България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем. В новата ни рубрика "Невъзпятите герои", като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България и са постигнали много. Те са причина и повод за гордост за всеки българин.
Сред тях е Антон Митов - художник, живописец, изкуствовед, фейлетонист, останал в историята като патриарха на българското изкуство.
Кратки биографични данни
Антон Митов, потомък на известната възрожденска фамилия Митови, е роден на 1 април 1862 г. в Стара Загора. Художникът Георги Митов е негов брат. Синът на Антон Митов е известният живописец Борис Митов, преподавател в Художествената академия.
Когато през лятото на 1877 година родният град на Антон Митов е опожарен, семейството му оцелява по чудо. След пожара Митови се преселват в Северна България. Семейството се установява в Трявна. Там Антон получава първите си уроци по живопис при тревненските иконописци.
След Освобождението Митов се завръща в родния си град. Година по-късно започва работа като телеграфист в Хасково, а година след това статията му "По изящните изкуства" излиза във вестник "Марица".
В края на 1880 г. Митов заминава за Италия без знанието на родителите си като минава през Цариград. През 1881 г. постъпва във Флорентинската академия за изящни изкуства, където се обучава при проф. Джузепе Чарамфи. Любопитна случка се разиграва веднага след пристигането му в академията - той е арестуван заради облеклото си. Облечен в ямурлук и навуща той по нищо не се отличава от местните разбойници.
След като завършва Академията, Митов се завръща в родината. Започва да преподава в гимназиите в родния си град, както и в тези в Пловдив, Варна и София. След създаването на Рисувалното училище, днешната Художествена академия, Митов е негов директор първо през 1912-1918 година, а след това в периода 1924-1927 година.
Творчество
Антон Митов оставя ярка следва в културния живот у нас в края на XIX и началото на XX век. Той се изявява не само като художник, но и като радетел на изкуството. Неговата живопис се отличава с прецизност във всеки детайл. Творчеството му пресъздава пъстротата на живота в Следосвобожденска България.
За 40 години творческа дейност Митов написва над 300 публикации, предава знанията си на 3 поколения художници и изнася над 800 лекции из цялата страна. Част от неговото творчество са и около 500 живописни творби, сред които са десетки рисунки, икони и стенописи. В част от мемоарите си той отразява и Сръбско-българската война от 1885 г.
Още: Мислим ги за народни песни, а ги е написала тя: Коя е авторката на "Ако зажалиш някой ден"
Антон Митов участва в изографисването на десетки храмове, сред които е катедралният храм "Св. Александър Невски". При изографисването му Митов работи заедно с талантливия Иван Мъркавичка.
Приживе Антон Митов, който днес тъне незаслужено в забрава, е признат не само за един от най-големите художници у нас, но получава признание и за патриотизма си.
Антон Митов умира на 20 август 1930 г. в София.
