Певецът Асен Кукушев: Не си даваме сметка за възможностите, които имаме в България

Ето какво ни сподели Кукушев в новата ни рубрика "20 бързи въпроса към ...":

Опишете най-голямото предизвикателство, което стои в работата ви.

Най-голямото предизвикателство в актьорската и музикалната ни работа е намирането на време, организацията и нагласянето на графика на всички замесени. От рано разбрахме, че времето е най-ценният ресурс.

Най-вредният и най-полезният ви навик?

Най-полезният ми навик е, че с годините се научих да не спирам да работя. А когато работя това, което обичам, резултатите неминуемо идват. Аз съм фен на поговорката "Залудо работи - залудо не стой". Вреден навик - понякога си намирам глупави оправдания защо да не свърша нещо. Да, малко си противореча, знам.

Ценностите, в които вярвате най-силно?

Трудолюбието и уважението към хората, които го заслужават.

Как ще обясните това, което правите, на седемгодишно дете?

Налага ми се всеки ден, заради преподавателската ми дейност. Най-често ме разбират, когато кажа, че правя песни.

Пет книги, които са задължителни на лавицата?

Не се чувствам достатъчно подготвен, за да кажа категорично 5 заглавия. Сега започвам да чета "Крадецът на книги" на Маркъс Зюсак. Да видим.

Кое е онова, което все искате да научите и все нямате време?

Доста се впечатлявам от всичко, свързано с маркетинг. В моята глава съм добър в това и някога ще се занимавам с тази материя.

Какво се промени в страната към по-добро и какво ви радва тук?

След като живях малко в чужбина и се върнах тук, си дадох сметка колко по-достъпни за всеки са много неща тук и как не си даваме сметка за възможностите, които имаме тук. Аз поне така ги виждам нещата.

Най-важният съвет, който сте пренебрегвал?

На сравнително късен етап в живота си получих съвета "Знай, че на никой не му пука за теб". Това може да звучи стряскащо, но всъщност е успокояващо и сваля от теб такава голяма тежест. Във време, в което много хора се борим да бъдем харесани, лайкнати, коментирани и оценени и ни е грижа за това какво мислят другите, трябва да си дадем сметка, че всъщност днес си тук, утре те няма и това, което можеш да направиш, е да се забавляваш, да създадеш нещо може би и да направиш живота на няколко човека около теб една идея по-приятен.

Ако имахте възможността да съберете петима души от целия свят, на които се възхищавате, и да си кажете няколко думи, кои щяха да бъдат тези личности? И какво щяхте да ги попитате?

Пет са много - Джъстин Тимбърлейк, Райън Рейнолдс и няколко приятеля, които живеят в чужбина и не виждам често. Ще пием по едно, а оттам - накъдето тръгне разговора.

Кой ви е по-симпатичен: безотговорният бохем или неспасяемият работохолик?

Раздвоен съм, познавам много бохеми, има красота в тяхната безвремева романтика, неподчинена на злободневието, но уважавам и работника. Често аз съм този работник, който обаче се спасява в изкуството. Не мога да дам категоричен отговор.

Нещото, което ви изкарва извън нерви?

Неорганизираността и размотаването във важни моменти.

Най-хубавият начин за прахосване на времето?

На плажа с нещо студено за пиене. Макар че всяка една секунда на плажа не може да бъде наречена прахосана, напротив - морето е щастие.

Да прогнозираме бъдещето като опитен фантаст: какво ни очаква?

Не съм добър в прогнозите, но със сигурност ще има много материал за хора като мен, които обичат да пишат в стила комедия.

Какво никога не прощавате?

Старая се да не се натоварвам с НЕпрощаване. Прошката често се дава, за да успокоиш себе си.

Градодете, които винаги са в сърцето ви?

София, Варна, Велико Търново, Пловдив.

Кое е нещото, което ви вълнува най-много в момента?

Писането на кратки комедийни форми. И усъвършенстването ми в тази област, евентуално.

По какво познавате, че някой е "ваш човек"?

Ако има леко идитско чувство за хумор и има желание да действаме.

Масова мания, която никога не сте разбирали?

Не съм сигурен, маниите често ме вдъхновяват, дори и за сатирични произведения. Но масовите мании са феномен, който трябва да се изследва. Манията всеки да споделя мнението си навсякъде и да си мисли, че след като има право да го прави, то мнението му неминуемо има значение. Малко като мен сега.

Какво с времето се отказахте да правите?

Да ЧАКАМ нещо да ми се случи, някой да ме забележи и т.н. Предпочитам да се опитвам сам да се случвам.

Цитатът, който ви ръководи най-много?

Ще се повторя - "На никого не му пука за теб." И не забравяйте - това е положителен и освобождаващ съвет!

Интервю на Илиана Симеонова