X
 
 

Защо в България няма Фонд за обезщетение при нежелана реакция от ваксина? (ВИДЕО)

6004 1
photo of Защо в България няма Фонд за обезщетение при нежелана реакция от ваксина? (ВИДЕО)
Снимка: facebook.com/pg/DaPomognemNaFilipDaSeSbudiacebook.com/pg/DaPomognemNaFilipDaSeSbudi
"Филип се роди в 7-я месец. Беше едно мъничко бебенце, което веднага бше проплакало. Развиваше се нормално за връстниците си и много бързо наваксва с изправяне, с обръщане, сричкуване, опити за прохождане. Той си беше нормално бебенце."

"Младенчо се роди на 8 февруари 2014 година. Всичко беше нормално при него, едно нормално раждане. След един час ми го донесоха. На 7-я месец му излезе първото зъбче, на 9-тия почна да казва "мама", "тате", "бате".

Така започва телевизионен репортаж за деца, отключили заболявания след поставяне на ваксини в България. Репортажът така и не е излъчен. Във видеото са показани кадри с децата преди и след поставянето на ваксина, разкази на родителите и интервю с главния здравен инспектор д-р Ангел Кунчев. 

Темата за ваксините отново излезе на дневен ред, след като Административния съд-Сливен отменя решението на КЗД по жалба на родител, че неговото неваксинирано дете не е допуснато на посещава детска градина. Съдът се съмнява и в довода на РЗИ, че неимунизираните деца поставят в риск имунизираните. Целта на имунопрофилактиката е именно да се създаде имунитет, поради което и не следва да съществува риск от заразяване при ваксинираните деца, смята съдът.

В репортажа изрично се подчертава, че темата за ваксините предизвиква сериозни дискусии по целия свят. Спорът за или против изглежда неразрешим, но има много примери за работещи системи, при които индивидуалният подход е на първо място, а резултатът е над 95% имунизационно покритие. По данни на Световната здравна организация (СЗО), в 19 страни има създадени фондове за пострадали след ваксина – Германия, Англия, Испания, Холандия, Дания, Финландия, Норвегия, Португалия, Швеция, Швейцария, Гърция, Кипър, Естония, Беларус, Литва, Украйна и в Русия, се казва още в репортажа.

Професионалистите

Здравен инспектор: Новият имунизационен календар не е породен от финансови причини

Изследванията показват, че третата ваксина срещу пневмококи се оказва излишна. Това стана ясно от коментара пред Нова тв на доктор Анге...

"Ваксините работят. Те влизат в общата група на лекарствените продукти по този начин се регулират и от законите, но имат някои специфики. Погледнато от човешка гледна точка най-голямата специфика е че това е единственият медицински продукт, който се ползва при всички и при здрави хора. Няма други продукти, които да са толкова жестоко изпитваки, толкова жестоко контролирани . Всяка една ваксина, когато влиза в страната и се употребява задължително ѝ се издава кратка характеристика на продукта, където са изписани всички показания и противопоказания, откъдето лекарят и майката могат да получат информация кои състояния са съвместими с ваксинация и кои не. Около 90% от ваксините се поставят до 14-тия месец на детето. Тези, които влизат в т.нар. Задължителен календар са срещу 11 заболявания. Във всички случаи детето, което подлежи на имунизация трябва да бъде в добро здраве". Това коментира в сваления репортаж главният здравен инспектор д-р Ангел Кунчев.

На въпрос защо нямаме фонд за обезщетение за пострадали от ваксини Кунчев отговаря: "Това е въпрос на политическо решение, аз лично не съм против това. Имайте предвид, че ние имаме една изключително демократична система за съобщаване на нежелани реакции".

"Може би ще ви учудя, но ще ви кажа, че съм привърженик на препоръчителните ваксини, но тогава, когато му дойде времето, когато обществото е готово", казва още д-р Ангел Кунчев.

При питане дали има практика да се коментират възможни странични реакции от ваксини при личния лекар, д-р Ангел Кунчев отговаря: "Трябва да има, вероятно някъде го има. Друг е въпросът, че притиснати от опашката, която чака отвън и многото документация често на тях това им тежи, не им достига времето". Той допълва, че има санкции за лекарите, които не са поставили ваксините на пациентите в определения срок, макар че не са често налагани: "В огромната си част колегите работят много съвестно. При отчетена имунизация те получават заплащане от 4 лв., съгласно договора".

Всеки от нас иска най-доброто за детето си, за това разчитаме на науката, на авторитетите и на някой, който сме сигурни, че знае повече от нас. Ето какво има да каже д-р Елеонора Рогелова, педиатър и хомеопат.

В Казахстан изплатиха обезщетение на дете, пострадало след БЦЖ ваксина

200 000 тенге трябва да плати лечебно заведение на родителите на 5-месечно бебе, като компенсация за материални загуби за лечение от ус...

"Вакисните са създадени с цел да предпазват човечеството от особено заразни болести, но за съжаление в годините се вижда, че те не могат да предпазват 100%. Момиченце, което се лекува при мен от бебешка възраст бе доведено преди две седмици с класически симптоми на рубеола. Беше ваксинирано с ваксина срещу морбили, паротит и рубеола на 1,2 г. Преди години имаше много силна епидемия от морбили, много от пациентите, които се разболяха бяха ваксинирани с тази ваксина. Ако при някоя от ваксините и имало някаква реакция, дори минимална – било температура, втората реваксинация от същата ваксина да отключи по-сериозни заболявания е много вероятна. Много бях впечатлена, когато се запознах с мнението на нобеловия лауреат по медицина проф. Люк Монтание - той смята, че ваксините не трябва да бъдат задължителни, а по желание."

Личният опит

Майката на Филип допълва, че на 1 годинка на детето е поставена ваксината срещу трите шарки – морбили, паротит и рубеола. Две седмици по-късно детето започва да повръща и е диагностицирано с енцефалит. Майката намира листовката на ваксината и вижда, че сред страничните реакции от нея е описан енцефалит. Младенчо е ваксиниран на 1,6 г. с "Пентаксим". Седмица по-късно майката забелязва, че крачето на детето, в което е бита ваксината е изкривено в глезена и стъпва само на пръсти. В следващите седмици вече не стъпва с едното краче.

"Направихме кампания за набиране на средства за трансплантация на стволови клетки в Русия. Още в самото начало, когато отидохме там и лекарите ни попитаха има ли поставени ваксини и кога", разказва майката на Филип.

"В момента, в който при всеки един доктор спомена, че неговият проблем се получи първо от ваксината, директно се обръщат и ми казват: "Не". Това е отговорът на всички лекари в България, при които сме ходили досега", споделя майката на Младенчо. Баща му допълва, че са изпратили изследвания на детето в САЩ, които показват наличието на тежки метали в организма му. Семейството отива и в Турция за лечение със стволови клетки. По думите на бащата и там лекарите са на мнение, че състоянието му е предизвикано от ваксина.

Баща на пострадало от ваксина дете пита: Къде е Фондът за лечение на деца? (ВИДЕО)

Младен Алексиев, бащата на малкия Младенчо, който пострада след поставянето на задължителна ваксина Пентаксим (Pentaxim) изрази възмуще...

"Нещо, което също трябва да се знае е, че след, не дай си Боже инцидент, държавата ти обръща гръб и те оставя да се справяш абсолютно сам с всичко. Ако намериш начин да се справяш – намираш, ако не намираш – загиваш. Това, че той не се отказва ми дава сили и аз и другите ни членове от семейството да не се отказваме. Щом той - страдалецът не се отказва, ние как да се откажем? Той е такъв пример за нас, той ни учи на всичко.", споделя още майката на Филип, а бащата на Младен допълва: "Има хора, които лекуват с желание и се радвам, че ги срещаме на много места, но са малцина. Ваксината е бизнес. Моето дете не е тестер. Аз съм толкова ядосан на нашата система, защото моето дете вече е на 4 години. Две години моето дете седи 24/7 в легнало положение заради тази ваксина. Този отговор им го давам – хуманния, който е един на милион."

От кога и къде има фондове за обезщетение за пострадали от ваксини

По данни на Световната здравна организация (СЗО) от 2011 г., 19 държави имат действащи програми за компенсации на увреждания от ваксини.

Началото на тези програми е поставено през 1953 г., когато Германския върховен съд постановява, че хората, които са пострадали вследствие на задължителна ваксинация (в конкретния случай вариола), следва да бъдат компенсирани. Германия създава компенсационна програма през 1961 г. Франция изпълнява подобна схема през 60-те. През 70-те загрижеността за нежеланите реакции вследствие извършени имунизации против дифтерит-тетанус-коклюш, води до установяване на компенсационни програми в Австрия, Дания, Япония, Нова Зеландия, Швеция, Швейцария и Обединеното кралство на Великобритания и Северна Ирландия. През 1980 г. Тайван, Финландия, САЩ и Квебек (Канада) въвеждат такива програми. През 1988 г. Испания създава своята компенсационна схема (Programa de compensación por lesiones causadas por vacunas). Италия, Норвегия и Република Корея правят същото през 90-те. Последно създадени са компенсационните схеми в Унгария (2005), Исландия и Словения. Установен е значим обществен натиск в други държави, включително Австралия, Канада и Ирландия, да се основат подобни схеми. Към този момент няма програми, които да покриват развиващите се държави. Вижте повече по темата в ТАЗИ СТАТИЯ

Майчински разказ: Денят преди ваксината беше последният, в който той беше нормално дете

Светослав се ражда доносен и здрав след нормално протекла бременност. Детето не е имало никакви проблеми в развитието, както във физиче...

Историята на малкия Филип и семейството му може да прочетете ТУК

С историята на Младенчо може да се запознаете ТУК и ТУК

Actualno.com

Етикети:

Рейтинг: 5 от 5. Гласували общо: 1 потребители
  • КОПИ-ПЕЙСТ 1 КОПИ-ПЕЙСТ преди 1 седмица Профил на трол?
    Според мен крачката напред, която направихме, всъщност се оказа крачка назад, категоричен е лекарят-еретик Много от читателите на в. “Доктор” със сигурност са чували за великия американски педиатър д-р Робърт Менделсон. Други вероятно са прочели някои от неговите научно-популярни книги. Той е изтъкната фигура в американското здравеопазване през 80-те години. Известен е със своите радикални възглед виж още ›› и за съвременната медицина. Особено активно критикува педиатричната практика, ваксинациите, преобладаването на лекари-мъже в гинекологията. Обявява се против коронарния байпас, редовните прегледи за откриване на рака на гърдата, флуорирането на водата и други “постижения” в медицината. В книгата си “Признанията на един лекар-еретик”, която написва през 1979 г., д-р Менделсон критикува пороците на съвременната медицина. Според него прилаганите лечебни методи не само в САЩ, но и в другите страни, в т.ч. и европейските, рядко се оказват ефективни и често са по-опасни от болестите, които би трябвало да лекуват. Авторът е убеден в истината за безграничните възможности на човешкия организъм и, че при определени обстоятелства може да се стигне до самоизлекуване. Но за да могат тези мощни ресурси на човешкия организъм да “се отворят, да заработят”, е нужно да се обърнем към традиционните семейни ценности и здравословния начин на живот. В днешния брой на в. “Доктор” ви предлагаме интервю с него, публикувано преди няколко години в популярно медицинско издание. По всичко личи, че неговите възгледи са все така актуални в днешно време, когато официалната медицина вече е готова в някаква степен “да подаде ръка” на алтернативната. Държим да отбележим, че редакцията на в. “Доктор” ви предлага този материал само за информация, а не с цел пропаганда. - Д-р Менделсон, каква е вашата гледна точка за съвременната медицина? - Новата медицина вече наближава своя залез. Новата медицина беше в подем около 40 години, или 50, но сега съществува възможност наред с първоначално провъзгласената полза от нея, да се повдигне въпроса и за болестотворните ефекти. Крачката напред се превърна в крачка назад и повечето от лъскавите метали започнаха да потъмняват. Хората вече не се доверяват на химиотерапията или на каквото щете още в съвременната медицина. Вчера отбелязах, че министър Калифано ми каза, че имат намерение да възстановят доверието към ваксинацията против грип. На мен ми е интересно да видя как той има намерение да направи това, защото смятам, че по-голямата част от населението осъзнава как същите тези хора се опитват през последните години да ви подложат динена кора с ваксинацията против грип. И аз действително не смятам, че някой би желал да се парализира в резултат на такъв род безсмислица. - Ако това е безсмислица, защо хората вярват в нея? - Хората вярват в това по същата причина, по която вярват във всичко останало, в каквото и да е. Защото това според мен е религия. То предлага благата на една религия и притежава всички нейни атрибути. Аз мога да ви назова седем или осем съществени компонента на религията, които притежава новата медицина, но несъмнено съществуват и други. Ето ги: Системата на вярата - т.нар. медицинска наука, която е точно толкова обоснована, колкото и доказателствата на църквата за съществуването на Бог. Свещениците - това са докторите по медицина. Храмовете са болниците а весталките са медицинските сестри. Металните украси на иконите отразяват йерархията, а дължината и цвета на халатите на докторите по медицина, показват техния ранг. Богатите, могъщи “принцове”, подкрепящи църквата, тук са представени от фармацевтичните и застрахователни фирми. Даването на индулгенция в църквата тук, в медицината, е под формата на хонорари за съвършено безполезно обслужване И последно - теологичната риторика на мислите... Т.е. аз имам предвид това, че мога да изразя съмнение в уменията на моя водопроводчик, но имам пълно доверие в моя доктор. Взаимоотношението “лекар-пациент” е свещено. Ако разберем, че новата медицина - това е религия, ние можем да я сравним с други религиозни системи. За нещастие се оказва, че религията, наречена съвременна медицина, служи на Бога, без да прави разлика между безсилните служители и истинските измамници. По този начин определено се явява идолопоклонничество. Медицинската религия вече отслабва. Самото заявление на министър Калифано за необходимостта да се възстанови доверието в грипната ваксина показва, че хората губят вяра дори в светената вода на медицината. Аз засега съм открил четири разновидности на съвременната светена вода, но вероятно има и други: сребърен нитрат за детските очи, имунизацията, венозните препарати и флуорираната вода. Те са значително по-мощни от светената вода в религията, защото сега маса хора не се замислят да кръстят своите деца в църква, но прекалено много се вълнуват ако сребърният нитрат не попадне в очите. Сега обаче доверието към този сребърен нитрат започна да спада и дори да се явява юридическо изискване за повечето щати, много от тях вече открито пренебрегват законите. - Искате да кажете, че трябва да отхвърлим ваксините? - Сега хората вече открито пренебрегват различните закони, задължаващи ваксинациите. Разбира се, това доведе до фанатизиране на противоположната страна по отношение на ваксинациите - стигна се дотам да не пускат децата в училище, ако не са ваксинирани. На мен ми се струваше, че това не е добро, че е лошо, докато не се заех със състоянието на държавните училища. Сега вече не знам кое е по-добре - да се посещава училище или не. Направи ми впечатление това, че в големите градове, около Чикаго например, колкото по-дълго децата ходят на училище, толкова по-ниско става тяхното IQ - коефициент на интелигентност. Затова съм раздвоен. Трябва да помисля. Вътрешно венозните вливания попаднаха под силно подозрение, както заради профилактичното им използване в акушерството, така и вследствие голямата замърсеност, която е открита във флаконите с материал за инжекции. Можете ли да си представите замърсена светена вода? И сега като говорим за противогрипната ваксина, аз не разбирам защо я препоръчват на хората с висок риск, такива като възрастните. Не знам какво толкова съгрешиха старците, че да ги наказваме. На мен ми се струва, че може би народът започва да поумнява, например може да е станал по-умен от миналата година, защото по-малко от 80 милиона се съгласиха да им подложат динената кора на противогрипната ваксина. Това не са малко хора, но са далеч по-малко от очакванията на тези, които пробутват ваксината. да предположа, че тази година много по-малко ще се наредят на опашката за ваксинация против грип. - Каква е вашата гледна точка относно днешните студенти-медици? - Аз не съм изпълнен с оптимизъм относно младите студенти-медици, тъй като те в крайна сметка стават съвършени подобия на своите професори. Но ще кажа как според мен студентът-медик би могъл да се освободи и това би могло да се превърне в програма на нова медицинска школа. Би следвало студентът-медик да започне да изучава как се случва раждането у дома, за да се отърси от зависимостта от болниците като учреждения. Следващото нещо, което непременно трябва да изучават студентите-медици - това е съвършеното познаване на опасностите от медикаментите, така че да могат да изберат подход, алтернативен на традиционния, т.е. здраве чрез по-добро хранене например. Всяка група от населението в нашия свят има свой, различен от другите подходи на хранене - в зависимост от тяхната култура и семейни навици. Аз смятам, че студентите-медици са длъжни да прекарат повече време в изучаване системите на хранене и това как те подхождат на различните групи от населението. Следващото нещо, което трябва да притежава всяка бъдеща медицинска школа - това е много голямото и категорично игнориране на т.нар. ятрогенни заболявания - това са болестите, които са резултат от внушения от страна на лекаря, вследствие неумелото му общуване с пациента. Ние сме длъжни винаги да се съсредоточаваме върху болестите, които се появяват заради лекарите. Защото по същество лекарите са авторитарни - не съществуват възможности за демократични отношения между лекаря и пациента. Следователно, лекарят е длъжен да носи отговорност. Той трябва да знае кое е правилно и кое - не. Той трябва да познава начина на хранене на своя пациент поне толкова, колкото знае и самият пациент. А днес това определено не е така. И още нещо - студентите-медици на бъдещето трябва да се научат как да се грижат за възрастните хора у дома си, така че да няма вече отделения по интензивна помощ, където хората прекарват последните часове от живота си. Както е според еврейския закон - според него хората не могат да си отидат от този свят, ако не са заобиколени от близки роднини. - Защо едни са готови на промени, а други си остават упорити като мулета? - За да може човек да превключи от една религия на друга, нещо трябва да изтласка от вас предишната религия. На всеки му се налага да изповядва някаква религия. Дори атеизмът е религиозна система. Аз мисля, че другите системи, като макробиотика и някои други традиционни системи, сега много бързо ще привлекат привърженици, защото хората истински са разочаровани от съвременната медицина. Ние имаме намерение да се отнасяме към отрязването на гърдите със същия ужас както по времето на Джордж Вашингтон са се отнасяли към кръвопускането. Нищо в съвременната медицина няма кой знае какъв голям смисъл. Това е имало смисъл, когато медицината се е използвала за спешни случаи, при извънредни ситуации, но сега това се промени. Пеницилинът е имал смисъл, когато се е използвал при менингити, но е съвършено безсмислен, когато се използва при обикновена простуда. Кортизонът е имал смисъл, когато се е използвал при болестта на Едисон, но той няма смисъл ако се използва при слънчеви изгаряния. Прилагането на мерки, първоначално предназначени за спешни обстоятелства, които се използват все още, изгубиха уважението, което народът изпитваше към медицината. Това, което тласка хората към промени, е разочарованието им от настоящата система. - Как си представяте разписанието за движение към здравия разум? - Първо е нужно да се основе този вид нова медицинска школа, която описах. Тя от своя страна веднага ще послужи за прототип за другите, а това ще измести и замести динозавъра “стара медицинска школа”. Това може да започни още сега. Разбира се, ще има известна съпротива: старите медицински школи няма да приветстват с възторг новата медицинска школа. Нима старата църква е приветствала идеите на Галилей? Но подобна съпротива винаги работи в полза на обществото, аз мисля, че това е политически процес: ако хората го искат, те ще го подскажат. - Но нима хората не са желали съвременната медицина? Или това е било масово умопомрачение? Ако това е така, какво го е предизвикало? - По принцип това започна през четиридесетте години, по време на Втората световна война, когато жените масово тръгнаха на работа. Така се появиха детските изкуствени смеси. След това се разруши семейството. Когато семейството се разруши, вие получавате нова религия, която се опитва да заеме мястото на семейството. Също както докторът измести бабичките-акушерки, както кърмачките замениха майките... Всички религии, дори идолопоклонническите, си имат своите чудеса. Вие знаете спора в Библията между Мойсей и египетските жреци, които също са умеели да творят чудеса. Пеницилинът - това е чудо. Но същността на въпроса в края на краищата се оказва етичността. Съвременната медицина си има своите чудеса, подобно на другите идолопоклоннически религии, но цената на човешките жертви вече стана много висока. - Вие казвате, че “кралят е гол”. Как смятате, колко време е нужно, за да може всеки да разбере това? - Не е толкова трудно да се разрушат тези стари идеи, защото повечето хора вече изгубиха доверие. Как така вече стана ясно, че широко разпространените антибиотици постигат отрицателно съотношение “цена/печалба”? Не сме сигурни в днешно време дали антибиотиците са “виновни” за това от тях да умират повече хора, отколкото да се излекуват. Същото се отнася и за другите мощни препарати, като кортизона например. Разбира се, противозачатъчните таблетки са истинско безобразие и това е признато. А вътрематочните средства, различните видове операции на рака и на сърдечните болести са подложени на толкова силно обществено съмнение, че като цяло мисля, че обществото далеч е изпреварило медиците в своя скептицизъм. - А какво трябва да е мястото на “религията нова медицина”, както вие се изразявате? - Позволете ми в отговор да формулирам съществените според мен съставни части на новата разновидност на медицинската школа. Тя трябва да има две характеристики: едната от тях е универсален тип подход, това е пряко противоположно на сегашния подход. Втората характеристика трябва да бъде придвижване напред в етиката. Проблем на съвременната медицина е, че тя изцяло игнорира етиката. Позволете ми да изброя половин дузина важни медицински въпроси: контрацепция, аборти, евтаназия, експерименти в лекарствената терапия и хирургията, хирургична промяна на пола, изкуствено оплождане, етика на транквилантите. Всички етични подходи към тези въпроси се съдържат в традиционните религии, както и в повечето съвременни религии. Ако вземем за пример проблема с абортите, студентите-медици трябва да изучават подходите на юдейската етика, на католическата етика, на християнската етика, на подхода на “хуманистите”, подхода на източните религии, на хора, като Джоузеф Флетчър с неговата ситуационна етика. Студентите-медици трябва да изучават тези етични системи по отношение на всеки въпрос като цяло, а след това да решават как се вписва това в собствената им етична система. Лекарите трябва да се научат да решават какво да предприемат и какво не трябва да предприемат и вършат. На лекаря може да му се наложи да реши, както аз реших за себе си, че не приемам като пациент всяка майка, която не си е направила труда на кърми бебето си. Защото според мен не съществува майка, която да не е в състояние да кърми, само с едно изключение - ако са й премахнати и двете гърди. Аз не бих използвал транквиланти. Аз няма да предписвам противозачатъчни хапчета и вътрематочни средства. Аз няма да назнача аборт по искане на пациента. Аз не приемам хирургичната промяна на пола. Повечето педиатри и другите здравни работници, които познавам, уговарят майката да сложи бебето да спи при нея по психологически мотиви. Повечето педиатри постъпват така, както ако Бог беше сгрешил и бе “напълнил” майчината гръд с изкуствено мляко. - Какъв според вас е образът на идеалния доктор? - Позволете ми леко да преинача въпроса ви. Нека първо обсъдим какъв трябва да бъде идеалният пациент, а след това да обсъждаме идеалния доктор. Идеален пациент се става още преди раждането. Жените не бива да се безпокоят за своето тегло по време на бременността. Те трябва да се хранят с висококачествена храна и в никакъв случай не са длъжни да приемат диуретици и всякакви други медикаменти, които често им предписват. Това са моите препоръки към бременните жени. А моите препоръки за раждането са следните: раждайте своето дете у дома, за да остават за болниците сложните случаи. После следвайте съветите по кърмене на Мариан Томпсън. Аз смятам, че това е достатъчно, за да можете да се отърсите от болничната пижама и белия халат в самото начало на живота. Всичко това са неща, които пациентите могат да решат за себе си и като цяло да ги въплътят в живота си. Аз смятам, че най-доброто, което може да направи докторът - това е да позволи на пациента да действа сам, намалявайки по такъв начин нуждата от доктор. Аз мисля, че ако това се случи в началото на живота, се появява възможност човек да продължи по този начин и по-нататък. - Къде тогава виждате ролята на доктора? - Аз смятам, че основната роля на доктора е да казва истината. Разбира се, ако той постъпва така, ще има неприятности. Нека си представим, че педиатърът разказва на майката неща, които са доказани - например, че изкуственото мляко повишава вероятността от заболявания на нейното дете и затова трябва да го кърми, за да пази здравето му. Ако той говори по този начин, майката ще се почувства виновна. Но виновните майки обикновено сменят докторите, затова те ще отидат при този, който ще им каже, че и изкуственото мляко е също толкова добро като кърмата, дори и по-добро. Но ако това се случи, всички майки да кърмят и децата им да са здрави, тогава какво става? Тогава край на педиатричната практика. Аз бих казал, че единствената друга роля на доктора се състои в намеса в изключителни обстоятелства - става дума за остра медицинска и хирургична необходимост. Достиженията на новата медицина относно хроничните заболявания са много бедни. Като цяло новата медицина претърпя пълен неуспех в области, като рака, паралича, сърдечните заболявания и затлъстяването. Аз не съм сигурен, че докторът въобще има някаква роля в унищожаването на болестите, защото няма възможност да демонстрира и докаже, че ползата от медицинската помощ при тези болести превишава опасността от лечението им. Страниците подготви Ирина НИКОЛАЕВА - Вие казвате, че “кралят е гол”. Как смятате, колко време е нужно, за да може всеки да разбере това? - Не е толкова трудно да се разрушат тези стари идеи, защото повечето хора вече изгубиха доверие. Как така вече стана ясно, че широко разпространените антибиотици постигат отрицателно съотношение “цена/печалба”? Не сме сигурни в днешно време дали антибиотиците са “виновни” за това от тях да умират повече хора, отколкото да се излекуват. Същото се отнася и за другите мощни препарати, като кортизона например. Разбира се, противозачатъчните таблетки са истинско безобразие и това е признато. А вътрематочните средства, различните видове операции на рака и на сърдечните болести са подложени на толкова силно обществено съмнение, че като цяло мисля, че обществото далеч е изпреварило медиците в своя скептицизъм. - А какво трябва да е мястото на “религията нова медицина”, както вие се изразявате? - Позволете ми в отговор да формулирам съществените според мен съставни части на новата разновидност на медицинската школа. Тя трябва да има две характеристики: едната от тях е универсален тип подход, това е пряко противоположно на сегашния подход. Втората характеристика трябва да бъде придвижване напред в етиката. Проблем на съвременната медицина е, че тя изцяло игнорира етиката. Позволете ми да изброя половин дузина важни медицински въпроси: контрацепция, аборти, евтаназия, експерименти в лекарствената терапия и хирургията, хирургична промяна на пола, изкуствено оплождане, етика на транквилантите. Всички етични подходи към тези въпроси се съдържат в традиционните религии, както и в повечето съвременни религии. Ако вземем за пример проблема с абортите, студентите-медици трябва да изучават подходите на юдейската етика, на католическата етика, на християнската етика, на подхода на “хуманистите”, подхода на източните религии, на хора, като Джоузеф Флетчър с неговата ситуационна етика. Студентите-медици трябва да изучават тези етични системи по отношение на всеки въпрос като цяло, а след това да решават как се вписва това в собствената им етична система. Лекарите трябва да се научат да решават какво да предприемат и какво не трябва да предприемат и вършат. На лекаря може да му се наложи да реши, както аз реших за себе си, че не приемам като пациент всяка майка, която не си е направила труда на кърми бебето си. Защото според мен не съществува майка, която да не е в състояние да кърми, само с едно изключение - ако са й премахнати и двете гърди. Аз не бих използвал транквиланти. Аз няма да предписвам противозачатъчни хапчета и вътрематочни средства. Аз няма да назнача аборт по искане на пациента. Аз не приемам хирургичната промяна на пола. Повечето педиатри и другите здравни работници, които познавам, уговарят майката да сложи бебето да спи при нея по психологически мотиви. Повечето педиатри постъпват така, както ако Бог беше сгрешил и бе “напълнил” майчината гръд с изкуствено мляко. - Какъв според вас е образът на идеалния доктор? - Позволете ми леко да преинача въпроса ви. Нека първо обсъдим какъв трябва да бъде идеалният пациент, а след това да обсъждаме идеалния доктор. Идеален пациент се става още преди раждането. Жените не бива да се безпокоят за своето тегло по време на бременността. Те трябва да се хранят с висококачествена храна и в никакъв случай не са длъжни да приемат диуретици и всякакви други медикаменти, които често им предписват. Това са моите препоръки към бременните жени. А моите препоръки за раждането са следните: раждайте своето дете у дома, за да остават за болниците сложните случаи. После следвайте съветите по кърмене на Мариан Томпсън. Аз смятам, че това е достатъчно, за да можете да се отърсите от болничната пижама и белия халат в самото начало на живота. Всичко това са неща, които пациентите могат да решат за себе си и като цяло да ги въплътят в живота си. Аз смятам, че най-доброто, което може да направи докторът - това е да позволи на пациента да действа сам, намалявайки по такъв начин нуждата от доктор. Аз мисля, че ако това се случи в началото на живота, се появява възможност човек да продължи по този начин и по-нататък. - Къде тогава виждате ролята на доктора? - Аз смятам, че основната роля на доктора е да казва истината. Разбира се, ако той постъпва така, ще има неприятности. Нека си представим, че педиатърът разказва на майката неща, които са доказани - например, че изкуственото мляко повишава вероятността от заболявания на нейното дете и затова трябва да го кърми, за да пази здравето му. Ако той говори по този начин, майката ще се почувства виновна. Но виновните майки обикновено сменят докторите, затова те ще отидат при този, който ще им каже, че и изкуственото мляко е също толкова добро като кърмата, дори и по-добро. Но ако това се случи, всички майки да кърмят и децата им да са здрави, тогава какво става? Тогава край на педиатричната практика. Аз бих казал, че единствената друга роля на доктора се състои в намеса в изключителни обстоятелства - става дума за остра медицинска и хирургична необходимост. Достиженията на новата медицина относно хроничните заболявания са много бедни. Като цяло новата медицина претърпя пълен неуспех в области, като рака, паралича, сърдечните заболявания и затлъстяването. Аз не съм сигурен, че докторът въобще има някаква роля в унищожаването на болестите, защото няма възможност да демонстрира и докаже, че ползата от медицинската помощ при тези болести превишава опасността от лечението им.