Как Сахара се е превърнала от гъста гора в пустиня?

В книгата си „Когато Сахара беше зелена“ Мартин Уилямс изследва малко известната история на този емблематичен пейзаж. Авторът разглежда как изчезващият океан и глобалното охлаждане поставят началото на раждането на пустинята Сахара, пише Live Science.

Произходът на вълшебните кръгове остава загадка

През по-голямата част (но не през целия) от палеоцена и еоцена, преди около 66 до 34 милиона години, голяма част от сегашната южна и централна Сахара се е радвала на топъл влажен климат и е била покрита с екваториални дъждовни гори. Химическото изветряне било интензивно под повърхността на почвата с гъста растителност, а скалите близо до повърхността били изветрени до дълбочина до петдесет метра, процес, известен като дълбоко изветряне.

По време на последвалия миоцен (преди 23 до 5,3 милиона години) този регион се издигнал, последвало и климатично изсушаване. Климатичната десикация (изсушаване), която вече била в ход, била подсилена от два независими фактора.

Единият е свиване през късния миоцен на огромното море Тетис (Тетида), докато Африка се придвижвала на север към Евразия. Средиземно море е остатъкът от това някога обширно море. В резултат Северна Африка била лишена от обилно количество влажен въздух, който духал от морето Тетис. Вторият критичен фактор е глобалното охлаждане от късния миоцен преди около 8 до 6 милиона години, което довело до разпространението на съвременните сухоземни растителни и животински екосистеми, познати днес.

Началото на Сахара като пустиня вероятно е от това време. Сахара обаче не е била толкова суха през миоцена, колкото е днес. Имало е доста дълги периоди на по-влажен климат, по време на които средиземноморските растения мигрирали бавно на юг към централната и южната част на Сахара, докато растенията от влажните тропици се придвижвали бавно на север.

Учени разкриха мистерията на геометричните фигури в солните пустини (ВИДЕО)

Днес единственото доказателство за тези големи миграции е в някои оскъдни популации от средиземноморски и тропически растения. Миграцията на растенията по това време е била улеснена от наличието на бивши водни пътища и вероятно е протичала по техните долини. Някои много големи реки течали на север от сегашния басейн на Чад през Сахара към Средиземно море.

Тези реки са издълбали много широки долини, някои от които са ясно видими днес в южната част на Либийска пустиня между вулкана Тибести и трите големи пясъчни плата, разположени точно на изток от северния край на Тибести. Те са още по-зрелищни, когато се гледат от Космоса.

Комбинираните доказателства от растителни и животински вкаменелости и геохимия на седиментите също потвърждават, че климатът в изворите на тези миоценски реки е бил сравнително влажен, като растителността от късния миоцен в басейна на Чад се е състояла от мозайка от влажни зони, савана и тревни площи и гори.

Много забележителна поредица от събития се случва през късния миоцен преди между 5,96 и 5,33 милиона години. На интервали през това време Средиземно море е откъснато от Атлантическия океан, пресъхва всеки път в рамките на няколко века и се превръща в солена пустиня. Някои геолози предполагат, че повтарящото се пресъхване на Средиземно море се дължи на земни движения. Много по-вероятно е обаче да става дума за глобални колебания в морското равнище, свързани с нарастването и разпадането на ледените шапки в Западна Антарктика.

Как изобщо се образуват пустините?

Каквато и да е причината, пресъхването на Средиземно море би лишило Северна Африка от основен източник на влага. Тези солни отлагания сега са погребани под защитен слой от морски плиоценски седименти. Подобна солена пустиня се е образувала по това време на дъното на Червено море, така че Африка вероятно е била изолирана от Евразия през по-голямата част от това време, може би улеснявайки появата на нашите предци хоминини в Африка и никъде другаде.

Крайният ефект... бил постепенното възникване на обширната и безводна пустош, която днес наричаме Сахара. Била подготвена сцената за раждането и растежа на пустинните дюни и големите пясъчни морета, които сега покриват около една пета от Сахара.