Изследователи на тилмата (наметалото) с изображението на Девата от Гуадалупе са открили 13 микроскопични фигури в очите ѝ, които не могат да се видят без дигитално увеличение. Анализът показва, че изображението е нанесено без мазки с четка, а съставът на пигментите е неизвестен на науката. Този артефакт продължава да разрушава рационалните теории на учените. Това съобщава изданието „Дейли Мейл“ .
Явлението в образа на Дева Мария от Гуадалупе може да се счита за чудо
Мистериозна черта, открита върху едно от най-известните религиозни изображения в света, може да няма конвенционално научно обяснение. Някои изследователи дори предполагат, че феноменът може да се счита за чудо. Става въпрос за тилмата на Дева Мария от Гуадалупе - наметало, изработено от кактусови влакна, върху което според християнската традиция по чудо се е появил образът на Дева Мария. По време на анализа учените съобщиха, че в окото на изображението са открити най-малко 13 микроскопични човешки фигури.
Знаете ли как се казва бащата на Дева Мария?
Тези отражения са толкова малки, че могат да се видят само след значително дигитално увеличение. Изследователите смятат, че те може да изобразяват хора, които са присъствали по време на първото показване на реликвата през 16 век.
След обработка на изображенията с висока резолюция, изследователите забелязали също, че елементите на лицето, ръцете, дрехите и наметалото изглеждат сякаш са били нанесени едновременно - без предварителни скици, корекции или видими щрихи с четка.
„Образът на Дева Мария от Гуадалупе е бил обект на множество технически изследвания от 1751 г. насам“, отбелязват изследователите.
Те подчертават, че въпреки годините опити за изучаването му, „нито един от резултатите не е дал убедително научно обяснение, което и до днес противоречи на науката и човешката логика“.
Дева Мария се нарежда на 12-то място сред най-влиятелните жени
Изображението е запазено върху наметалото - тилмата на Хуан Диего, местен мексиканец, приел християнството през 16 век. Според него, Дева Мария му се явила близо до Мексико Сити през 1531 г. Според църковното предание, изображението се появило върху наметалото внезапно, когато Хуан Диего го показал на първия архиепископ на Мексико Сити, Хуан де Сумараги. Свидетели на това събитие били изумени от видяното, а самият артефакт по-късно се превърнал в една от най-почитаните реликви в Северна и Южна Америка.
По-нататъшни изследвания на микроскопските изображения показват, че те може да съдържат поне 13 човешки фигури, отразени в окото на Дева Мария, включително тези, които според легендата са присъствали по време на първото явление.
Тези открития се съдържат в доклад, озаглавен „Чудният образ на Дева Мария от Гуадалупе“, изготвен от католическата църква „Свети Архангел Михаил“ в Тексас. Документът обобщава резултатите от различни изследвания на тази реликва, провеждани в продължение на няколко века.
Междувременно темата отново се обсъжда активно онлайн, като някои потребители наричат тилмата на Дева Мария от Гуадалупе „втората по важност реликва в историята“, отстъпваща само на плащаницата на Исус Христос.
Цветове без боя в образа на Дева Мария
През 1936 г. малка проба от влакната на наметалото е изпратена за анализ на носителя на Нобелова награда по химия Рихард Кун. След изследването той съобщава, че пигментите не съответстват на никакви известни багрила от растителен, животински или минерален произход. Според резултатите от анализа, химичният състав на оцветяващото вещество не може да бъде определен чрез класификациите на пигментите, известни по това време.
През 1979 г. изследването е повторено с помощта на по-модерна технология. Биофизикът Филип Серна Калахан, заедно с историка на изкуството Джоди Б. Смит, провеждат анализ, използвайки инфрачервена фотография. Те създават висококачествени сканирания, които разкриват детайли, невидими за човешкото око. Изследователите се фокусират върху това как изображението взаимодейства със светлината и как цветовете се разпределят върху плата.
В резултат на това учените заявиха, че големи области от изображението имат необичайно равномерен вид: цветните области се простират по тъканта без слоевете боя, характерни за традиционното рисуване. Освен това, инфрачервените изображения показват, че пигментите реагират на светлината по различен начин от обикновените бои, създавайки фини промени в яркостта в зависимост от ъгъла на гледане.
Според изследователите, технологията за създаване на подобно изображение е трудна за обяснение с помощта на традиционните художествени методи от 16-ти век. Следователно въпросът как точно са били нанасяни цветовете, остава отворен.
Самото наметало е изработено от груби влакна на кактуса магай, материал, който обикновено се разпада след няколко десетилетия. Тази тъкан обаче е оцеляла в движение на парен влак почти 500 години без значителни повреди.
Тилмата е с размери приблизително 1,5 на 0,9 м. Състои се от две парчета плат, съединени с прост централен шев. Въпреки продължителното излагане на дим от свещи, влага, прах и постоянно докосване от поклонници, платът е останал непокътнат.
Проучванията показват също, че материалът има необичайна устойчивост на насекоми и прах, а цветовете на изображението запазват яркостта си дори след дълъг период без защитно покритие.
Прочетете също: Изследваха „гробницата на Саломия“, акуширала на Дева Мария (ВИДЕО)
