Художникът, който отвлече един от най-великите футболисти в историята

"Пас към миналото" е спортна рубрика на Actualno.com, в която връщаме лентата назад, за да ви разказваме интересни спортни истории от миналото.

Всички фенове на футбола у нас и по света знаят кой е Алфредо ди Стефано. Поне по-възрастните. За тези, които не знаят – аржентинецът е един от най-великите играчи в историята на футбола. В кариерата си той носи екипите на Ривър Плейт, Хуракан, Реал Мадрид и Еспаньол. Именно с „кралския клуб“ дребничкият нападател добива световна слава. Той изиграва 396 мача за тима, в които реализира 308 попадения.

Ди Стефано е в основата на спечелването на пет поредни титли от турнира за Купата на европейските шампиони – днешната Шампионска лига. В края на своята кариера обаче той изживява истински кошмар. По време на приятелски турнир във Венецуела суперзвездата е отвлечен.

Революционната дейност е в кръвта на Пол дел Рио Каналес

Пол дел Рио Каналес е роден през 1943 година в столицата на Куба – Хавана. Родителите му са имигранти от Испания, които са избягали от режима на генерал Франсиско Франко. Две години след раждането на техния син те решават да се преместят във Венецуела. Семейство Каналес се установява в Каракас. Там бащата на Пол става част от движение, което се опълчва на президента Маркос Перес Хименес и опитва да свали диктатора от власт. Затова и спокойно можем да кажем, че революционната дейност е в кръвта на малкия Пол.

Още като младеж Пол дел Рио Каналес вече е доста активен член на „Революционното ляво движение“ във Венецуела. Това е крайно лява марксистка партия, която се бори активно срещу властта в страната. Самият Пол пък се подвизава в организацията не с истинското си име, а с псевдоним – Максимо Каналес.

Каналес отвлича Алфредо ди Стефано

Именно с този псевдоним той придобива световна слава през лятото на 1963 година. Тогава в страната пристига испанския гранд Реал Мадрид, който диктува модата във футбола. „Кралете“, които са любимците на генерал Франко, са предвождани от своята суперзвезда – Алфредо ди Стефано. Русата стрела, както всички наричат аржентинеца, вече е на 37 години, но продължава да бъде един от най-добрите играчи на своя пост.

Алфредо Ди Стефано пропуска първия мач на Реал Мадрид в Каракас, тъй като не се чувства добре заради тропическата жега в страната. На 25 срещу 26 август 1963 година неговите съотборници се отдават на нощния живот във венецуелската столица. Аржентинецът обаче решава да си остане в хотела, за да може да е на линия за втория двубой на тима. Малко преди 06:00 часа сутринта на вратата на Ди Стефано в хотел „Потомак“ се чука. Нападателят отваря и вижда група от няколко човека, облечени в полицейски униформи. Те му казват, че са от звеното за борба с наркотиците и молят аржентинеца да ги придружи до районното управление. 

Нищо неподозиращият футболист се качва в един автомобил, когато чува: „Нямаме нищо против теб. Правим това единствено, за да може пресата да ни обърне внимание. Правителството забранява на вестниците да пишат за нашето движение. Ще останеш с нас няколко часа, а след това ще те върнем. Не искаме да те нараним“.

Звездата е похитен за 70 часа

Оказва се, че Алфредо ди Стефано е отвлечен от Въоръжените сили за национално освобождение. Това е крайно лява военизирана организация, която се бори срещу авторитарното управление на тогавашния президент на Венецуела – Ромуло Бетанкур. Похитителите са се подготвили. Те са оставили бележка до организатора на турнето на Реал Мадрид, в която се казва, че аржентинецът няма да пострада. Пресата също е уведомена за отвличането. „Мина един цял ден и започнах да си мисля, че те ще ме ликвидират, ще ме убият. Психиката ми ме предаде, тъй като започнах да вярвам на всяка мисъл, която преминаваше през главата ми. Вярвах, че някой ще дойде и ще ме гръмне“, разказва в своята автобиография Алфредо ди Стефано.

Именно в този момент футболната суперзвезда се среща с човека, който е мозъкът на операцията – 20-годишният Максимо Каналес. Двамата прекарват над 70 часа заедно като играят шах и табла, за да минава времето по-бързо. През тези напрегнати близо 3 дни Каналес, който всъщност е Пол дел Рио, разказва на Ди Стефано за какво се бори неговата организация. „Нищо няма да ти се случи. Бъди спокоен. Искаме светът за разбере за нас и да знае кои сме. Нашата страна, Венецуела, е експлоатирана от великите сили заради петрола“, обяснява Каналес на футболиста.

Три дни след отвличането на Ди Стефано Каналес дава заповед на своите хора да облекат футболиста с чисти дрехи и да го освободят. Самият аржентинец си спомня отлично случката. „Не исках да свалям зелената си фланелка. Тя бе много хубава, но нямаше начин. Дадоха ми една грозна риза на карета. Искаха да ме оставят пред хотела, но им казах, че това е много лоша идея – там имаше много полиция и преса. Затова ги посъветвах да ме оставят пред испанското посолство. Когато спряхме на „Либертадорес Авеню“ им казах „Довиждане“ и скочих да се скрия зад едно дърво. Притичах през улицата със 100 километра в час, отбягвайки движението сякаш дриблирах покрай защитници. Спрях едно такси и му казах да ме закара до хотела“, разказва Ди Стефано.

Каналес и Ди Стефано се виждат отново през 2005-та

Така завършва и историята за отвличането на Алфредо Ди Стефано. Футболистът се прибира благополучно в Испания, а една година по-късно преминава в Еспаньол, където слага край на кариерата си. След няколко години като политически затворник пък Дел Рио изоставя псевдонима Максимо Каналес и решава да се захване с изкуство. Той започва да рисува и да прави скулптури с надеждата, че така светът ще обърне внимание на неговите политически възгледи. В основата на творбите му са бедността и неравенството, които са обхванали Венецуела. Една от най-известните му творби е скулптурата „Mano Mineral“ (б.а. – Ръката от минерал), която се намира пред сградата на ОПЕК във Виена. Тя символизира петрола и другите природни богатства на Венецуела. 

Самият Дел Рио пък никога не забравя срещата си с един от най-великите футболисти в света, като отправя към Ди Стефано покана да вечерят заедно, ако някога звездата отново е в Каракас. Това така и не се случва, но двамата се виждат пак през 2005-та. Тогава Реал Мадрид празнува годишнина от своето основаване. За целта „кралете“ са подготвили редица събития и публични изяви, с които да почетат своята история.

Направен е дори документален филм. На неговата премиера са поканени всички бивши и настоящи звезди на Реал, президенти на клуба, както и всички свързани с „белия балет“. Сред гостите са Роберто Карлос, Дейвид Бекъм, Зинедин Зидан и... Пол дел Рио. 42 години след отвличането на Алфредо ди Стефано президентът на Реал Флорентино Перес решава, че ще е доста любопитно за феновете и медиите да събере похитителя и жертвата отново заедно.

Ди Стефано и Дел Рио вече не са между нас

Алфредо ди Стефано обаче отказва да участва в тази лошо скалъпена ПР шашма. Той така и не удостоява с вниманието си Дел Рио. Няма ръкостискане, няма снимки за вестниците. „Ти накара семейството ми да преживее огромен страх. Няма за какво да говорим“, казва тогава бившият футболист на своя похитител преди да го подмине с огромна доза пренебрежение. Провалът на Флорентино Перес е грандиозен, тъй като дългоочакваното събиране на Дел Рио и Ди Стефано така и не се случва.

Алфредо ди Стефано си отиде от този свят на 7 юли 2014-та на 88-годишна възраст. На 5 април 2015-та Пол дел Рио почина в Каракас на 72-годишна възраст. Това е краят на историята за художника, който отвлече един от най-великите футболисти, за да може светът да обърне внимание на политическите му възгледи. История, която можеше да завърши трагично, но за щастие всичко се разви благополучно. Но и история, която ни учи на нещо много важно – никой не трябва да застрашава живота на друг човек, само и само, за да получи внимание.

Автор: Бойко Димитров

Още от „Пас към миналото“: Да избягаш от казармата, за да станеш легенда в НБА

Очаквайте статии от рубриката "Пас към миналото" всеки понеделник от 07:00 часа в Actualno Sport

Още интересни истории ще откриете в завладяващите спортни рубрики на Actualno.com!