Размножаването на лавровишня не е сложно - ето какво да направим!

При размножаване чрез семена трябва да имаме предвид обстоятелството, че те трябва да се засяват веднага след узряването на плодовете, тъй като по време на съхранение тяхната кълняемост рязко намалява; може дори да се каже с пълно основание, че семената на лавровишнята изобщо не понасят съхраняване.

Възможно е малко да удължите живота на семената, като ги поставите във влажна среда. По този начин, засети във влажна почва есенно време, те покълват бързо пролетта. Добре е тогава младите растения да се преместят незабавно на постоянно място, защото кореновата система на лавровишнята страда силно по време на преместването.

Размножаване на хортензия: за какво трябва много да внимаваме?

Що се отнася до размножаването чрез разклонения (отводки), добивът на посадъчен материал тук е малко по-скромен, отколкото при сеитба със семена. Този метод е разделен на три различни варианта: дъговидно, вертикално и хоризонтално разклоняване.

При дъговидното разклоняване, тук всичко се прави по същия начин, както, примерно, при касиса; този метод е много разпространен и се състои в обикновено привеждане на разклоненията и заравянето им в почвата.

За разлика от това, то размножаването на лавровишнята чрез вертикално разклоняване е съвсем различно; малко хора познават, а още по-малко владеят този метод. Състои се в следното: рано през пролетта или късно есента храстът се реже изцяло, като се оставят само пънчета с височина не повече от 3 сантиметра.

Върху тях след време израстват зелени издънки, които трябва да се разредят и да останат най-силните. Щом височината им достигне 20 сантиметра, те трябва да бъдат заровени, като се остави открит само върха, и обилно да се полеят. Въобще, през вегетационния период редовно трябва да се дозаравят и поливат. Есента, когато издънките се вкоренят, те биват отделени от майчиното растение и се посаждат на ново място.

Размножаване на рози: Вкореняване на резници за успешен растеж

Размножаването със зелени резници е най-сложният метод, но, ако се прилага според правилата, още същата година може да се получи стандартен посадъчен материал. Същността му е следната: през юни издънките, които не са все още вдървесинени, се отрязват и разделят на резници, дълги 10-12 сантиметра. Всички листа, се отстраняват; оставят се само най-горните. Самите резници се засаждат в оранжерия в специална почвена смес от речен (именно речен!) пясък, хумус и дренаж от керамзит.

Керамзитът (или друг вид дренаж) се поставя на дъното на лехата в оранжерията и се покрива с хумус и речен пясък. В тази смес се засаждат резниците на дълбочина до 2-3 сантиметра. За пълноценна ризогенеза (образуване на корени) резниците изискват навременно поливане. В оранжериите това се извършва с помощта на специални инсталации с таймери, които подават вода в строго определено време чрез пръскащи дюзи, създавайки ефект на „мъгла“.

В домашни условия този ефект се постига чрез изграждане на ниска, малка оранжерия и покриването й със сенчесто фолио, което практически не позволява на слънчевите лъчи да преминават. При горещо време резниците следва да се поливат поне веднъж на 2 до 3 часа. Вкоренените резници се изкопават внимателно есента и веднага се засаждат в добре подготвена, разрохкана и наторена почва в градината. Следващата есен разсадът е готов за изкопаване и пресаждане на постоянно място.

Приложение на лавровишнята

Обикновената лавровишня се използва широко в живи плетове и групови насаждения. Тя изглежда великолепно в краищата на големи групи високи вечнозелени дървета, а също и при масово засаждане върху склонове за укрепяване на почвата. Лавровишнята принципно понася много добре резитбата и се прилага за фигурно оформяне; плодовете й се използват за храна както пресни, така и сушени. От свежите листа се приготвя лавровишнева вода, която се използва като болкоуспокояващо средство.