56 евро цена на преглед за поставяне на анамнеза поради кожни оплаквания в частна здравна клиника – това не е нещо, от което някой би се изненадал в България. Въпросът обаче е дали лекарят, който прави прегледа, има право да работи – защото би трябвало да е в болничен и при това положение не може да работи. Actualno.com получи данни и то на база документи за потенциален случай на работещ по време на болничен лекар. Лекарят е д-р Христо Мангъров *, един от синовете на известния български специалист по инфекциозни болести д-р Атанас Мангъров. За случая вече са подадени официални сигнали – до директора на МВР болница в София (Медицински институт на МВР, държавно лечебно заведение) проф. Ненчо Смилов, до МВР като принципал на лечебното заведение, до Инспекцията по труда, до РЗОК-София и дори до Софийската районна прокуратура (СРП). Сигналът до СРП е с искане да се провери дали д-р Христо Мангъров се е сдобил с фалшив болничен лист, за да излезе в болнични (чл. 212 от Наказателния кодекс). Хипотезите, които следва да се проверят, са дали д-р Христо Мангъров е нарушил валиден болничен, или се е сдобил с фалшив болничен, или няма нищо нередно. Във втория случай отговорност носи и лекарят, издал болничния (чл. 312 от Наказателния кодекс):
Случаят с д-р Христо Мангъров е по-особен, защото по принцип комбинацията "болничен в държавната структура – прегледи в частната" е публична тайна в българското здравеопазване и рядко се стига до санкция, тъй като изисква някой да свърже два регистъра, които по правило не си говорят – това каза юрист, специализиращ в здравното право, пред Actualno.com. Какво, според експерта, се получава при случаи, касаещи работещи по време на болничен медицински лица - НОИ вижда болничния, РЗОК вижда отчетената дейност, а частната клиника не вижда нищо, защото не пита (обикновено в нея се работи на граждански договор). Именно това прави настоящият случай и проверката му интересни – защото подадените сигнали са официални, до няколко институции, а не анонимни.
Документи и гледни точки
Actualno.com видя болничен лист, според който д-р Христо Мангъров би трябвало да е бил в болничен в периода 17.08.26 – 18.09.26 г. Но медията ни видя и документи (амбулаторни листове, фактури и касови бележки), според които на определени дати в периода 17.08 – 18.09, 2026 година, д-р Христо Мангъров е извършил прегледи на поне двама пациенти, като го е направил не в МВР болница (МИ-МВР/Медицински институт МВР), където има трудови правоотношения, а в частно лечебно заведение в София.
Освен че се сдоби с документи - фактури и касови бележки от платени прегледи, плюс амбулаторни листа от прегледите (не ги публикуваме поради чувствителността на информацията) -Actualno.com потърси както д-р Христо Мангъров, така и проф. Смилов, за да изясни случая. В кратък телефонен разговор проф. Смилов каза, че не може да говори с медии без изрично разрешение от МВР, тъй като това са вътрешни правила на министерството. Затова Actualno.com отправи молба към МВР да му позволи да говори и да бъде направено интервю по темата.
Д-р Христо Мангъров, обаче, говори по телефона в официално интервю пред автора на този материал, след като му беше изрично казано, че го търси журналист. Лекарят заяви, че никой не го е уведомил сега за официални сигнали срещу него. По отношение на информацията в сигналите, описани по-горе, попитан от Actualno.com за данните в тях и естеството им, д-р Христо Мангъров каза: "Абсурд. Това са абсолютни някакви твърдения, които явно имаме някакъв конфликт с някои от хората в болницата и всякакви неща могат да се говорят". Това всъщност е и отговорът на д-р Христо Мангъров при директен въпрос на Actualno.com работил ли е на частно, докато е бил в болничен от средата на август до средата на септември (17.08 – 18.09.26). Въпросът беше зададен на няколко пъти, като д-р Христо Мангъров потвърди, че във въпросния период (17.08 – 18.09.26) е бил в болничен и каза: "Разбира се, че не съм (работил) – аз съм бил в болничен тогава". Друго негово уточнение: "Бил съм в болнични, бил съм хоспитализиран в болница, опериран съм – няма такива истории и глупости, които говорят от МВР болница, това са някакви слухове".
В най-голямата и популярна онлайн платформа в България за търсене на медицински специалисти и резервиране на часове за прегледи Superdoc.bg д-р Христо Мангъров е представен като специалист-дерматолог в София. Точно там, в платформата Superdoc.bg, е отбелязано, че на 2 септември, 2026 година, в 14:30 часа д-р Христо Мангъров има свободен час за преглед по НЗОК в конкретно частно лечебно заведение. В същото приложение е посочено, че д-р Христо Мангъров има часове за преглед в същото частно лечебно заведение на 15-ти, 16-ти и 17-ти септември, но не по НЗОК, а платени – в сиво са оцветени кутийки с емблемата на НЗОК като часове за преглед, видно само за 15-ти септември. Сивият цвят на кутийките означава, че или часът вече е резервиран от друг пациент, или е преминал като време, или лекарят е блокирал този период поради някаква причина (личен ангажимент, друг работен ангажимент, отпуск и т.н.).
На конкретен въпрос за информацията в Superdoc.bg, че е имало часове за преглед при него в частна клиника в периода, в който самият той каза, че е в болничен, д-р Христо Мангъров отговори така: "Те пускат какви ли не сигнали за мен така или иначе. Това са неща, които ... ако искат, от болницата може да си пуснат проверка за това нещо, аз нямам никакви притеснения относно това къде съм, какво съм правил и кога съм постъпвал в болница – всичко си е абсолютно документирано". "Ако искат, нека да направят проверка за това нещо – притеснения относно моя болничен нямам", уточни лекарят, който каза и, че значение имат документите, а не кой какво и с кого говори. Той смята, че това, което се случва - сигналите, които са подадени срещу него - са с мотив лична основа.
Голямата картина
Actualno.com отправи редица въпроси по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) до няколко институции в България. Те се отнасят до това дали в България се води статистика колко случаи има на лекари, които са нарушавали своя официален болничен като са работели (конкретно в периода 2024 – 2026 година), колко медицински работници при такива случаи са върнали полученото обезщетение за болнични, каква сума е върната по това перо в държавната хазна, колко лечебни заведения са били наказани, защото са допуснали медицински служители да работят за тях по време на болничен, както и каква сума е събрана като санкции от такива лечебни заведения за такива случаи.
От НОИ отговориха, че законът не ги задължава да събират информацията, която представлява отговор на въпросите. Но казаха, че "контролните органи на НОИ установяват нарушения на разпоредбите на Наредба за реда за представяне в Националния осигурителен институт на данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването им, както и нарушения на задълженията на ръководители на лечебни заведения по организацията на дейността за предоставяне на данни от издадените болнични листове в електронния регистър на болничните листове и решенията по обжалването им, администриран от НОИ, а наказателните постановления се издават от ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ".
От НЗОК уточняват, че когато лекар е в болничен, в срок от до 3 дни съответната РЗОК трябва да бъде уведомена писмено или по електронната поща. Отсъствието трябва да бъде обявено на видно място в амбулаторията на изпълнителя на медицинска помощ, а взелият болничен (и редовно осигуряван здравно) не може по своя преценка да се върне на работа преди изтичането на срока на болничния, трябва или лекуващият лекар, или издалият болничния лист да му позволят. Много важно: "Осигурителите не допускат на работа осигурени лица, които се намират в отпуск поради временна неработоспособност". (чл. 18, ал. 1 от Наредбата за медицинска експертиза). И още: Съгласно Националния рамков договор, всеки лекар може да работи в изпълнение на два договора с НЗОК независимо от месторазположението на лечебните заведения, в които се оказва помощта. Съответно, съгласно националното законодателство извършването на прегледи от страна на лекар по време на отпуск по болест съставлява нарушение, предвид факта, че се касае за установена "временна нетрудоспособност", независимо от броя на сключените трудови договори.
Но: "Единен регистър за вида на установените нарушения, респективно наложените на това конкретно основание санкции, не се поддържа".
От НАП и Инспекцията по труда посочиха, че носещите отговорност за даване на отговори са НОИ и цялата шапка държавни здравни институции. НАП добави, че няма регистър със статистически данни, събират се данни само в случаи на нарушения, при които се налага принудително възстановяване на взети неправомерно пари от държавата.
СНИМКА: Envato
Законът и последствията
Когато си медицински работник в болничен, не можеш да работиш по трудов договор – такъв е законът в България. "Осигуреният не може по своя преценка без разрешение от лекуващия лекар или ЛКК (Лекарска консултативна комисия), издали болничния лист, да се върне на работа преди изтичане на разрешения отпуск (по болест). Осигурителите (т.е. работодателите) не допускат на работа осигурени (т.е. служители на трудов договор), които се намират в отпуск поради временна неработоспособност". Това е дословно текстът на чл. 18, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза. Ако даден случай попадне в рамките на този текст, работодателят на съответния лекар може по Кодекса на труда (КТ) да му наложи дисциплинарно наказание – от забележка та до дисциплинарно уволнение, зависи от спецификата на случая.
Всички прегледи, рецепти, направления и дейности по клинични пътеки се отчитат електронно в Националната здравноинформационна система (НЗИС). Съответно, НЗОК (Здравната каса), при засичане на нарушение, е длъжна да откаже да плати на съответната болница/клиника всички медицински дейности, извършени и разписани от този лекар по време на болничния му, тъй като те се считат за незаконно извършени. Най-важното условие в случая – говорим за ситуация, при която лекарят работи по трудов договор.
По-интересни са случаите, когато става въпрос за граждански договор. Според юристи, до които Actualno.com се допита, тълкуването на закона е следното - ако дейността на лекаря по гражданския договор има характеристики на трудов (определено работно време, работно място, спазване на график), тогава договорът му се счита за трудов от гледна точка на спазването на ограниченията по издаден болничен лист за въпросния лекар.
Получилият парично обезщетение лекар заради това, че е официално болен, но всъщност работи по трудови правоотношения по време на официалния си болничен, следва да върне дадените му защото (уж) е болен от държавата пари. Начислява се и съответната лихва. НОИ (Националният осигурителен институт) може да наложи и глоба, според разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (Глава 41: Административно-наказателна отговорност). Глобите по тази глава са в границите на от 51,13 до 1022,58 евро за физически лица и от 255,65 до 1022,58 евро за юридически лица.
Друго последствие за работодателя може да има заради чл. 414 от Кодекса на труда (КТ): "Работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.". В чл. 162 от КТ се урежда правото да излезеш в отпуск, ако си болен.
ЗАГЛАВНАТА СНИМКА Е ИЛЮСТРАТИВНА!
Автор: Ивайло Ачев
