредени девет кораба за сухи товари, един танкер, един газов танкер и един влекач. Според него между 6 и 17 юли са били ударени 159 кораба от руския „сенчест флот“.
Още: Кремъл: Засега няма перспектива за възобновяване на мирните преговори с Украйна