Противораковата тайна на аспирина

"Салициловата киселина се явява едно от най-старите лекарства на планетата – употребявали са я още древните египтяни и гърци и ние и до днес изучаваме и откриваме все нови нейни свойства. Откритието на този канал на възпаление, който се потиска от аспирина, дава на него и неговите производни цяла редица нови варианти за приложение в клиничната практика", казва Ерик Вердин от Калифорнийския университет в Сан Франциско.

Аспиринът снижава риска от рак на стомаха

Редовният прием на аспирин снижава дългосрочния риск от развитие на рак при хората, страдащи от наднормено тегло, пишат учени в статия,...

Прочети повече

В последните години сред учените се възражда интересът към аспирина и другите лекарства на базата на салицилова киселина, които според опитите притежават силни противоракови свойства.

Аспиринът, според медиците, е способен няколко пъти да усили ефективността на имунотерапията, а също и самостоятелно да се бори с колоректален рак, левкемия и редица други тумори. Той също така повишава шансовете за оцеляване след химиотерапия с 15-25%.

Вердин и колегите му разкрили тайната на противораковите свойства на препарата, като открили неизвестна преди и почти неизучена верига белтъци и гени, които раковите клетки използват за създаването на "атмосфера на клетъчна ненавист", помагаща им да убиват здравите клетки, като пропъждат имунната система и се размножават безпрепятствено.

Както обясняват учените, по-рано техните колеги са смятали, че противовъзпалителните свойства на аспирина са свързани с това, че той потиска работата на веригата гени NF-KB, основен "прекъсвач" на стресовата реакция и възпалителните процеси в организма. Опитите на Вердин и колегите му са установили, че влиянието не се ограничава с това.

Аспиринът може да помогне при депресия

Аспиринът и ибупрофенът може да излекуват депресия, смятат учени от университета в Кеймбридж. Тайната е в това, че възпалителните проце...

Прочети повече

Оказва се, че салициловата киселина и подобните ѝ молекули блокират работата на два други белтъка, свързани с възпалението – p300 и CBP. Сами по себе си тези пептиди не предизвикват възпаление – те управляват работата на гените, отговорни за развитието на възпалителна реакция, и тяхното потискане води до "изключването" на цялата тази верига.

Според учените някои разновидности на рака, включително левкемия, използват за своя растеж гените и белтъците от веригите, контролирани от p300 и CBP. Като използвали аспирин и неговия по-ефективен аналог дифлунизал, Вердин и колегите му успели да потиснат растежа на култури с левкемия в лабораторни условия и да забавят развитието на тумори в организма на мишки.

Сега учените се опитват да получат разрешение за провеждане на клинични опити с използването на аспирин и дифлунизал за борба с левкемия като една от съставките за химиотерапия.