Образователният министър е над БАН, но сочи институт на БАН за отговорен какво става с апаратура за милиони

Припомняме, че проблемът с купения преди повече от 5 години циклотрон, предназначението на който е диагностика и лечение на онкологични заболявания, продължава да е факт. Той трябва да допринесе също за развитие на нуклеарната медицина у нас. Доставен през януари 2016 г. за над 10 млн. лева, циклотронът все още отлежава неизползван в помещение на Института за ядрена енергетика и ядрени изследвания. Покупката му е осъществена с дарени от посолството на САЩ и АЕЦ "Козлодуй" пари, а правителството през октомври 2016 година отпусна 3 млн. лв. за строителство на Циклотронна лаборатория.

До днес, 4-ти януари, 2021 година, циклотронът е все още неизползван, а сградата, в която да се монтира, дори не е проектирана. Тя трябва да е като миниядрена централа, защото с толкова мощен циклотрон може да се създаде ядрен взрив. Тя също ще струва милиони.

Ето как д-р Тасков е аргументирал и задал своя въпрос към министър Вълчев:

"Повода да Ви задам въпрос са медийни публикации в сайта "Актуално.ком", визиращ проблемите по изграждането на „Циклотронна лаборатория“.

Провал: Няма да ползваме още много години апаратура за успешно лечение на онкоболни

Тъжна новина за онкоболните в България. Скоро за качествена диагностика с изотопи на ниски цени в България няма да можем да говорим, за...

Прочети повече

От няколко години в Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика (ИЯИЯЕ) на БАН се съхранява купеният и с помощта на МОН за над 10 мли. лева циклотрон TR-24. Той ще може да произвежда изотопи за диагностика и лечение на онкоболни пациенти, но и за СПЕКТ диагностиката. Той е най-мощният циклотрон, който би бил инсталиран на Балканския полуостров.

Вероятно сте запознат, че животът на един изотоп трае само няколко часа, през които той трябва да се използва. С монтирането на мощен циклотрон като TR-24 значително ще се увеличи снабдяването на лечебните заведения със заря­ди. Ще се увеличи и броят на обслужваните пациенти, което е много важно, като се има предвид, че България е една от страните със значително по-ниска петго­дишна преживяемост от средната за ЕС за редица онкологични заболявания.

Господин Министър, в състояние ли е Министерството на образованието и науката да съдейства за по-бързото въвеждане в експлоатация на циклотрона? Какви мерки бихте предприели?".

А ето какво гласи отговорът на министър Вълчев:

"Бъдещото въвеждане в експлоатация на Националния циклотронен център (НЦЦ) зависи изключително от отговорността и капацитета на Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика и на Българската академия на науките (БАН). Те следва да проведат и завършат всички планирани и забавени дейности във връзка с проектирането, изготвянето на техническо задание и строежа на сградата, както и с осигуряването на капацитет за управление и план за наемане, обучение и развитие на необходимите човешки ресурси за дейността на бъдещия център.

Шефът на БАН: Неприятно е, че толкова много се забави проектът за циклотронен център, ще проверя

Един от постерите на изложба в Смолян, посветена на 150-годишнината от създаването на Българската академия на науките (БАН), представя ...

Прочети повече

С оглед на редица забавяния през последните години, част от които във връзка с липсата на разрешителни за строеж и обжалвания, свързани със Закона за обществените поръчки, но и отчитайки възможността НЦЦ да се превърне в регионален водещ научно-развоен център, който да провежда висококачествени научни изследвания в областта на нуклеарната медицина, както и да спомогне за възстановяването и възпроизводството на специалисти в областта на радиофармацията и радиохимията, в рамките на Националната пътна карта за научна инфраструктура (НПКНИ) предвидихме през 2019 и през 2020 г. поетапно финансиране за наемането на докторанти и постдокторанти, които да бъдат обучени и да бъдат назначени в бъдещия НЦЦ.

Подходът, към който се придържаме и спазваме при всички решения, свързани с инвестиции в НПКНИ, е наличието на бизнес план, управленски екип, потвърден ангажимент от ръководните органи на дадената организация (в този случай на БАН), план за експлоатация, достъп на други научни организации до инфраструктурата и др. Водещ бе принципът за нарастване на инвестициите в зрели обекти, които имат наличие на всички задължителни компоненти, посочени и описани в НПКНИ.

Следователно по отношение на този стратегически обект, стартиран в международна колаборация с циклотронния център на Мултидисциплинарния институт Хуберг Кюриен в Страсбург, Франция (Le cyclotron Сугсеl`IPНС), циклотронния център към Обединения европейски научен център в Испра, Италия (JRC Cyclotron, IHCP Ispra), Националната лаборатория за ядрени изследвания в Леняро, Италия,  РЕТ-центъра Розендорф - Дрезден в Германия (PET Center Dresden - Rossendorf), Центъра за научни изследвания в Юлих, Германия и др., на този етап ключово е осигуряването на висококачествени експерти, които да поемат бъдещото управление и развитие на центъра. За посочения двугодишен период Министерството на образованието и науката е осигурило общо 600 000 лв. за привличането и задържането на млади учени, изследователи и експерти, които се обучават и работят по задачи, свързани с бъдещото функциониране на НЦЦ.

По отношение на изграждането и въвеждането в експлоатация на първата фаза на НЦЦ с осигурените средства от страна на Министерството на енергетиката на Съединените американски щати, АЕЦ “Козлодуй” ЕАД и Министерския съвет на Република България отговорност носи Институтът за ядрени изследвания и ядрена енергетика – БАН".

Още: Здравният министър не знае какво става с апаратура за милиони за лечение на онкоболни