В България има болничен "октопод", който се разширява с участието на висшия политически елит и с политиката на държавата. Целта на модела у нас е да не остане болен без хоспитализация в системата на болнично здравеопазване. Ние сме единствената държава, която има капацитет да настани в болница цялото си население.
Това коментира педиатърът и детски пулмолог доц. Д-р Рада Маркова, която направи паралел между българската и австрийската здравна система.
Как е в Австрия?
Още: Заплатите на директори на болници: С много нули отзад и в пъти над средната в България
"Нека си поговорим за съвременно здравеопазване: представете си добре развита мрежа от специалисти и лични лекари по места, добре развити и ситуирани центрове за СМП по райони, малко, но добре оборудвани университетски болници трето ниво и добро заплащане на медицинския труд - според квалификацията и заеманата длъжност", призова доц. Маркова.
Тя обясни, че в Австрия една медицинска сестра стартира с 2 минимални работни заплати, завършил лекар - с 3 минимални заплати, лекар с една специалност - с 4 минимални заплати, с две - с 5 минимални заплати, доцент - с 6 минимални заплати и тн.
"Няма клинични пътеки, има болнична система с диагностично- свързани групи. Всички си плащат здравните осигуровки, които са средно 10-12% от дохода, почти не доплащат за услуги, за децата медикаментите са безплатни", допълва още тя.
По думите й целта на австрийската система е болният да бъде обслужен амбулаторно и да си отиде с терапия и грижа в къщи, а при нужда - да се хоспитализира и лекува с кратък болничен престой във високоспециализирана структура.
В България - много болници и малко здраве
Доц. Маркова сравнява австрийския модел с българския, при който имаме много болници, но много по-лоши показатели за продължителност на живота и смъртност.
"В България има малко доболнични структури, основно в големите градове, почти никаква система от спешни центрове, 57 000 болнични легла. Напълно достатъчно, за да осигурят 6 000 000 хоспитализации годишно, което е и целта на нашата система - да не остане болен без хоспитализация в системата на болнично здравеопазване. Ние сме единствената държава, която има капацитет да настани в болница цялото си население", категорична е тя.
Според доц. Маркова имаме крайно малък брой - 18 000 медицински сестри, които да обслужват тези болнични легла, най-висок брой болнични легла на човек от населението в ЕС и лоши показатели за продължителност на живот и смъртност в България спрямо другите страни в ЕС.
Още: НЗОК: Няма фалшиви хоспитализации, може болните да са избягали
"Болничният "октопод" се разширява с участието на висшия политически елит и с политиката на Държавата България. Докога? Каква ще бъде съдбата на държавните болници? На кого са необходими толкова Университетски болници?! Такива и други въпроси без край", пише още тя.
Доц. Маркова уточнява, че това е причината преди 13 години да започне модел на детско здравеопазване, който няма аналог в България "с идеята българските деца да получат качествена грижа и лечение в дома, при компетентна оценка на тяхното състояние, а при нужда - дневен стационар и отново с мама и тати - у дома". "Защото няма по-добра грижа и лечение от домашната и по-скъпо лечение от болничното", смята медикът.
