Най-голям системен риск за държавния дълг на България след влизането в еврозоната се очертава при сценарий на продължителна глобална стагнация, при който дългът нараства по-бързо и преминава от „ниско“ към „средно“ ниво, с възможност за нестабилна траектория при отсъствие на корективни мерки. Това се посочва в доклад на Проф. Виктор Йоцов, представен на международна научна конференция в Института за икономически изследвания при БАН.
В доклада се подчертава обаче, че благодарение на ниското изходно ниво и наличието на фискален резерв България все пак разполага със значим буфер: дори при сериозни търговски и климатични сътресения съотношението дълг/БВП остава под 50% в краткосрочен хоризонт.
Още: Вече не сме отличници: Управляващите готвят сериозно увеличение на държавния дълг за три години
Докладът разглежда динамиката на публичния дълг, макроикономическата стабилност и рисковете пред българската икономика в контекста на предстоящото въвеждане на еврото.
Без гаранции срещу външни и вътрешни шокове
В него се посочва още, че България навлиза в еврозоната с относително благоприятна фискална позиция, но без гаранция за "имунизация“ срещу външни и вътрешни шокове. Имаме нисък дълг, наличен резерв и относително умерени дефицити, което е реален актив. Сама по себе си тази изходна позиция обаче не гарантира автоматична устойчивост – необходима е фискална дисциплина и стратегическо ориентиране на фискалната политика. Трябва да мислим за устойчивостта не като статичност, а като процес на активно управление – чрез буфери, реформи и интелигентно използване на възможностите, които членството в еврозоната предоставя.
Проф. Виктор Йоцов проследява и пътя на българската икономика от хиперинфлацията, банковия колапс и тежкия дефицит през 1997 г. до постигането на макроикономическа стабилност и подготовката за членство в еврозоната. Представени са данни за значителен ръст на реалния БВП и БВП на глава от населението (по ППС), овладяване на инфлацията, спад на безработицата и поддържане на един от най-ниските показатели за публичен дълг в ЕС. Особено внимание е отделено на външния сектор и банковата система.
Още: България е в топ 3 на ЕС по най-голямо увеличение на дълга към БВП
Българската икономика премина от предкризисен свръхдефицит по текущата сметка към модел, в който нетният износ се превръща в устойчив източник на растеж, заяви проф. Йоцов пред участниците в конференцията. Според него банковият сектор е добре капитализиран, с висока ликвидност, исторически ниско ниво на необслужвани кредити и стабилна рентабилност – ключов фактор за устойчивостта на финансовата система.
Наред с постигнатите успехи, докладът акцентира и върху хроничните слабости на българската икономика и институции. Сред тях са: системната корупция, слабата ефективност на администрацията, непоследователното бюджетно планиране, регресивната данъчно-осигурителна система, както и задълбочаващият се демографски срив и „изтичане на мозъци“. Ниската производителност, ограничените инвестиции в научноизследователска и развойна дейност и слабото взаимодействие между наука и бизнес са посочени като ключови бариери пред догонващото развитие и реалната конвергенция спрямо по-развитите страни в ЕС.
