Защо Донбас е толкова важен за Русия?

Какво отличава този регион от останалата част на Украйна?

Административните области Луганск и Донецк, както и Кримският полуостров, принадлежат към украинските територии, в които много голям брой хора припознават руския като свой майчин език. Делът на етническите руснаци тук също е сравнително висок. Подобна е ситуацията и в съседните области Запорожие и Харков, както и в Одеса. Но единствено в Крим етническите руснаци са мнозинство.

След "Оранжевата революция" в Украйна и "Евромайдана" от 2014 г., съпротивата срещу западната ориентация на Украйна тук бе особено силна, но мнозинството по-скоро не я подкрепяше. Въоръжени руски сепаратисти - вероятно с помощта на Москва - започнаха да се борят за контрол над части от региона.

В същото време Кремъл използва вакуума във властта в Киев, за да анексира Кримския полуостров. "Това са два от многото примери, в които руснаците се възползваха от ситуацията", казва Андреас Хайнеман-Грюдер от Международния център за конверсия в Бон.

Употребата на украински е потискана десетилетия наред

Като граничен регион на Царска Русия, а по-късно и на Съветския съюз, южната част на днешна Украйна е по-силно повлияна от Русия от другите региони. До средата на XIX в. Донбас почти не е бил населен. След това той се превръща в най-важния център на руската индустриализация заради залежите от въглища.

"По това време откритата употреба на украинския език в Руската империя е потискана, а руският все повече преобладава като образователен език", обяснява историкът Гидо Хаусман от Института за изследвания на Източна и Югоизточна Европа "Лайбниц" в Регенсбург.

По време на краткия период на независимост на Украйна през 1918 г. Донбас не е част от страната. След това, по съветско време, тук се заселват все повече руснаци, обяснява Хаусман. Заради това сравнително голям брой хора там всъщност се чувстват свързани с Русия и дори със Съветския съюз. "Въпреки това жителите на Донбас винаги са говорили и украински, а мнозинството от тях и днес имат силна връзка с Украйна", казва Хаусман.

Политологът Хайнеман-Грюдер смята за подвеждащо обвързването на етническата принадлежност и майчиния език с националната идентичност. "Дори в някои батальони на украинската армия, които се сражаваха срещу сепаратистите през 2014 г. и 2015 г., се говореше руски."

Използването на руски език обаче през последните години е намаляло. "Ако може да кажем, че нещо има принос към формирането на украинската нация, то това определено е руската агресия в последните осем години", отбелязва Хайнеман-Грюдер. "Руските бомби наистина сплотиха Украйна", допълва той.

Икономически интереси ли стоят зад апетитите към Източна Украйна?

След Втората световна война сибирските индустриални райони стават по-значими за Съветския съюз от Донбас. Но за Украйна това е най-важният ѝ индустриален регион чак до 2014 година. С началото на конфликта неговото значение намалява. Много мини - особено в сепаратистките райони - са изоставени или се намират в лошо състояние. По време на войната бяха унищожени още повече промишлени предприятия и инфраструктура.

За Русия икономическата мощ на региона не е решаваща, казва историкът Хаусман, но за Украйна и нейната независимост тя е. "Една от основните цели, които Русия преследва с войната, е да направи Украйна трайно зависима от себе си - политически, културно, а също и икономически."

Какво е символичното и идеологическо значение на Донбас?

В Донбас вече осем години се води война. През 2014 г. проруските сепаратисти провъзгласиха Луганска и Донецка област за независими "народни републики". След откритите боеве между сепаратистите и украинската армия, през 2015 г. във Второто споразумение от Минск бе договорено крехко прекратяване на огъня, както и "контактна линия". Тя разделяше контролираните от Украйна части от сепаратистките области в пограничния регион.

На 21 февруари 2022 г., само три дни преди нахлуването в Украйна, Русия официално призна т.нар. народни републики. "Под това руското правителство имаше предвид целия Донбас", уточнява експертът Хайнеман-Грюдер. Така че сега Русия ще трябва да завладее цялата територия, за да осъществи анексирането, което е било подготвила, заедно с признаването им, твърди политологът. "С това те ще могат да обявят победа пред родна публика и евентуално прекратяване на войната."

Допълнително, в тези райони се сражават украински бойни части с десни националистически възгледи. Например батальонът "Азов", който вече помогна за предотвратяване на превземането на Мариупол от сепаратистите през 2014 година. "С победа над тези войски Путин може да обяви приключването на т.нар. мисия по денацификация - поне в Донбас", казва Хайнеман-Грюдер.

Кремъл твърди, че едно от нещата, с които трябва да се бори в Украйна, е нациският режим. Превземането на индустриалния и пристанищен град Мариупол, който се превърна в символ на украинската устойчивост след седмици на обсада и обстрел, също би представлявало символичен успех.

Какво е стратегическото значение на региона?

"Изходът от войната в Донбас ще определи какво ще остане от Украйна", казва Хайнеман-Грюдер. С анексирането на Крим, Русия не само овладя основното пристанище от миналото си. За пръв път след края на Съветския съюз, тя разполага и с целогодишно незамръзващо морско пристанище, което гледа към европейска територия.

Въпреки това, Крим и досега продължава да бъде ексклав. Свързан е с руската суша само чрез Кримския мост през Керченския проток между Азовско и Черно море, който беше открит през 2018 г. Със завладяването на целия Донбас Русия би отнела от Украйна още едно важно пристанище - това в Мариупол, което предоставя връзка с Крим и със Средиземно море.

В зависимост от състоянието на армията, Русия може да се насочи към следващи цели и особено към сухоземната връзка по крайбрежието до Крим, смята Хайман-Грюдер. "Ако Путин види възможност да приключи с Украйна като независима държава, той ще се възползва от нея", подозира политологът. Затова според него въпросът, който стои пред украинското правителство, сега е: "Трябва ли да се откажем от Донбас, за да спасим Киев?"

Източник: Дойче веле