Древни "мегапотопи" променили земния пейзаж

Останките от един от най-големите от тези древни потопи все още се виждат в източен Вашингтон, днес известен като Channeld Scubland. Дълго време геолозите се опитвали да разберат динамичните свойства на тези наводнения, докато наскоро не направили ключово откритие.

Тези древни ледници били толкова големи и тежки, че всъщност вдлъбвали земната кора под себе си. Когато тежестта била освободена от топенето, се изменил и ходът на този мегапотоп.

Използвайки моделиране на древните мегапотопи, изследователите решили да проверят дали ледниковата изостатична корекция (GIA) – отклонения в кората според формирането и топенето на тежките блокове лед – ще повлияе на маршрутния поток и ерозията в две видни следи на Скъбланд.

През таен проход под Панама духа "мантиен вятър"

Геоложки таен проход под Панама може да обясни защо скалите от мантията на Земята се намират на повече от 1600 километра от мястото, къ...

Прочети повече

Учени се заеха да спасяват Земята от планетарен интелект

„Използвахме сравнително прости, но правдоподобни числени експерименти, за да проверим дали GIA би могла да окаже значително влияние върху маршрута на наводненията и ерозията за два големи участъка“, пишат авторите на изследването.

Съпоставяйки всички данни, геолозите разбрали, че влиянието на топенето на ледниците върху земната кора вероятно е изиграло роля и в посоката и поведението на тези меганаводнения.

„GIA е причинила деформация на земната кора в Channeled Scabland със скорост до 10 милиметра годишно, което на порядък надвишава скоростта на регионалните тектонски скорости на повдигане и следователно може да е повлияла на маршрута на наводненията“, отбелязват авторите.

„Ходът на древните ледникови наводнения вероятно е бил повлиян от ледниковата изостатична корекция (GIA) и реконструкцията на тези събития ни дава разбиране за това, как наводненията оформят ландшафтите на Земята и Марс“, добавят те.

Размерът не е имал значение: Как метеоритите са погубвали всичко живо

Катастрофалният характер на събитията, свързани с падането на големи метеорити, се определя преди всичко не от техния размер, а от съст...

Прочети повече

Ледените щитове покривали широка територия на Северна Америка през последния ледников период, но те започнали да се топят преди около 20 000 години. Смята се, че мегапотопите в Мисула са се случили преди между 18 000 и 15 500 години.

Американски учени разкриха тайната на появата на водата на Земята

Ледниковото езеро Мисула се е образувало, когато голяма част от ледената покривка на Кордилерите е преградила долината Кларк Форк, като зад нея се е натрупала стопената ледникова вода. В крайна сметка комбинация от фактори довела до разрушаването на този язовир, което причинило първото ледниково меганаводнение.

Но след като изтекла достатъчно вода, леденият язовир се възстановил и водата започнала отново да се натрупва. Вероятно този процес се е случвал няколко пъти през следващите няколко хиляди години. Изследователите смятат, че деформацията на земната кора поради разширяването и контакта на ледените покривки през този период е променила височината на ландшафта със стотици метри.

Учените искат да моделират минали меганаводнения, които включват много фактори, определящи маршрута им. Въпреки това разбирането на важната роля, която деформацията на кората в ледниковата епоха играе по време на наводненията и ерозията в тези древни меганаводнения, е стъпка в правилната посока.

Как ще изглежда планетата, ако целият лед се разтопи (ВИДЕО)

Нивото на океаните се повишава по-бързо от очакваното и най-вероятно през следващите десетилетия ще се увеличи с поне 90 сантиметра, пр...

Прочети повече

Изследването също така сочи колко наистина динамичен е бил някога ландшафтът. Обсипани със стръмни дълбоки каньони, сухи водопади и масивни дупки, геоложките артефакти разказват историята за земя, която някога е била подложена на титанични сили.

Вътрешното ядро на Земята може да е твърдо и течно едновременно

„Когато сте там лично, е лудост да мислите за мащаба на наводненията, необходими за издълбаването на тези каньони, които сега са сухи“, казва водещият автор на изследването Тамара Пико, асистент по науки за Земята и планетарни науки в Калифорнийския университет в Санта Круз.

Пико също така споменава, че устните истории на индиански племена в региона включват препратки към масивни наводнения.

„Учените не са били първите хора, видели това – казва тя. – Хората може дори да са били там, за да станат свидетели на тези наводнения.