"ВАР-ът на Actualno" е спортна рубрика на Actualno.com, в която чрез коментари и анализи правим по-детайлен преглед на най-наболелите теми в българския и световен спорт.
Имаше време, когато Световното първенство беше повече от футболен турнир. То беше събитие, което спираше света. На всеки четири години милиарди хора забравяха ежедневието си, за да се потопят в магията на най-великото спортно състезание. Децата мечтаеха да бъдат като Марадона, Роналдо, Зидан или Меси, възрастните си припомняха великите мачове от миналото, а всяко ново Световно първенство оставяше истории, които се разказваха десетилетия наред. Днес еуфорията около Светоното първенство все още я има, но около него има и все повече неща, които нямат нищо общо с футбола. Политика, пари, телевизионни права, маркетинг, спонсори и решения, които оставят повече въпроси, отколкото отговори.
Мондиал 2026 безспорно ще остане в историята като най-голямото Световно първенство досега. Имаше 48 отбора, огромен брой мачове, пълни стадиони, милиони зрители и достатъчно футболни истории, които да бъдат разказвани дълго след края на турнира. Испания спечели титлата след драматичен финал срещу Аржентина, а на терена футболът отново показа защо е най-популярният спорт в света, но колкото повече гледаме назад към това Световно първенство, толкова по-силно се усеща един неприятен въпрос - не започна ли ФИФА да убива именно магията, която направи Мондиала толкова велик?
Когато политиката се намеси във футбола
Един от най-ярките примери беше случаят с Фоларин Балогун. Нападателят получи червен картон и логично всички очакваха правилата да бъдат приложени по стандартния начин. След това обаче последва решение, което предизвика сериозни дискусии - наказанието беше отменено, а около казуса се появи и политическа сянка заради намесата на Доналд Тръмп.
Американският президент потвърди, че е разговарял с Джани Инфантино за ситуацията, а впоследствие санкцията беше преразгледана. От ФИФА настояха, че дисциплинарната комисия е независима и че решението е взето по установената процедура. Но когато президентът на държавата домакин се намеси в разговор за червен картон на футболист от националния отбор на въпросната държава, а след това наказанието бъде отменено, е напълно логично да възникнат въпроси. Не е нужно да твърдим, че Световното първенство е нагласено, но когато феновете започнат да се питат дали политиката може да влияе върху решенията на терена, вече има проблем.
Футболът или телевизионният продукт?
И докато всички говорят за политиката, футболът постепенно започва да се променя и по друг начин. Паузите за хидратация се превърнаха в един от най-обсъжданите елементи на Мондиал 2026. Разбира се, никой не може да спори с необходимостта от грижа за здравето на футболистите при екстремни температури. Играчите трябва да бъдат защитени, а рискът от топлинни удари и дехидратация е реален, но проблемът е, че с всяка подобна промяна футболът губи част от своя естествен ритъм. В съвременния футбол това може да изглежда като малък детайл, но именно малките детайли променят усещането от един мач, а когато към тях добавим рекламите и телевизионните паузи, границата между спортно събитие и телевизионен продукт става все по-тънка.
Повече отбори, повече мачове, повече пари
Тук идва и големият проблем с философията на Инфантино. Всичко трябва да бъде повече. Повече отбори, повече мачове, повече зрители, повече приходи, повече телевизионни права, повече пазари. Световното първенство вече е с 48 отбора, а след края на Мондиал 2026 започнаха разговори за още по-голям формат в бъдеще. На теория това е чудесно – повече държави получават възможност да участват в най-големия футболен форум. Но има един въпрос, който сякаш никой не иска да зададе: кога повече ще стане прекалено много?
В миналото Световното първенство беше велико и заради своята рядкост. Четири години чакане. Само най-добрите стигат до него. Всеки мач от квалификациите има значение. Всяка грешка може да те изхвърли. Самото класиране е постижение. Колкото повече разширяваме турнира, толкова повече рискуваме да превърнем участието в нещо обичайно, а когато почти половината свят може да се класира, самото участие вече няма същата стойност. Световното първенство постепенно се превръща от най-ексклузивния футболен турнир в най-големия футболен продукт.
Когато шоуто започне да засенчва футбола
Това се вижда и в начина, по който се организира самият турнир. Все повече внимание се обръща на шоуто, на церемониите, на политическите фигури, на рекламите и на глобалния спектакъл. Няма нищо лошо в това Световното първенство да бъде грандиозно. Напротив. Но има разлика между грандиозен футболен турнир и грандиозно шоу, в което футболът е само една част от спектакъла.
Въпреки всичко футболът все още е по-силен от всяка организация. Играчите и феновете все още могат да създават моменти, които никой президент и никой чиновник не може да режисира. Но ако ФИФА продължи да натоварва Световното първенство с все повече политика, бизнес, експерименти и промени, един ден може да се окаже, че е спечелила всичко, което може да се измери в пари, но е загубила онова, което не може да бъде купено - магията на футбола.
Автор: Жанина Колева
ОЩЕ от "ВАР-ът на Actualno": Те произвеждат футболисти, ние чакаме да ни се родят научени
