Великият сфинкс в Гиза може би крие много по-стара история от самия монумент. Учени са открили, че скалите, образували един от най-известните паметници на древен Египет преди повече от 4000 години, съдържат вкаменелости на крокодили, живели преди десетки милиони години. Това съобщава „ Дейли Мейл“.
Мистерията със Сфинкса в Гиза
Палеонтолози са описали нов вид изчезнал крокодил от формацията Мокатам в Северен Египет. Животното е живяло преди около 54 милиона години и е било наречено Herugavialis cairensis. Резултатите от изследването са публикувани в научното списание Royal Society Open Science.
Особен интерес представлява мястото на произход на находката. Херугавиалис е открит в същите варовикови скали, които са използвани за създаването на Големия сфинкс в Гиза. Поради това изследователите предполагат, че фосили на подобни древни животни теоретично биха могли да се съдържат директно в скалата на монумента.
Водещият автор на изследването, Пол Бърк от Шведския музей, потвърди, че тази възможност съществува. Невъзможно е обаче да се тества хипотезата, без да се намесва в самия паметник. Ученият шеговито отбеляза, че не би посъветвал разглобяването на Сфинкса, за да се търсят вкаменелости.
Самият фосилизиран череп е скорошно откритие от научна гледна точка. Всъщност той е открит през 20-те години на миналия век по време на разкопки във формацията Мокатам. По това време изследователите смятали, че останките принадлежат на „фалшив гавиал“ - Tomistoma schlegelii.
Нови методи позволиха на изследователите да преразгледат тази класификация. По-специално, изследователите използваха компютърна томография, за да изучат по-подробно структурата на черепа. Анализът разкри важни разлики между древната находка и „фалшивия гавиал“.
В резултат на това учените стигнали до заключението, че си имат работа с представител на отделен, досега неизвестен вид изчезнали крокодили.
Прочетете също: Мистерия с носа на Големия сфинкс в Гиза: Наполеон няма нищо общо с изчезването му
Херугавиалис е принадлежал към гавиалите, група крокодили, характеризиращи се с удължени, тесни муцуни. Само два съществуващи вида от тази група, които живеят в сладководни басейни на Индийския субконтинент и Югоизточна Азия, са оцелели днес.
Какво е ял древният крокодил? Черепът на Herugavialis е бил подобен на този на съвременния индийски гариал, с дълга, тънка муцуна и остри, заострени зъби. Тъй като съвременният индийски гариал ловува предимно риба, изследователите предполагат, че диетата на Herugavialis е била подобна. Това се подкрепя и от други находки от формацията Мокатам, където са запазени голям брой фосили на риби.
Учените смятат, че този вид не е бил единственият дългонос крокодил в екосистемата по това време. Herugavialis може да е живял редом с поне два други вида гавиал.
Тези животни вече не се срещат в Средиземноморския регион, но палеонтологичните находки показват, че някога са имали много по-широк ареал. Членовете на тази група са били широко разпространени в различни части на света в продължение на над 100 милиона години и много от тях са живели в плитки морски среди.
Според Пол Бърк, през по-голямата част от последните 50 милиона години в Средиземноморския регион е съществувало голямо разнообразие от крокодили, включително гариали. Техният брой и разнообразие са варирали в зависимост от колебанията в глобалната температура и морското равнище. Преди около шест милиона години крокодилите са изчезнали от региона, след като Средиземно море е пресъхнало.
Защо крокодилът е кръстен на египетски бог? Новият вид е наречен Herugavialis cairensis, на името на древния египетски бог Херу. Съавторът на изследването Филип Маниън от Университетския колеж в Лондон обясни, че името е повлияно от връзката на находката със скалите, от които е направен Великият сфинкс. Изследователите отбелязват и необичайно съвпадение: Великият сфинкс е известен с това, че е загубил носа си, докато на вкаменелия череп на Херугавиалис липсва върха на муцуната.
