Първата българска композиторка: Оперната прима, свалена от сцената след абдикацията на Фердинанд

17 юни 2026, 19:25 часа 751 прочитания 0 коментара

България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем. В новата ни рубрика "Невъзпятите герои", като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България и са постигнали много. Те са причина и повод за гордост за всеки българин.

Сред тях е Богдана Гюзелева - първата българска композиторка и оперна певица, която е свалена от сцената след абдикацията на цар Фердинад.

Биографични данни 

Дъщерята на големия физик, математик, философ и училищен деец Иван Гюзелев, Богдана Гюзелева е родена в Търново на 5 февруари 1878 г. Гюзелев е просветен министър в кабинета на Драган Цанков. Той е председател на Върховната сметна палата и основател на Чиновническото застрахователно дружество. Майката на Богдана - Стефани Гюзелева също е видна общественичка.

Още в ранното си детство Богдана проявява интерес към рисуването и музиката. Нейният баща, който е цигулар, първоначално я насочва към цигулката, а след това и към пианото.

Още: Тайната остава и до днес: Съперникът по талант на Яворов се простреля заради мистериозна жена

Богдана следва в Дрезденската консерватория при проф. Емил Зиферт. След като завършва образованието си там, талантливата млада дама се завръща в България и се установява в столицата заедно със семейството си. В София тя учи за композитор при капелмайстора Йозеф Шветнер. Често в дома на семейство Гюзеливи гостуват видни културни дейци като Иван Вазов, Михалаки Георгиев, Алеко Константинов. Техен чест гост е и бесарабският опеден певец и вокален педагог Иван Вулпе, който залюбва талантливата Богдана и по-късно двамата сключват брак.

Преди венчавката Иван Вулпе заминава за Москва, където продължава следването си. През това време Богдана вече започва да пее и да композира, но същевременно с това продължава и уроците си по пиано. На сцената на читалище "Славянска беседа" тя изнася едно от първите си изпълнения -  "Аве Мария". Сред публиката са семейство Каравелови и Славейкови, както и самият Иван Вазов.

Богдана и Иван Вулпе сключват брак през 1903 година, след което заминават за Русия. В Иркутск двамата преподават и пеят в операта. Там Богдана ражда сина си Николай Вулпе, който също става оперен певец, а негови деца са актрисата Богдана Вулпе (кръстена на баба си) и диригентът и професор в Държавната музикална академия Иван Вулпе (кръстен на дядо си). Студеният климат в Русия принуждава семейството да се завърне в България и тук двамата съпрузи започват да изнасят оперни концерти.

Още: Първо министър, после затворник: Съдбата на поета, създал "Прела баба"

През 1908 г. Богдана полага основите на Българската оперна дружба, която през 1921 г. става Народна опера, известна днес като Националната опера и балет. Заедно с Богдана Вулпе в това начинание участват редица видни имена като Константин Михайлов-Стоян, Драгомир Казаков, Олга Гюзелева и др.

Творчество и изява

Богдана Гюзелева-Вулпе се изявява не само на оперната сцена като певица, но и твори за солисти и оркестри. Тя пише симфонични картини по народни мотиви, занимава се и с обработката на български, френски и хърватски народни песни.

Премиерата на нейната опера "Психея" се състои на 30 март 1915 г. Две години по-късно на сцената на театър "Одеон" е поставена първата й оперета - "Съюзници". Тя композира още оперите "Ферандо" (по творба на Лермонтов) и "Пародия", която е поставена на сцена в Измир. Оперетите "Махараджа" и "Любов" също са дело на българската композиторка.

Още: От опери до филмова музика: Българският композитор, оставил ни огромно музикално наследство

Но след абдикацията на цар Фердинанд Богдана е свалена от сцената заедно със съпруга си. Такава е съдбата и на десетки други оперни артисти.

След това тя започва да пътува из Европа и Турция. Препитава се от преподаване на уроци. Завръща се в България през 1928 година и продължава да преподава на млади таланти. Въпреки големия си талант, самата тя бързо е забравена. В последните години от живота си Богдана се препитава от изработката на кукли, които продава на чужденци.

В края на май 1932 година талантливата оперна певица и композиторка издъхва в столицата.

Още: Преживял две въстания, един от близките съратници на Левски избра смъртта в следосвобожденска България 

Последвайте ни в Google News Showcase, за да получавате още актуални новини.
Новините днес