През последните години все повече научни доказателства показват, че редица специфични за жената състояния са свързани с повишен риск от бъдещи сърдечно-съдови заболявания. Поради това ролята на гинеколога вече не се ограничава единствено до диагностиката и лечението на заболяванията на женската полова система. Той често е първият специалист, който може да разпознае ранните рискови фактори, да извърши първоначална оценка на кардиометаболитния риск и своевременно да насочи пациентката към подходящо проследяване и лечение.
ОЩЕ: "Лекари в помощ на пациентите": Тазов конгестивен синдром (ВИДЕО)
Съвременната превантивна гинекология е неразделна част от персонализираната медицина и се основава на тясно сътрудничество между гинеколог, ендокринолог, кардиолог, общопрактикуващ лекар и при необходимост – диетолог.
По тази тема в рубриката на Actualno.com - "Лекари в помощ на пациентите", говорим с доц. д-р Весела Карамишева, която е акушер-гинеколог в „Майчин дом“ и е част от екипа специалисти на Медицински център „Гея Мед“.
Кои жени изискват по-активна оценка на сърдечно-съдовия риск?
Преждевременна яйчникова недостатъчност (POI)
Жените с преждевременна яйчникова недостатъчност, настъпила преди 40-годишна възраст, са с повишен риск от атеросклероза, артериална хипертония, исхемична болест на сърцето и остеопороза. Продължителният естрогенен дефицит оказва неблагоприятно влияние върху съдовата функция, липидния профил и метаболитното здраве.
Затлъстяване и метаболитен синдром
При жените със затлъстяване гинекологът често първи установява менструални нарушения, инсулинова резистентност или синдром на поликистозните яйчници. Това са ранни сигнали за повишен кардиометаболитен риск, които налагат комплексна оценка и своевременна интервенция.
ОЩЕ: "Лекари в помощ на пациентите": Разширени вени при бременност (ВИДЕО)
Ранна менопауза
Менопаузата, настъпила преди 45-годишна възраст, е свързана с по-ранно увеличаване на сърдечно-съдовия риск. Намалената естрогенова продукция благоприятства развитието на висцерално затлъстяване, артериална хипертония, дислипидемия и нарушения във въглехидратната обмяна.
Операции върху яйчниците
Хирургичните интервенции, които намаляват яйчниковия резерв или водят до хирургична менопауза, могат да ускорят развитието на естрогенен дефицит. Проследяването на тези пациентки трябва да включва оценка не само на гинекологичния статус, но и на костното, метаболитното и сърдечно-съдовото здраве.
Синдром на поликистозните яйчници (СПКЯ)
СПКЯ е най-честото ендокринно заболяване при жените в репродуктивна възраст и е тясно свързано със затлъстяване, инсулинова резистентност, диабет тип 2, дислипидемия и артериална хипертония. При тези пациентки оценката на риска трябва да бъде комплексна и дългосрочна.
Инфертилитет
Все повече научни данни показват, че инфертилитетът невинаги е изолиран репродуктивен проблем. При част от жените той е израз на подлежаща метаболитна или съдова дисфункция и следва да бъде повод за по-задълбочена оценка на общото здравословно състояние.
ОЩЕ: "Лекари в помощ на пациентите": Как да възстановим и подготвим кожата за есента? (ВИДЕА)
Ксеноестрогените. Какво трябва да знаем?
Ксеноестрогените са вещества от околната среда, които могат да взаимодействат с естрогенните рецептори и да повлияят функцията на ендокринната система. Те се разглеждат като потенциални ендокринни дизруптори, които могат да окажат влияние върху хормоналния баланс, метаболизма и репродуктивното здраве.
Научните изследвания показват, че продължителната експозиция, особено по време на вътреутробното развитие, детството и пубертета, може да бъде свързана с повишен риск от развитие на естроген-зависими заболявания.
Практическите препоръки включват ограничаване на ненужния контакт с пластмаси при затопляне и съхранение на храни, предпочитане на стъклени съдове, консумация на пресни и минимално преработени продукти и поддържане на здравословен начин на живот.
Ролята им при гинекологичните заболявания
Все повече данни предполагат, че ендокринните дизруптори могат да участват в сложните механизми, свързани с развитието на миома на матката, ендометриоза, аденомиоза, ендометриална хиперплазия и някои хормонозависими неоплазии, включително карцином на ендометриума. Те не се разглеждат като единствен причинен фактор, а като част от комплексното взаимодействие между генетична предиспозиция, хормонален статус, метаболитни нарушения и фактори на околната среда.
ОЩЕ: "Лекари в помощ на пациентите": Как да се предпазим от летните инфекции на пикочните пътища?
Ролята на гинеколога при диагнозата, лечението и проследяването
Ролята на гинеколога не се изчерпва с поставянето на диагнозата или извършването на хирургическа интервенция. Съвременният подход включва цялостна програма, започваща с оценка на симптомите, рисковите фактори и ехографската находка, преминаваща през индивидуализиран избор на лечение и продължаваща с дългосрочно проследяване.
При заболявания като миома, ендометриоза, аденомиоза, ендометриална хиперплазия и гинекологични неоплазии терапевтичният план трябва да бъде съобразен с възрастта, репродуктивните планове, хормоналния и метаболитния статус, придружаващите заболявания и риска от рецидив. Операцията често е само един етап от лечението, а не неговият завършек.
След хирургическо лечение е необходимо структурирано проследяване, насочено към ранно откриване на рецидив, запазване на репродуктивната функция, подобряване качеството на живот и контрол на придружаващите метаболитни рискови фактори.
ОЩЕ: "Лекари в помощ на пациентите": Стрес уринарната инконтиненция (ВИДЕО)
Ролята на гинеколога при жени със затлъстяване
Всяка жена с наднормено тегло или затлъстяване, особено когато състоянието започва още в детска или юношеска възраст, трябва да бъде оценявана не само по отношение на телесното тегло, но и на своето репродуктивно, метаболитно и сърдечно-съдово здраве. Ранната консултация с гинеколог позволява своевременното откриване на менструални нарушения, СПКЯ, инсулинова резистентност и други хормонални отклонения, които често са първите прояви на бъдещ кардиометаболитен риск.
Съвременната превантивна гинекология поставя жената в центъра на грижата за нейното здраве. Най-добри резултати се постигат чрез мултидисциплинарен подход, при който гинекологът, ендокринологът, кардиологът и диетологът работят като единен екип. Комплексната оценка на риска, ранното диагностициране на придружаващите заболявания и изготвянето на персонализиран план за профилактика, лечение и проследяване дават възможност не само за успешно лечение на гинекологичните заболявания, но и за значително намаляване на бъдещия кардиометаболитен риск и подобряване на качеството на живот.
