В Източна Финландия се намира националният парк Коли, чиято основна атракция е едноименната височина. Това е най-високата точка сред планинските хълмове на Източна Финландия. Но паркът е известен не само с естествената си красота.
Още: Мозъкът ви излъчва тайна светлина, какво смятат учените за нея
Още: Колко дълго ще оцелеят хората след раждането на последното бебе?
В южната част на планинския масив се намира пещерата Пирункирко (Pirunkirkko), която местните наричат още „Църквата на дявола“ (или „Дяволската църква“). Коридорът с дължина 34 метра се извива, образувайки буквата Z. Карелите от миналото са вярвали, че ако извървите този коридор до края, можете да срещнете дявола.
Според етнографите през XIX и началото на ХХ век местни магьосници са извършвали ритуали на входа на тази пещера. И интересното е, че пещерата отговаряла на гласа на магьосника: от нея се чували удари на барабан, пляскане с ръце и дори детски смях.
ОЩЕ: Гробници на 3000 години са открити в центъра на Мексико Сити
Още: Не е това, което сме мислили: Друга е причината за потъването на Титаник
Още: Хората не искат да раждат. Кога ще изчезне човечеството?
Археолози от Университета на Източна Финландия решили да разберат каква магия работи в „Църквата на дявола“. Те са представили резултатите от изследването си в статия, публикувана в списание Open Archaeology.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Топлината от ядрото на Земята изтича през "призрачен канал"
Още: В битка срещу кърлежите: Турция пуска над 45 000 птици сред природата
Първоначално учените събрали максимално пълни етнографски записи, свързани с пещерата Пирункирко. Наблизо до нея има още няколко други пещери, свързани с дявола: Пирунлуола (Дяволската пещера), Прунваара (Дяволската планина) и Пирункалио (Дяволската скала). Изобщо като цяло планинската верига Коли била смятана от местните жители за царство, обитавано от духовни същества. Върховете, наречени Укко-Коли и Акка-Коли, са посветени на предхристиянския бог на гръмотевиците и неговата съпруга. И все пак основните ритуали се извършвали именно в „Църквата на дявола“.
Повърхностите на стените на пещерата са много разнородни, затова звукът, когато резонира, се променя по различен начин. Снимки: Julia Shpinitskaya / Open Archaeology, 2023
Още: Учени откриха непознат досега организъм, който може да еволюира във вирус
Според легендата „Дяволската църква“ била място за срещи на шамани, известни като tietäjä, velho или noita, които идвали от финландски и карелски земеделски общности, за да се свържат със света на духовете, да лекуват болните и да възстановят равновесието между хората и природата.
Най-известните магьосници давали публични представления. Те крещели, буйствали, скачали, ритали и треперели, сякаш се борели с невидими сили или се опитвали да ги прогонят. След такова встъпление маговете отправяли въпрос, молба или желание към духовете на пещерата и те им отговаряли. Отговорите били различни, тоест не било просто ехо. Публиката била във възторг и още повече се доверявала на мъдрия магьосник.
Авторите на изследването не се ограничават до обобщаване на етнографски данни. Те са извършили акустични измервания на различни точки в пещерата, записали получените звуци и ги сравнили.
ОЩЕ: Свидетел на легендарна битка. Археолози откриха древния град Джалула в Ирак
Аудиоанализът показал, че пещерата Пирункирко има ярко изразени акустични характеристики. Във вътрешния коридор с ширина под метър има силно изразено резонансно явление, когато стояща вълна между две успоредни скални стени създава продължителен звук с честота 219 – 232 херца.
Този звук, преминавайки през коридора, се отразява по различен начин от различните участъци на стените, затова на изхода произвежда различни звуци: например подобни на пукащи се балони, пляскане с ръце и удари на барабани. Освен това звукът може да бъде възбуден чрез пеене на една и съща честота или на честота, кратна на нея.
Феноменът на резонанса трябва да е действал и в историческите ритуали, извършвани в пещерата, тъй като, както показват етнографските записи, те са изобилствали от силни, пулсиращи звуци.
Схема на пещерата. Riitta Rainio & Elina Hytönen-Ng / Open Archaeology, 2023
Изследователите установили също, че съвременните шамани продължават традициите на своите предци: те също обичат да общуват с духовете от „Църквата на дявола“. Но методите са се променили и сега те не се бият с невидими противници, а напяват тъжни мелодии. Пещерата реагира на един от трите изпети тона – този, който съответства на резонансната честота – усилвайки го по време на пеенето. Изглежда, че сезоните не влияят на това явление, тъй като то се повтаря в записи, направени през март, юли и септември.
Според учените тази акустика и ритуали не са изолирани явления, а по-скоро резултат от взаимодействието на човека с физическото обкръжение и природната среда. Реверберациите демонстрират дълбоката връзка на магьосника с някаква нечовешка същност, потвърждавайки съществуването ѝ и сигнализирайки за активното ѝ участие.
