България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем. В новата ни рубрика "Невъзпятите герои", като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България и са постигнали много. Те са причина и повод за гордост за всеки българин.
Сред тях поетесата Людмила Исаева, която остава в сянката на своя съпруг.
Биографични данни
Людмила Исаева е родена в Провадия през 1926 година. През 1948 година тя завършва Педагогическия институт в Шумен. Година по-късно започва работа като сътрудник в Радио "София". Людмила Исаева става редактор в издателство "Български писател" през 1964 година. Членува в Съюза на българските писатели.
Красивата Людмила преживява бурна любов с поета Иван Пейчев. Но заради бохемския му живот и страстта му към алкохола, връзката им приключва. След това Людмила залюбва 20 години по-възрастния от нея поет и деец на БКП - Младен Исаев, който вече има един развод зад гърба си и една извънбрачна дъщеря. На 31 октомври 1952 г. Людмила официално става госпожа Исаева.
Още: Трагедията, която свали министър: Как една грозна клевета прати български поет под колелата на влака
Въпреки че е далече от таланта на Елисавета Багряна, Людмила я превъзхожда по красота. Но красотата изиграва лоша жега на младата поетеса - в писателската гилдия започва да се носи слух, че съавторът на нейните творби е именно нейният съпруг. Из столичните кафенета тръгва слух, че авторът на творбите й "е с мустаци". Поетесата не може да преглътне унижението и според мълвата това отключва тежката болест, с която тя води дълга битка в продължение на две десетилетия. През 1970 г. след преглед в Париж й е поставена диагнозата левкопения.
Творчество
Людмила Исаева е автор на множество стихосбирки, първата от които е "Сърцето говори". След това тя издава "Лирична биография", "Истина", "Не позволявайте светът да остарява", "Сърцевина", "Изповед", "Съдба", "Писма от бялата къща", "Чувства".
През септември 1991 г. поетесата сключва договор за издаване на стихосбирката "Сбогом на слънцето". Но само 5 дни по-късно тя решава да сложи край на живота си и в последните си стихове пише: "Тогава какво ми остава, Господи? Преди да кажа "сбогом" на слънцето – като висша твоя милост, да изпия до дъно горчивата чаша, след която няма събуждане".
Съпругата на Младен Исаев изпива голяма доза хапчета с 300 г коняк. Открита е в безсъзнание на таванското помещение в дома им. Исаева прекарва няколко дни в кома в болницата, но така и не се събужда. Поетесата умира на 17 септември 1991 година.
Още: Тайната остава и до днес: Съперникът по талант на Яворов се простреля заради мистериозна жена