България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".
5 ноември 1912 година: Загубата при Чаталджа
На този ден (5 ноември по стар стил, 18 ноември по нов стил) през 1912 г., в хода на Балканската война, България губи в тежката битка при Чаталджа. Останала в историята като Чаталджанската операция, тази битка е едно от най-кръвопролитните сражения по време на Балканската война. Войските на генерал-лейтенант Радко Димитриев правят опит за преодоляване на защитната линия на Чаталджанската армия, с което да отворят пътя си към столицата Истанбул. Заради тежките загуби, изтощението на войниците и епидемията от холера, българските войски са принудени да се оттеглят.
Загубата в тази битка е първото голямо поражение за България след създаването на Третата българска държава.
Въпреки категоричната победа на българските военни сили в Люлебургаско-Бунархисарската операция от 20 октомври 1912 г., те не успяват да се възползват напълно от всички предимства, които тя им носи. Това се случва не само заради липсата на разбирателство на оперативно ниво, но и заради разногласията между цар Фердинанд и военните генерали. През това време оттеглящият се противник след загубата си в Люлебургаско-Бунархисарската операция успява да се прегрупира.
Прочетете също: 3 ноември: Започва боят при Врабча. Умира Константин Величков
Офанзивата започва рано сутринта на 4 ноември. Гъстата мъгла не се оказва пречка за българските бойци - благодарение на нея те успяват да се приближат максимално до противника без той да забележи. Българите планират да ударят едновременно по левия фланг и в центъра, но атаките им са отблъснати след целодневни сражения. Късно вечерта укреплението Илеритабия е превзето от 29 Ямболски полк. Но заради липсата на комуникация българското командване не разбира за превземането на укреплението и на 5 ноември сутринта то издава заповед за откриване на огън по позицията. Трета дивизия, която се оказва едновременно под приятелски и вражески огън, е принудена да отстъпи.
Ген. Димитриев издава заповед за повсеместно отстъпление, за да избегне още жертви. Загубите за България са тежки - според някои източници 3 000 войници губят живота си на фронта като 1600 умират от холера. Ранените са 13 000.
Огънят е прекратен със сключеното на 20 ноември примирие, което трае не повече от два месеца.
