Как са създадени живите мостове в Индия, свързващи повече от 75 отдалечени села

Известен на местно ниво като Jingkieng Jri, всеки мост представлява десетилетия тежък човешки труд, при който корените на дървета се манипулират да растат върху бамбуково скеле. За направата на мостовете се използват корените на каучуковото дърво (Ficus elastica), които са невероятно здрави, могат да задържат около 50 човека и дори хора на кон.

През 2022 г. Jingkieng Jri са добавени към „предварителния списък“ на ЮНЕСКО, отбелязвайки първата стъпка към разглеждането на живите коренови мостове като обект на Световното наследство. ЮНЕСКО ги описва като „дълбока хармония между хората и природата“.

Гениалното и устойчиво решение за инфраструктура свързва над 75 отдалечени села в един от най-влажните региони на Земята. Мегхалая е домът на село Маусинрам, за което се казва, че е най-дъждовното място в света. За да преодолеят заплахата, породена от нарастващите реки в мусонни условия, местните племенни общности са създали живи коренови мостове като начин за безопасно придвижване.

Като живи структури, всяка повреда, нанесена на мостовете, може да бъде поправена и всъщност мостовете стават по-здрави с течение на времето.

Изследванията показват забележителното разнообразие, което влиза в създаването на Jingkieng Jri, с различни подходи, използвани за създаване на стълби, платформи, кули и дори структури за предотвратяване на ерозия/свлачища. И на всичкото отгоре каучуковите дървета осигуряват и хидроизолация за местните общности, тъй като отделят латекс.

Древните гърци издигали своите храмове върху разломните линии на земната кора

„Освен че играят критична социално-икономическа роля във всяко село, живите структури, базирани на фикус, също допринасят за екологията чрез възстановяване на горите и крайбрежието – отбелязва ЮНЕСКО. – Местната общност, включително традиционните фермери и ловци, продължават да използват и подхранват тези структури, засилвайки забележителния дух на своите предци.“