Световната банка обяви възможно ли е приемането на еврото в България през 2025 г.? (СНИМКИ)

8320
Световната банка обяви възможно ли е приемането на еврото в България през 2025 г.? (СНИМКИ)
Снимка: iStock

Икономиката на България се забави през 2023 г. в синхрон с тенденциите на ключовите търговски партньори. Инфлацията продължава да се забавя, но темпото е бавно и излага на риск кандидатурата на страната за присъединяване към еврозоната през 2025 г. Реалните увеличения на заплатите изпревариха растежа на производителността през 2023 г., подхранвайки опасенията относно конкурентната способност. Повторната ескалация на политическата несигурност заплашва програмата за реформи на правителството. Това гласи анализ на Световната банка.

Основни условия и предизвикателства

Макар България постепенно да се доближава до средните доходи в ЕС, нейният път на развитие остава неравномерен. До 2022 г. нейният БВП на глава от населението достигна 62,1% от средния за ЕС на глава от населението по паритет на покупателната способност, но България остава най-бедната страна членка. Освен това институционалните и управленските слабости продължават да възпрепятстват по-бързия растеж и развитие на производителността на страната. България успя да преодолее последните кризи сравнително добре, не на последно място благодарение на навременната фискална подкрепа за домакинствата и бизнеса. Икономическият растеж отбеляза само умерен спад през 2020 г., последван от силно възстановяване през 2021-2022 г. Фискалната позиция остана силна въпреки увеличените дискреционни разходи в отговор на шоковете. Крайният дефицит не надхвърли границата от 3% в нито една от годините на кризата, а публичният дълг – при прогнозираните 23,8% от БВП през 2023 г. – остава сред най-ниските в ЕС.

ОЩЕ: ЕК ще ни помага в кампанията за еврото с проучвания и семинари

През 2015-2020 г. икономическият растеж на България подобри жизнения стандарт на средните и най-бедните 40% от домакинствата. Тези подобрения доведоха до значително намаление на бедността през периода с 9,6 пр.п. (използвайки линията на бедност от 6,85 щатски долара). Въпреки това през 2021 г. тази положително тенденцията беше обърната поради инфлационния натиск и намалените нива на заетост сред неквалифицираните. В сравнително отношение нивата на бедност остават относително високи по стандартите на ЕС. По същия начин неравенството в България е най-високото в ЕС години наред, като през 2021 г. коефициентът Джини е 40,8.

Снимка: iStock

От началото на 2021 г. страната страда от политическа нестабилност и загуби инерция на реформите. Това беше за кратко прекъснато от две краткотрайни редовни правителства, които се опитаха да увеличат усилията си и да изпълнят основните цели на политиката, включително важни етапи съгласно Националния план за възстановяване и устойчивост. И все пак подновените политически сътресения заплашват да върнат страната обратно в спиралата на предсрочните избори с намалено желание за реформи.

Скорошни развития

Въпреки стагнацията на някои от ключовите експортни пазари, българската икономика успя да се задържи благодарение на силното частно потребление. Въпреки това разрастването на икономиката се забави до 1,8% през 2023 г., тъй като силното потребление на домакинствата (+5,4%) и намаленият принос от отрицателния нетен износ съпътстваха стагниращото държавно потребление и спада на брутното капиталообразуване. Последният спадна с 18,1% поради намаляване на запасите, натрупани през 2021-2022 г., и вероятно предпазливостта на бизнеса да реинвестира.

Забавянето на икономическата активност доведе до умерен спад на заетостта през втората половина на годината. И все пак номиналните заплати продължиха да нарастват с двуцифрени темпове на годишна база през 2023 г. Така ръстът на реалната средна заплата се доближи до 5% за 2023 г., надвишавайки растежа на производителността на труда и подхранвайки опасенията относно конкурентната способност на страната.

ОЩЕ: S&P Global Ratings с прогноза дали България ще приеме еврото от 1 януари

Растежът на потребителските цени продължи да се забавя през 2023 г., за да достигне 3,8% на годишна база до януари 2024 г. Въпреки това дезинфлацията е бавна и средната годишна инфлация достигна 15-годишен връх от 9,5% през 2023 г. След бързото влошаване на фискалната позиция в началото на 2023 г. балансът се подобри по-късно през годината, тъй като мерките за укрепване на събираемостта на приходите дадоха резултат.

Прогнозите на Световната банка показват, че фискалният дефицит е достигнал 2,4% от БВП през 2023 г., или под тавана от Маастрихт от 3%. Текущият доклад на ЕК за готовността на България за присъединяване към еврозоната се очаква през юни 2024 г. За момента инфлацията остава единственият предизвикателен критерий от Маастрихт за присъединяване, но разликата между действителните темпове на инфлация и референтната линия се свива бързо. Намаляването на бедността (използвайки линията на бедност от 6,85 долара) ще се забави през 2023 г. и ще достигне 5,12%, най-вече поради забавения икономически растеж и още високите цени на храните и енергията, които се отразиха неблагоприятно на онези, чиито номинални заплати не са в крак с инфлацията. Тежестта на разходите за енергия варира в различните домакинства поради различни модели на потребление и енергийни нужди, като домакинствата на самотни възрастни хора са особено засегнати.

Снимка: iStock

Перспективи

Предполага се, че растежът на икономиката ще се засили през 2024-2025 г. с очакваното възстановяване в еврозоната. Целта на България да се присъедини към еврозоната през 2025 г. може да бъде трудна, но не и невъзможна за постигане, ако има стабилно правителство и тенденцията на дезинфлация продължи през следващите месеци, както се очаква. Дори банковият сектор да остане стабилен и високорентабилен (с нетната печалба от 64% през 2023 г.), продължаващата кредитна експанзия на строителния бум, подхранва опасенията за натрупването на кредитен балон за строителство. Последното може да доведе до болезнена корекция и увеличаване занапред на необслужваните кредити, чийто размер бе с 3,63% в края на 2023 г.

Кредитният растеж остана почти неотслабващ при 12,4% на годишна база в края на 2023 г. (срещу 12,7% в края на 2022 г.), като кредитът за домакинствата дори се ускори до 15,9% спрямо 14,6% в края на 2022 г. По същия начин разрешителните за строеж на жилищни сгради продължиха да нарастват с двуцифрени темпове през последното тримесечие на 2023 г.

ОЩЕ: Шефът на НСИ: Сетихме се за инфлацията едва когато тръгнахме към еврозоната

Политическите рискове отново се изостриха след неуспешна ротация на премиерския пост между двамата партньори от управляващата коалиция, която миналия месец свали последното редовно правителство. Сега страната се насочва към нов кръг от предсрочни избори – 6-ти за около 3 години – които заплашват да забавят в краткосрочен план реформите и да застрашат постигането на ключови цели на политиката като членство в еврозоната. Бюджетът на правителството определя (на парична база) фискалния дефицит от 3% за 2024 г. на фона на амбициозна програма за капиталови разходи. По този начин консолидацията изглежда е отложена след 2024 г. Предвижда се текущата сметка да запази лекия си излишък през 2024-2026 г. поради очакваната низходяща корекция на вносните цени на основните суровини и увеличаването на нетния износ на услуги.

Вижте всички последни новини от Actualno.com

Още от ФИНАНСИ:

Чуждите инвестиции нарастват, но с близо милиард по-малко от 2023 г.

Колко е средната пенсия през април?

Директорът на НАП: Събрахме два милиона за два дни

Социалното министерство ще предложи промени при пенсионното осигуряване

Петя Димитрова беше преизбрана за председател на Управителния съвет на Асоциацията на банките в България

Мегаполис регистрира най-бързия растеж на милионерите в световен мащаб

Google с мащабно дарение за научни изследвания в България

Сметната палата даде две министерства и 34 общини на АДФИ

Икономист: При новите данни за инфлацията, шансовете да приемем еврото са големи

Възможно ли е лихвените проценти да останат високи завинаги?

Етикети:

Помогнете на новините да достигнат до вас!

Радваме се, че си с нас тук и сега!

Посещавайки Actualno.com, ти подкрепяш свободата на словото.

Независимата журналистика има нужда от твоята помощ.

Всяко дарение помага за нашата кауза - обективни новини и анализи. Бъди активен участник в промяната!

И приеми нашата лична благодарност за дарителство.

Банкова сметка

Име на получател: Уебграунд Груп АД

IBAN: BG16UBBS80021036497350

BIC: UBBSBGSF

Основание: Дарение за Actualno.com

ОЩЕ ОТ Финанси