Страните от "Групата на седемте" (Г-7) са готови да обмислят конфискацията на всички замразени руски активи на тяхна територия, за да помогнат за постигането на справедлив мир в Украйна. Това се посочва в съвместна декларация на министрите на финансите на САЩ, Канада, Великобритания, Франция, Германия, Италия и Япония, публикувана от канадското правителство. Отбелязва се, че страните членки на Г-7 ще продължат да работят заедно за разработването на широк спектър от начини за финансова подкрепа на Киев, включително възможното използване на всички руски суверенни фондове, замразени в техните юрисдикции, докато Русия не изплати репарации на Украйна.
Г-7 увеличава натиска върху Москва при провал на мирните преговори
Подписалите се страни обещаха също да „улеснят усилията на украинските власти за провеждане на реформи, по-специално в областта на борбата с корупцията и подобряването на управлението на държавните предприятия“.
Още: 210 млрд. евро заем за Украйна с руски пари: Колко ще плати България, ако Русия съди ЕС?
„Готови сме да увеличим натиска върху Русия, ако мирните преговори се провалят. Ние сме съгласни, че Украйна трябва да остане сред приоритетите на Г-7 по време на предстоящото председателство на Франция“, се казва в изявлението.
Япония отказва да разблокира руски активи
В Г-7 и ЕС са замразени около 300 милиарда долара активи на Руската централна банка. Пречка пред финансирането на Киев, от гледна точка на ЕС, е Белгия, където банката Euroclear държи по-голямата част от средствата, а страната се притеснява, че Русия може да я съди при конфискация. От гледна точка на Г-7, явно бариера е Япония.
Снимка: японският премиер Санае Такаичи, Getty Images
Токио е отхвърлило предложението на ЕС да предостави замразени руски активи на Украйна като помощ за т.нар. репарационен заем, съобщиха източници от Европейската дипломатическа служба пред Politico. Според тях въпросът е бил обсъден по време на среща на министрите на финансите от Г-7 ден по-рано, на 8 декември. Японският министър на финансите Сацуки Катаяма е изключила използването на руски средства като част от помощта за Киев, позовавайки се на „правни съображения“.
Източниците на изданието смятат, че позицията на Япония произтича от противопоставянето на САЩ срещу даването на руски активи на Украйна - японските власти „не искат да навредят на ключовия си съюзник“. Токио държи около 30 милиарда долара замразени руски активи.
Още: Унгария блокира план Б за пари от Европа за Украйна
В края на ноември тази година председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен предложи да се предостави на Киев „репарационен заем“ в размер на 165 милиарда евро, обезпечен с активите на Руската централна банка. Планът предвижда и допълнителни 45 милиарда евро, пак набрани от руските авоари, за финансиране на вече отпуснатия от Г-7 заем на Украйна през 2024 г.
Естония, Финландия, Ирландия, Литва, Латвия, Полша и Швеция изпратиха писмо до председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и председателя на Европейския съвет Антонио Коща, в което изразиха подкрепата си за предложението на ЕК за заем за репарации за Киев, финансиран от замразени руски активи в ЕС. Целта е Украйна да върне парите, ако и когато Русия ѝ изплати репарации за нанесените щети по време на войната. Ако тези усилия се провалят, държавите членки сами трябва да поемат тежестта, защото украинската страна е изправена пред бюджетен дефицит през 2026 г.
